Патьомският кратер – единствената природна аномалия в света
През 1949 г. геологът Вадим Калпаков ще открие една от най-странните скални форми в Иркутск, Югоизточен Сибир. Обграден от дървета, този малък остров разполага с впечатляваща скална топка в средата. Цялата конструкция е с размери между 130 и 160 метра, а най-високата точка е 80 метра на височина. Растителност има около странната аномалия, но не и по нея. Наричат го кратера Патьомски или Калпаковия конус, както и гнездото на огнения орел.
Самият вид е достатъчно специфичен и идва с цяла канонада от конспиративни теории и идеи. Според някои е специална уранова мина за всички важни гости от Гулаг-а. Някои астронавти смятат, че това е площадка за приземяване на извънземни. Други вярват в потенциалната възможност за експлозия на подземен уран и природен газ, а да не забравяме, че въпросното топче може да е и метеор. И по пътя на изключването започва генерална проверка на всички предложения.
Урановата експлозия е изключена от самото начало. Макар и цялата област да е известна със своите руди, при такава нямаше да има абсолютно нищо в околността и дърветата изобщо нямаше да виреят. И по същата логика се изключва потенциалното кацане на извънземни – нивото на радиация не е толкова високо, за да се допускат внасяния на космичен прах. Не трябва да се забравя, че конспираторите продължават да твърдят, че явлението се е случило отдавна и по тази причина нивото е понижено. Проблемът с радиацията е, че тя винаги ще остави някаква следва в околния живот. Природата щеше да търпи промени, а такива не са отчетени.
Друга интересно предложение за сибирската атракция е наличието на метеор или избухването на вулкан. Обаче липсват вулканични камъни или следи от метеор. Интересното е, че подобни форми и кратери могат да се забележат и на друг спътник – Луната. Последната опция не се отхвърля, но тогава къде са отишли следите от забиването на метеора, той не е бил статичен и не се е ударил толкова перфектно, че да липсва движение по земната повърхност – тук все още е налична гравитация, за разлика от Луната. Местното племе Якут също има какво да разкаже. Жителите споделят, че големи животни не се доближават до орловото гнездо. Всички вярват, че предците са предавали историята от поколение на поколение е имало свидетелите на въпросната аномалия са се разболели и починали след случая в следствие на радиацията.
Макар и откритието да е направено през далечната 1949 г. едва през 2005 г. започва официалното изследване. Причината за драстичното забавяне е, че преди това в СССР всички научни трудове са в полза само на военното дело. И дори във въпросната година следват някои притеснителни събития. Водещият изследовател Евгени Воробьов умира по пътя. Лекарите ще потвърдят, че смъртта му няма нищо общо с нивото на радиация, а е настъпила в следствие на тежък сърдечен удар.
Дори това не може да спре учените, които са чакали повече от половин век в намирането на отговори. Появява се още едно поверие – въпросната зона е била площадка за тест на атомно оръжие по време на Студената война – Русия официално отрича наличието на каквито и да е проведени експерименти в тази локация.
Проверката с гайгеровия брояч показва и нещо друго – присъстват радиоактивни елементи, но категорично не могат да бъдат достатъчни за приемането на теорията, че тук се е случила радиоактивна катастрофа, експеримент или кацане на извънземен летателен апарат. И въпреки това се наблюдава засилено и повишено ниво на растителност около обекта – отново белег на повишени лъчения от определени елементи в Менделеевата таблица. Природен феномен от тази величина се е наблюдавал вече в Чернобил. Отчитат се е и различни магнитни феномени, за да може цялата мистерия да стане още по-сложна.
Какво по-точно е това толкова мистично природно образувание, което години наред създава толкова главоболия на учените? Според някои, това е много рядък случай на газов вулкан, който с времето е успял да пробие дупка в земната кора и съответно да се вентилира. Дмитри Демежко като инженер по Геофизика смята, че орловото гнездо е създание в следствие на тектонски движения, които са допринесли за оформянето на кален вулкан. С времето е имало серия от замръзвания и изсушавания, които са помогнали на камъка да се счупи и съответно на картината виждаме изгубения връх на скала.
През 2015 г. се прави поредно изследване, което дава още едно предложение – подредбата на земната повърхност става в следствие на една или повече експлозии чрез горещи парни потоци от движеща се магма, която достига до вода. В случая се смята, че температурата е успяла да изсуши скалното образувание и с това да доведе до експлозия – съвършено оформена. Предложенията продължават да се сглобяват и най-вероятно много скоро ще има отговор, но Потьомският кратер остава единствен по рода си и не се среща никъде другаде на планетата.
