Защо е необходимо създаването на по-екологични слънцезащитни кремове
През 2016 г. Крейг Даунс, екотоксиколог в лабораторията за опазване на околната среда Haereticus, излиза пред публиката на научен симпозиум в Хонолулу, Хавай, за да представи своето и на колегите си откритие: оксибензонът, съвсем обикновена блокираща ултравиолетовите (UV) лъчи съставка в слънцезащитните продукти, вреди на ларвите на коралите и прави рифовете по-податливи на избелване. Съобщението кара вълната от безпокойство около безопасността на слънцезащитните продукти да се превърне в цунами.
“Проучването на д-р Даунс“, казва сенатор Майк Габард от Хавай, „по същество е катализатор за международно движение за забрана продажбата на слънцезащитни продукти, които съдържат оксибензон“. Габард се присъединява към усилията на обикновените хора срещу замърсяването съв слънцезащитни продукти и въвежда законодателство, което забранява оксибензона и октиноксата в Хавай. Оттогава по целия свят, от Аруба до Тайван, се приемат подобни закони.
Но контролът на законодателите върху химията на слънцезащитните продукти не спира дотук. През декември 2021 г. Мауи предприема още по-големи мерки: островът вече ще разрешава само слънцезащитни продукти, които използват филтри за UV лъчи, които са включени в списъка на веществата, общопризнати за безопасни от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (АКХЛ, FDA). Агенцията също затяга правилата като предлага по-строги критерии, които в крайна сметка може да забранят много настоящи филтри за UV лъчи.
Повишеното внимание стимулира учените, които търсят следващото поколение слънцезащитни продукти – такива, които са по-екологични и евентуално по-ефективни. Търсенето ги кара да гледат под блестящата повърхност на океана към животните, които филтрират суровата слънчева светлина по естествен начин със собствените си мощни UV-абсорбиращи щитове.
Един от най-добре проучените класове съединения, разглеждани от производителите на слънцезащитни продукти, са микоспориноподобните аминокиселини (MAA). Открити за първи път в океана преди 60 години, MAA са повсеместни: водорасли, гъбички и цианобактерии правят тези съединения на основата на азот, след което ги използват за слънцезащита. Текущите изследвания показват също, че те осигуряват и антиоксидантни, антибиотични и противовъзпалителни свойства.
Може би ще прозвучи изненадващо, но много често срещани слънцезащитни съставки не са особено стабилни на слънчева светлина, особено химическите филтри като авобензон. MAA обаче са много по-малко податливи на фоторазграждане. Аминокиселините също така улавят свободните радикали – молекули с несдвоени електрони, които могат да увредят протеините и ДНК. Те също са водоразтворими и по-малко чувствителни към киселинност от филтрите на минерална основа, като титанов диоксид, което ги прави по-лесни за формулиране в слънцезащитни продукти.
Prochlorococcus, цианобактерия, които произвеждат по-голямата част от кислорода на планетата
Но MAA не са единствената алтернатива; Океанът гъмжи от решения за грижа за слънцето. Много микроводорасли и цианобактерии произвеждат каротеноиди, които предпазват от UVА лъчите. Някои цианобактерии отделят уловители на свободните радикали и физически бариери за UV светлина като цитонемин. След това има полифеноли против фотостареене, абсорбиращи UVB лъчи, произведени от морски краставици, водорасли, морска трева и мангрови гори.
Морска краставица
В Европа някои марки за слънцезащитни кремове вече тестват водите с продукти на базата на тези нови съединения. Производителите на съставки Mibelle Biochemistry и Gelyma, например, пускат нови слънцезащитни филтри на базата на MAA от червени водорасли. Компанията за грижа за кожата Aethic използва MAA в крем предназначен да помага при изгаряния от слънцето. „Ние сме единствените, които разполагат с него; имаме изключителен лиценз в световен мащаб от King’s College London“, казва основателят на Aethic Алард Маркс.
Но в Съединените щати и Канада, където слънцезащитните продукти се третират като лекарства без рецепта, а не като козметика, както в повечето европейски страни, по-строгата регулаторна среда затруднява одобрението на нови предложения. Обикновено процесът отнема до 6 години и струва около 5 милиона щатски долара, според Даунс.
За сенатор Габард обаче този продължителен процес е жизненоважен. „Важният урок, който ние и светът научихме, е, че е изключително важно да се гарантира, че лекарствата са безопасни и ефективни за общественото здраве и здравето на околната среда, преди да бъдат разрешени на пазара“, казва той.
Клаудия Миейро, морски биолог от университета в Авейро в Португалия, е съгласна. Тя смята, че слънцезащитните продукти на основата на водорасли са обещаващи. Но тя добавя: „Ние не знаем тяхното въздействие, така че трябва да се задълбочим в ефектите им, преди да започнем да ги рекламираме като по-безопасни.“
Ако слънцезащитните продукти, получени от съединения от морски организми, успешно се справят с правилата за безопасност, все още има пречки за пускането им на пазара.
МАА, използвана от Aethic в крем им, например, се извлича от морски водорасли, където се намира в много ниски концентрации, казва Маркс. „Така че цената им за добив е невероятно висока.“
За морския икономист Мигел Кирога от Universidad de Concepción в Чили съществува реална опасност, че обръщането към тези съединения може да доведе до тежки последици за крайбрежната среда и съответно местното население. Като пример той посочва щетите, причинени, когато търсенето на козмецевтици (козметични продукти с биоактивни съставки) от морски водорасли нарасва в началото на века. Тогава урожаят морски водорасли оголва бреговата линия на Чили, която успява да се възстанови едва след като правителствената програма Кирога участва в субсидирането на рибари за култивиране и възстановяване на водораслите.
