Животните, които издават най-отвратителни звуци

Бухал

Когато си помислим за звука, който издава бухалът, повечето хора веднага се сещат за отчетливото „буу“ на тигровия бухал. В такъв случай ще се изненадате от звука на совата (бухалите принадлежат на семейство Сови), който не е ни най-малко нежен и галантен, дори напротив. Тези птиците издават изключително гаден и стряскащ крясък, за да общуват с други сови или да плашат хищници. Широко разпространеният вид (те живеят на всички континенти с изключение на Антарктида) издава и зловещо съскане, което сякаш идва от филм на ужасите. Намалете звука задължиотелно преди да чуете птицата.

Червена лисица

Популярната песен от 2013 г. „What Does the Fox Say“ (от англ. ез. – Какво казва лисицата) всъщност не дава истински отговор на въпроса, който поставя в заглавието – може би защото нещата, които казва лисицата, не биха подхождали на жизнерадостната мелодия. Червените лисици може и да изглеждат красиви, но звуците, които излизат из муцуните им, изобщо не са. Тези животни крещят, лаят, вият и пищят. Най-често те издават дрезгав лаещ звук, който използват за комуникация с други лисици. Те са най-активни през нощта, така че е вероятно да се уплашите от тези звуци тогава.

Маймуна ревач

Маймуната ревач има един от най-силните крясъци от всички сухоземни животни, като издава ниски ръмжащи звуци на зазоряване или привечер. Гласовите им струни се захранват от големия им ларинкс и гърлото – в резултат, гръмотевичният им глас прилича повече на рев, отколкото на вой, и може да се чуе на разстояние до 5 километра. Зоологическата градина в Хюстън дори го сравнява с шума на сметоизвозваща машина. Централноамериканските и южноамериканските маймуни обаче са по-малко шумни по светло: 80% от деня им е посветен на почивка (ех…).

Жираф

Жирафите са очарователни същества, които вокализират по няколко различни начина. Те издават зловещо, продължително бръмчене с ниска честота (около 92 херца, в долния край на чуваемото от хората). Те правят така само през нощта, затова учените предполагат, че това е начин животните да общуват в тъмното, когато не могат да се видят. Когато се усили, бръмченето поразително прилича на призрачните звуци, които често можете да чуете във филми за духове.

Голяма синя чапла

Големите сини чапли са на нашата планета от дълго време: най-старият открит фосил на вида е от плейстоценската епоха, или преди около 1,8 милиона години. Днешната голяма синя чапла още има някои „праисторически“ характеристики – дълга човка, мощна, извита шия, дълги крака и… страховито крякане, подобно на това на динозаврите, което може да продължи до 20 секунди. Голямата птица, която стига височина 1,5 м, и размах на крилете от 1.7 до 2 м., живее в близост до плитките води на блатата, мочурищата, езерата и реките в Северна и Централна Америка. Честно казано, добре, че има малко от нея в Европа.

Пума

Ако има звук, който би накарал сърдечния ви ритъм да скочи до небето, когато се разхождате из гората, това е зверският крясък на планинския лъв. По-известен като пума, той е вид дива котка, която няма да намерим на нашия континент, защото живее предимно в Северна и Южна Америка. Тя има най-големия ареал за всички нечовекоподобни бозайници в Америките, като местообитанието ѝ се простира от Канада чак до Южна Америка. Котката издава страховития си звук, за да общува с други планински лъвове; когато е в средата на брачния цикъл; или когато се чувства застрашена.

Лос

Лосът, един от най-едрите видове от семейство еленови, издава невероятно силен звук, който технически се нарича „хорн“, но често може да звучи по-скоро като рев или писък. Животните използват този зов по време на брачния сезон и за да заявят територията си.

Американски алигатор

Мъжките американски алигатори издават дълбоки, смразяващи костите ревове, за да покажат на другите алигатори колко големи и лоши са – и колкото по-голям е алигаторът, толкова по-дълбок е ревът му. Животните могат да ръмжат толкова дълбоко всъщност, че да създават с вибрациите си вълни във водата.

Черноклюн гмуркач

Черноклюните гмуркачи, водолюбиви птици, които обитават езерата в САЩ и Канада, имат няколко отличителни гласа, които са чудесен джаз саундтрак. Единитя – по-задушевен и зловещ зов, който звучи като вълчи вой към луната – е начин да се свържат с партньора си и обикновено се чува през нощта, когато не могат да осъществят визуален контакт помежду си. Другият е по-агресивен вик, който се чува само от мъжките и е уникален за всяка птица. Третият им е толкова пронизителен, че може да прекоси цялото езеро.

Тасманийски дявол

Писъци, крясъци, ръмжене и хъркане са само част от звуците, които издава тасманийският дявол – най-голямото месоядно торбесто животно в света, което се среща само в Тасмания, остров на юг от континенталната част на Австралия. Звуците му не са единственото страшно нещо в него: видът има най-силната захапка в сравнение с всеки друг бозайник. Те са толкова силни, че са известни с това, че прегризват метал, а когато изядат плячката си, я поглъщат направо с костите. За съжаление тасманийският дявол е включен в списъка на застрашените видове поради унищожаване на местообитанията и заразен туморен рак, който се е разпространява сред вида.

Кралска кобра

Кралската кобра издава ужасяващо, нискочестотно, дрезгаво съскане, което звучи като комбинация от ръмжене и дълбоко дишане. Змиите могат да достигнат до 3,5 метра дължина, но в някои случаи е известно, че достигат до 5,5, и живеят в горите, бамбуковите гъсталаци или блатистите райони на Индия и Южна Азия. Те са изключително отровни, но обикновено се придържат към яденето на кобри (оттам и името им). Въпреки репутацията си на опасна змия, кралската кобра напада хора само когато е притисната в ъгъла, при самозащита или когато защитава яйцата си. Смразяващото й съскане е знак да стоите настрана.