Земята ще има нова Полярна звезда
Ако погледнете нагоре към ясното нощно небе в Северното полукълбо, ще видите Полярна звезда, по-известна като Северната звезда, най-ярката от съзвездието Малка мечка.
Тя се намира на около 1 градус от географския Северен полюс, Полярната звезда се използва в навигацията (в Северното полукълбо) от векове. Но тя невинаги е била нашата Северна звезда. Преди това тази титла е била притежание на двоичната звездна система Тубан, която е била по-близо до географския Северен полюс между 3942 и 1793 г. пр.
Полярната звезда в центъра не променя положението си през цялата нощ, защото почти съвпада със северния небесен полюс
Тубан, която е кръстена в Древен Египет и означава „глава на змия“, се състои от звезда бял гигант с маса 2,8 пъти по-голяма от тази на Слънцето и вторична звезда, за която се смята, че е от тип А (тоест с маса около 2,6 слънчеви маси и повърхностни температури между 7 600 и 10 000 K) и от главна последователност (тоест гори водород).
Причината, поради която тя е била и един ден отново ще бъде нашата Северна звезда, е свързана с аксиалната прецесия (тоест промяната на наклона на оста) на Земята.
„Силите, свързани с въртенето на Земята, правят планетата да е леко изпъкнала, показвайки издутина на екватора. Предимно гравитацията на Луната и в по-малка степен гравитацията на Слънцето въздействат върху облата форма на Земята, за да преместят оста перпендикулярно на равнината на земната орбита“, обясняват от НАСА. „Въпреки това, поради жироскопично действие, земните полюси не се „изправят“ до положение, перпендикулярно на равнината на орбитата. Вместо това те се отклоняват на 90 градуса спрямо приложената сила. Тази прецесия кара оста на Земята да описва кръг с радиус 23,4 градуса спрямо фиксирана точка в пространството за около 26 000 години – бавно колебание, напомнящо на люлеенето на оста на въртящ се пумпал, преди да се преобърне.“
Ефектът е подобен на този, който се наблюдава при въртящ се пумпал. Ето видео да онагледи супата от термини на НАСА.
Понастоящем се намираме в етап от този 26 000-годишен цикъл, в който Полярната звезда се намира удачно в посоката на Северния полюс. Но през 20346 г. от н. е. Тубан ще си върне титлата на Северна звезда на Земята.
В Южното полукълбо, където не се открояват особено ярки звезди, Южният кръст се използва от хората, които търсят тази посока.
