Соломон Шерешевски помни целия си живот – феноменът с желязна памет

Соломон Шерешевски е име, което най-вероятно ще запомните, това е човекът, който има сериозна памет, особено в работата си – репортер в руски вестник. Неговата история е наистина впечатляваща и талантът му се открива по случайност, както се случва почти при всяко друго откритие. Соломон никога не обичал да си води записки, а това е свещен грях в неговата професия. Въпреки недоволството на главния редактор, той не само можел да повтори целия дневен брифинг, но и да посочи точка по точка цялото занимание за деня.

Доказвайки дарбата си, Соломон дори не разбирал защо всички го гледат толкова странно, все пак това не е нещо ново за него, той го прави практически през целия си живот. Никой не е тествал паметта му, поради простата причина, че Соломон много добре знае какво прави и как да го прави. Изненадата идва с помощта на Александър Лурия – това е човекът, който през следващите 30 години ще работи върху идеята за невропсихологията. Соломон ще бъде изследван, изучаван и записван многократно, за да може да се намери някакъв отговор на неговата компютърна памет, която записва всичко и никога не се задъхва, сякаш има неизчерпаемо пространство за информация.

Нещо още по-странно е, че той помни думи, сложни математически формули, дълга поезия и текстове на езици, които дори не говори. Мозъкът му е като една безпощадна гъба, която поглъща всичката информация, постъпваща от останалите възприятия, с които разполага организмът му. И ако това не е достатъчно, Соломон можел да си спомни и с какво е облечен Лурия, когато са му давали определено занятие и отново са го подлагали на изпити. Очевидно е, че този феномен не е имал нужда от подсказване и неговата памет е като никоя друга на света.

По мнението на учения, Соломон разполага с едно уникално качество и състояние, носещо името „Синестия“. Това означава, че без значение какво точно влиза в неговото съзнание, автоматично рефлектира с всички останали усещания и възприятия. Шерешевски можел да усеща думите, да вижда музиката, да помирисва цветовете и дори да се дразни на определени думи, тъй като неговото съзнание не ги възприемало по най-добрия начин.

Примерите в неговия живот са много. Веднъж искал да си купи сладолед, но докато продавачката обяснява какви видове има, Соломон виждал как от устата и излиза поток от чернотия, което го кара веднага да се откаже от покупката си.

Връзката между думите, които създават някаква картина в мозъка му и оформят света му, реално започват да повишават толкова високо пулса на Соломон, че в покой, той диша така, сякаш гони влак. Било напълно достатъчно да си представи, че е поставил ръката си върху горещ котлон, за да повиши сам температура си, както и да я свали още по-бързо, представяйки си, че е стиснал ледена топка.

Благодарение на това състояние, пациентът никога не е имал проблеми да изгражда своите спомени и да ги остави недокоснати от времето. За журналисти като Рийд Джонсън, който е прекарал години със Соломон, това е било някакво невероятно чудо, неговият приятел е можел да разказва всяка една история напълно последователно, сякаш следва карта по GPS и винаги знае как да се върне до тази информация обратно, без значение дали ще го питате за една история след седмица, месец или година.

Силата и издръжливостта на паметта изглежда се обвързват с изключителна психологична възможност да се представят в една изкуствена и дори въображаема среда, където историята живее, а запаметяването става много дълбоко в съзнанието. С напредъка на годините, Шерешевски решава да използва дарбата си, за да може да печели пари. Пред платена публика ще представя своите най-различни техники за запомняне.

За да запомни и да си представи всичко, което вижда, той си представя думите и числата с определени качества. Сякаш всички те се нареждат на шкаф, който е пред очите му или са подредени по пътека, по която просто трябва да се следва определен алгоритъм, за да се стигне до тях. Оказва се, че най-силна точка в неговите феноменални качества е въображението и възможността да подрежда информацията по правилния начин.

Най-вероятно това ви се струва странно, но методите на Соломон работят за него и се оказва, че отварят вратата за безкрайни опции.

Защо това е така? Когато един човек стои под ядрено магнитния резонанс и го накарат да си помисли за определени думи, както и за събития, които не са се случили, активността е почти идентична като тази, в която се опитваме да си спомним някаква далечна история. Оказва се, че има много сериозни прилики между нашето въображение и памет, когато се опитваме да открием научната връзка. Според много издания, именно това откритие е едно от 10-те най-важни във въпросната година. Оказва се, че ние използваме психологични рамки, в които организираме процесите около нас и в света.

Английският психолог сър Фредерик Барлет ще се окаже един от най-добрите в това изследване и неговият интерес се събужда през 1913 г. През 1932 г. посочва как човек използва своята памет всеки ден. За да провери своята теза, вика студентите си и ги кара да се съсредоточат върху американска народна приказка „Войната на духовете“. Тя е напълно непозната на англичаните и това би трябвало да ги накара да изгубят интерес.

Оказва се прав, повечето студенти наистина нямат достатъчно внимание, за да запомнят историята, но тъй като искат да запомнят, много от тях правят сериозни промени и се стремят да напасват пропуснатото, за да могат да го включат в своята собствена история, когато разказват. Ще открием, че думи като кану и гребане ще бъдат заместени с лодка, докато лов на тюлени ще стане риболов.

Тъй като човешката памет при всеки е различна, Бартлет установил, че хората често променят някои елементи и се опитват да си ги обяснят по най-добрия начин. Всичко, което се случва в главите на повечето респонденти е едно и също – търсенето на въображаема реконструкция. Целият модел на припомняне е като на разиграване на една сцена и търсене на малките детайли.

Истината е, че малцина могат да си спомнят с точност всичко, като тук изключваме Соломон, който е съвсем друг феномен. Тук обръщаме повече внимание на факта, че паметта и въображението използват едно и също знание относно какво може да се случи и то не винаги е обвързано с какво се е случило в неговия експеримент.