Гринч е бозайник, нали? Поне изглежда такъв. Но може и да не е – все пак зелените бозайници не са под път и над път, с лопата да ги ринеш.
Но защо няма зелени бозайници?
В научните среди се разнася една приказка: липсата на доказателство не е доказателство за липса. Така че само защото все още не сме открили зелени на цвят бозайници, не означава непременно, че те не съществуват. Със сигурност и по-странни неща са откривани в животинското царство.
А когато става въпрос за зелено, никое животно не се справя по-добре от Sacoglossa. Този разред може да абсорбира хлоропластите от храната в клетките си и така да си набавя енергия и посредством фотосинтеза. Което според нас е мега яко.
Sacoglossa
Въпреки това, когато става дума за еволюция, можем да очакваме да видим определени ограничения в различните групи животни.
Докато сакоглосаните могат да бъдат зелени и въобще странни, оцветяването при бозайниците е по-ограничено и до голяма степен се определя от козината или косата, които имат специфични свойства, сред които е и пигментацията. Докато ярките нюанси на оранжевото могат да бъдат постигнати от косата, превръщането в Гринч може да е извън обсега на нашите косми.
Колкото и забавно да е да си представим тревистозелен опосум, пазачът на зоологическата градина ZSL в Лондон, Великобритания, Шанън Фарингтън, обяснява защо информацията, която имаме за бозайниците, ни казва, че няма да има зелени.
Кои са ключовите еволюционни двигатели, които влияят на външния вид на животното?
Фарингтън: Има няколко фактора, един от които е сексуалният подбор на жените. Който мъжки впечатли женската най-много, ще стигне до размножаване, а дали това ще е най-силният, най-шумният, най-колоритният, всичко зависи от вида.
Друг двигател ще бъдат адаптациите на животните. Например, по-дълъг врат може да улесни достъпа до храна. Ако едно животно не притежава необходимите адаптации, за да се развива в местообитанието си, тогава има по-малък шанс да стигне до зряла възраст, без значение да има възможност да се възпроизвежда или не.
Мандрила
Кои са някои от най-странните цветове сред бозайниците?
Ф: Мисля, че зависи какво имате предвид под странни, но по отношение на най-ярките вероятно би трябвало да кажа някои от членовете на семейството на приматите, като например мандрилите. Както лицето, така и задната част на мъжките са невероятно поразителна комбинация от синьо и червено, за да им помогнат да привлекат женските и да покажат своята доминация.
Какви са ограниченията за това колко цветни могат да бъдат бозайниците?
Ф: Точно като хората, и другите бозайници са ограничени от еволюционната си история. Ще бъде ли полезно да имаме синя или зелена кожа или розови очи? Ще ни помогне ли да оцелеем по-добре, отколкото както сме сега? Много животни са претърпели хиляди години развитие, за да станат такива, каквито трябва да бъдат, за да оцелеят.
И така… има ли зелени бозайници?
Ф: Не, няма бозайници, родени със зелена окраска. Най-близкото животно, за което се сещам до зеления цвят, е ленивеца. Ленивците имат специални косми и всеки от тях е пълен с канали; те събират отломки от външната среда, която в случая на тропическите гори на Южна Америка е топла и много влажна. Това означава, че много ленивци носят върху себе си много водорасли и гъбички, което ги кара да изглеждат зелени. Системата работи чудесно за животно, което се опитва да се маскира в заобикалящата го среда, за да избегне хищници.
Не само, че в крайна сметка изглеждат като дървета, но и миришат на тях! Козината на ленивеца се превръща в негова собствена малка микросреда.
Защо няма зелени бозайници?
Ф: Причината да няма зелени бозайници е, че косата не произвежда зелени или сини пигменти. Същото е като при хората – има по-светли пигменти, като руси и оранжеви, и след това по-тъмни пигменти, като кафяви и черни. Никаква комбинация от тях не може да създаде нюанс на зелено.