В продължение на хилядолетия под вечния лед в Сибир се крият опасни вируси. Сега група учени успяха да съживят повече от 10 от тези вируси, за да докажат, че е възможно – и да алармират, че това може да стане не в контролирани и безопасни лабораторни условия, а в дивата природа, заради затоплянето на Земята.
Според проучване, проведено от френски, руски и немски учени и публикувано в bioRxiv – но все още нерецензирано – изследователите са успели да изолират 13 вируса от 7 древни проби от вечния лед на Сибир. Science Alert обяснява, че тези проби са взети от дъното на езеро, от вълна на мамут и дори от червата на сибирски вълк.
Един от тези вируси, съобщава Independent, е прекарал около 48 500 години в дълбокия лед, но все още показва признаци, че е заразен.
Изследователите казват, че това е ярко доказателство, че вирусите в леда, не са толкова „рядко срещани“, колкото се смяташе досега. Те предупреждават, че подобни вируси могат да представляват заплаха за общественото здраве, тъй като изменението на климата затопля Земята и стопява замръзналите региони на планетата като Сибир.
„Една четвърт от северното полукълбо е покрита от постоянно замръзнала почва, наричана вечна замръзналост“, пишат изследователите в своето изследване.
„Поради затоплянето на климата, необратимото размразяване на вечната замръзналост освобождава органична материя, която е от милион години там, включително вируси, които са останали латентни от праисторически времена.“
Има добри и лоши новини в този сценарий, обясняват изследователите в своето проучване. От една страна, хората са разработили ефективна технология за борба с бактериалните инфекции. Така че, ако топенето съживи древните бактерии, ще можем да ги контролираме. „За щастие можем с основание да се надяваме, че една епидемия, причинена от възродена праисторическа патогенна бактерия, може бързо да бъде овладяна от съвременните антибиотици, с които разполагаме“, пишат учените.
Древните вируси обаче могат да представляват и опасно предизвикателство за нас. „Ситуацията би била много по-катастрофална в случай на болести по растения, животните или хора, причинени от възраждането на древен неизвестен вирус.“
Те посочват, че за разлика от бактериите, които често могат да бъдат лекувани с широк спектър от антибиотици, вирусите в момента се нуждаят от по-специализирано лечение, което може да отнеме време, за да се разработи.
„Както за съжаление е добре документирано от скорошни (и продължаващи) пандемии… всеки нов вирус, дори свързан с известни ни видове, почти винаги изисква разработването на много специфични медицински отговори, като нови антивирусни средства или ваксини“, пишат изследователите. И добавят: „Следователно е належащо да се обмисли рискът древните вирусни частици да останат инфекциозни и да се върнат обратно в обращение чрез размразяването на древните слоеве на вечната замръзналост.“
Въпреки че изследователите вярват, че е „вероятно“ древната вечна замръзналост да освободи вируси отпреди десетки хиляди години, докато ледът се топи, все още остават редица неизвестни, включително каква е способността на вирусите да оцеляват.
„Колко дълго тези вируси могат да останат инфекциозни, след като бъдат изложени на външни условия (UV светлина, кислород, топлина) и каква е вероятността да срещнат и заразят гостоприемник, подходящ за развитието им, в този интервал, все още е невъзможно да се оцени“, отбелязват учените в проучването.
Те отбелязват, че комбинацията от изменението на климата и увеличеното човешко присъствие в Сибир може да създаде перфектните условия за подобна беля и добавят: „Но рискът ще се увеличи в контекста на глобалното затопляне, когато размразяването на вечната замръзналост ще продължи да се ускорява и повече хора ще се заселват (или ще бъдат заселвани) в Арктика в резултат на индустриални начинания.“
Засега няма много какво да се направи, освен да се надяваме, че ледът в Сибир се топи бавно – и че няма да съживи множество отдавна спящи вируси.
В по-ранни изследвания учените прогнозират, че до 10 на 21-ва степен микроба, включително гъбички и бактерии в допълнение към вирусите, ще бъдат освободени от топящия се лед годишно. Често тези микроби се освобождават директно в океана, като така – поради миграционния характер на много видове риби и птици – е възможно тези микроби да постигнат висока скорост на предаване.
Вечната замръзналост в източна Швейцария е анализирана от изследователи през 2016 г. – на алпийско място, наречено „Muot-da-Barba-Peider“. Това място има разнообразна микробна палитра с различни бактерии и еукариотни групи. Някои от тези бактерии включват тип Acidobacteriota, Actinomycetota, AD3 и Verrucomicrobiota. А някои от еукариотни гъби са Ascomycota, Basidiomycota и Zygomycota.
Смята се, че избухването на антракс през 2016 г. на полуостров Ямал се дължи на размразяването на вечната замръзналост. В сибирския лед конкретно присъстват и два вида вируси: Pithovirus sibericum и Mollivirus sibericum. И двата са на приблизително 30 000 години и се считат за гигантски вируси поради факта, че са по-големи по размер от повечето и имат геноми, по-големи от на другите. И двата вируса все още са инфекциозни, както се вижда от способността им да заразяват Acanthamoeba, род амеби.