Защо на еврейските сватби младоженците чупят чаша?

С наближаването на края на традиционната еврейска сватба булката и младоженецът се събират под текстилно покривало, поддържан от четири стълба. Този своеобразен балдахин, известен като чупа, символизира обединяването на двойката под един покрив; отворените страни отразяват обещанието им да поддържат дом, в който другите винаги са добредошли, точно както древната шатра на Авраам и Сара. Вярва се, че Шехина, Божието присъствие, посещава двойката под чупа, заедно с духовете на починалите членове на семейството, които слизат, за да се присъединят към сватбеното тържество.

На това свещено място се извършва емблематичният ритуал по счупване на стъклото. Увито в кърпа, за да се стават наранявания, едно стъкло – каквото и да е, стига да може да се счупи – се поставя на пода и се разбива с крака. Тъй като в миналото чупа е била „царството на младоженеца“, в миналото в нея е участвал само младоженецът. В днешно време обаче булката също се включва в забавлението, като евентуално дори ще счупи собствено стъкло едновременно с мъжа си.

Но откъде идва тази традиция и какво означава?

Те е толкова стара, че е трудно да се каже точно кога и как е възникнала, но най-разпространеното тълкуване идва от писанията на еврейския текст Талмуд, датиращи от IV в. от н.е. В Беракхот 5:2 се появява следният стих:

„Мар, синът на Рабина, направи сватбено угощение за сина си; когато забеляза, че равините са в разгара на веселието си, той донесе една много скъпа чаша на стойност четиристотин зузима и я счупи пред тях; и те се натъжиха.“

С други думи, в Талмуда се казва, че умереността е необходима дори по време на празненства. През Средновековието тази идея започва изрично да означава да се помни разрушаването на еврейските храмове в Йерусалим по време на сватбени тържества – един от най-щастливите моменти в живота на човека. Това се превръща във възможност за възпоменание и почитане на страданията на еврейския народ през цялата история, което е начинът, по който много двойки гледат на тази практика днес. Поради тази причина равинът или канторът често пее „Им Ешкакех Йерушалайм“ (в превод „Ако те забравя, Йерусалим“) преди счупването на стъклото като апел към размисъл.

Но както при всяка дългогодишна традиция, през годините са се появили още много тълкувания на нейното значение. В старите времена е било особено важно младоженецът да счупи стъклото, тъй като се е смятало, че това е символ на разкъсването на химена по време на полов акт. Някои смятат, че счупването на стъклото отразява предстоящите щастливи дни на двойката и потвърждава, че бракът не е свързан с материални блага. Едно шеговито обяснение е, че това е последният път, в който младоженецът може да тропа с крак.

Във всеки случай счупването на стъклото обикновено е едно от най-очакваните и емоционални събития на сватбата, което кара много двойки да направят от счупеното стъкло различни сувенири. Въпреки многобройните значения на тази практика, едно е сигурно: когато чуете счупването на стъклото, не забравяйте да поздравите щастливата двойка със стандартния израз „Мазел тов!“.