Мъжът е австралиец на име Албърт Ърнест Клифърд Йънг, накратко Клиф. Клиф гледа овце и картофи и един ден, на 57-годишна възраст, решава да започне да бяга за здраве.
Състезанието е маратонът в Уестфийлд, Австралия, който всъщност е ултрамаратон. Той е с дължина 875 км., а маршрутът е от Сидни до Мелбърн. По-впечатляващо от това, че 61-годишния фермер въобще успява да завърши такова състезание, е, че той не само печели, но и счупи световния рекорд за това разстояние с над два дни.
Йънг пристига на събитието на 27 април 1983 г., облечен в гащеризони и ботуши, въпреки че по-късно ги сменя с обувки, от които ще използва десет чифта за цялото събитие. Стилът му на бягане, подобно на облеклото му, също е малко специфичен, както можем да видим в този репортаж:
В началото останалите бегачи лесно взимат преднина пред Йънг, но това не е проблем, защото за разлика от тях, Йънг не планира да спи много по време на състезанието. Повечето бегачи имат график, който включва около 18 часа бягане и 6 часа сън. Албърт обаче не смята, че сънят му е необходим, тъй като на млади години той гледа около 2000 овце във ферма от 8000 декара и понякога това изисквало да ги гони като буквално тича около тях в продължение на два или три дни без да спи. По собствените му думи:
Вижте, аз израснах във ферма, където не можехме да си позволим коне или автомобили и през цялото време докато растях – всъщност до преди около четири години, когато най-накрая спечелих пари и си купих кола – винаги, когато се появи буря, трябваше да изляза навън и да прибера овцете. Имахме 2000 добичета на 8000 декара. Понякога трябваше да ги събирам в продължение на два или три дни. Отнемаше ми много време, но винаги успявах. Вярвам, че мога да завърша това състезание, остават ми само още два дни. Пет дни са. Гонех овце по три.
Всъщност след надпреварата Йънг казва на пресата, че се мотивира и съсредоточава като си представя, че идва буря и той трябва да събере овце преди тя да удари. Той все пак обаче спи няколко пъти по време на състезанието – основно защото първия ден пада и наранява рамото си, заради което решава да си почине малко. Но тъй като един от членовете на екипа му не е носел контактните си лещи, когато настройва алармата, Йънг се събужда само след два часа сън.
В крайна сметка той завършва ултрамаратона с дължина 875 километра само за 5 дни, 15 часа и 4 минути като за този период спи малко повече от 12 часа. Йънг по принцип живее със скромен доход от около 2000 долара годишно, но не усещаше да има нужда от повече пари и затова вместо да запази наградата от състезанието, 10 000 долара, за себе си, той я разделя с някои от другите състезатели и екипа си. След като прави този великодушен жест, краката му съвсем омаляват и той трябва да бъде изнесен от сцената. След това му е приготвено легло направо в търговския център, който беше крайна дестинацията на състезанието, на което той спи само пет часа. Когато се събужда, изяжда три чинии с яйца и препечени филийки и прекарва следващия ден давайки интервюта.
Йънг отново участва в състезанието през 1984 г., но поради травма в лявото коляно няколко седмици преди него и изместване на тазобедрената става, той не може да тича в крак с челната група, водена от 28-годишния днес легендарен ултрамаратонист Янис Курос. Въпреки двете травми, Йънг все пак успя да завърши на седмо място от деветимата, които в крайна сметка успяват да финишират.
Той участва в състезанието за трети път на следващата година, но е принуден да отпадне поради плеврит (възпаление на белодробната тъкан) и пневмония. Прекарва седмица в болницата, преди да му бъде позволено да се прибере. Като жест на признание организаторите от Уестфийлд наемат кола, за да го закара обратно до Колак, след като е освободен от болницата.
…
Първото състезание на Йънг всъщност не е маратона в Уестфийлд, а година по-рано, когато се опитва да счупи световния рекорд на Сиги Бауер на 1000 мили (1600 кимолетра) за 11 дни и 23 часа. Албърт обаче не успява и се отказва след 500 мили като мотивът му е, че той и неговият екип имат много малък опит в подобни състезание.