Пайка технически се класифицира като хранително разстройство, но въпреки това, поне на пръв поглед, тя е доста различна от по-известните като анорексия или булимия, защото не се характеризира с отказ от ядене или изхвърлянето му, а с ентусиазиран прием на неща, които обаче не са храна.
„Пайка [pica] е латинската дума за „сврака“, добре позната птица, за която се твърди, че яде почти всичко“, обяснява Лиз Шей, клиничен психолог в клиниката за отказ на храна в Бирмингам, в статия от 2019 г. за Националното общество за аутисти в Обединеното кралство.
„Пайка като медицински термин се отнася до постоянното ядене на нехранителни предмети“, пише тя. „Състоянието може да бъде натрапчиво и много опасно, а предотвратяването му може да бъде много трудно.“
Нещата, които хората с болестта приемат, варират от привидно безпроблемни – ледът, например, е често срещан обект на желания, особено сред бременните хора – до сериозно тревожни. Болните могат да имат много специфични предпочитания, като например плат, хартия, тебешир, боя, шишарки, монети, сапун, изгорени кибритени клечки, пръст и дори изпражнения.
Проблемът е, че всъщност не знаем особено много за състоянието. Какво точно го причинява и дали има един конкретен най-добър начин за лечение – просто нямаме достатъчно информация, за да отговорим.
„Все още не знаем защо хората развиват пайка“, отбелязва Ший. „Понастоящем няма основани на доказателства лечения и изследванията в тази област, особено при хора с аутизъм, са ограничени и неубедителни.“
И така, при това положение какво въобще можем да кажем за тази компулсия? Колко опасна е всъщност? И какво можем да направим, ако се окаже, че и на нас ни е се прииска да изядем рестото в магазина?
Съдържанието на стомаха на психиатричен пациент с пика: 1446 броя, включително 453 пирона, 42 винта, безопасни игли, части от лъжици, солници и пиперници.
Какво причинява пайка?
Пайка се среща доста често – което някак ни дава повод да предположим, че е обстойно изследвано състояние. Но…
„Не знаем със сигурност какво причинява болестта“, казва Карън Флеминг, акушер в Sunnybrook Health Sciences Center в Торонто, в статия за Today’s Parent от 2019 г. „Смята се, че се дължи на хранителен дефицит, като желязо, или други физически или психологически проблеми.“
Идеята, че пайка е начин тялото да се опита да получи достъп до жизненоважни липсващи му хранителни вещества има няколко доказателства. Някои проучвания показват, че честотата за болестта е свързана с желязодефицитна анемия, а много други установяват, че диетичните промени за коригиране на такива недостатъци често могат да помогнат за спиране на компулсиите за ядене на предмети.
Това е особено убедително обяснение и защо се появява по време на бременност: „Недостигът на желязо и други вещества (като цинк и йод) са много чести, когато жената е бременна“, обяснява Флеминг, „особено ако има предшестващо заболяване или значително сутрешно гадене.“
Определено обаче има случаи, в които проблемите с храненето не са достатъчни, за да обяснят защо не може човек да спре да яде парчета тухла, например. Фактори като стрес, психическо и/или физическо насилие в детска възраст или състояния като шизофрения или разстройства от аутистичния спектър сочат към по-психологично обяснение на феномена.
„Понякога една майка не е в състояние да се храни адекватно поради социално-икономически фактори или може да страда от психично заболяване и да се бори с нежелани чувства“, казва диетологът от Отава Шона Мелбърн пред Today’s Parent. „Но, независимо от причината, това не е избор, който майката прави.“
Тебеширен камък, съставен от каолинит със следи от кварц, погълнат от човек с пайка
Как се лекува?
Както видяхме, пайка е слабо разбрано състояние, вероятно причинено от широк спектър от взаимодействащи си фактори. Затова и всъщност няма много лечения…
„В исторически план докторите са се фокусирали върху различни методи за намаляване или премахване на заболяването“, обяснява Ший. „Остава обаче неясно кой от тях може да е най-ефективен, въпреки че на поведенческите интервенции е отделено най-голямо внимание в литературата.“
„Като се има предвид, че пайка вероятно включва редица фактори, изглежда ще е необходима комбинация от подходи“, добавя тя.
Тези, които подозират, че случаят им може да произтича от хранителни дефицити, могат да приемат хранителна добавка за лечение на състоянието – и има много доказателства, които показват, че това е добра идея. Но ако състоянието се дължи на психологически проблем, това лечение може изобщо да не помогне: в такъв случай може би нещо като когнитивно-поведенческа терапия би бил по-добър курс на лечение.
Още по-сложни са случаите, които са резултат от неврологични проблеми. В този случай може да се наложи докторите да бъдат изобретателни с тактиката си. Родителите на Джеймс Франкиш, млад мъж с аутизъм, който почина през 2016 г. отчасти поради усложнения на пайка, биха пренасочили поведението на сина си, използвайки ядливи заместители на неядливите предмети, които иска да приеме.
„Клиничните или основани на практика интервенции, които изглежда намаляват ефектите на болестта, трябва да бъдат съобразени с всеки човек и да произтичат от задълбочено разбиране на поведението му“, обяснява Шей. „Като цяло, мултидисциплинарен подход – с други думи такъв, който включва приноса на различни здравни специалисти – вероятно ще бъде най-полезен.“
Във всички случаи обаче има едно нещо, което може да се каже, че е по-важно от всяко друго: просто да знаете за състоянието. Пайка може да бъде източник на срам за тези, които го изпитват, което ги кара да пазят поведението си в тайна от евентуалните източници на помощ. В някои случаи – като този на Франкиш – болният може дори да не е в състояние да каже, че яде нехранителни предмети.
С други думи: превенцията е по-добра от лечението. Особено ако попадате в една от групите с по-висок риск – но и дори да не е така – следете от какво казва тялото ви, че има нужда. Ако ви казва нещо странно, особено до степента, в която ви е трудно да го игнорирате, тогава може би си струва да поговорите с някой специалист, който може да ви помогне да разберете какво се случва.
„Сигналът може да бъде непреодолимото желание да започнете да консумирате нехранителни предмети“, казва Мелбърн пред Today’s Parent. „Ако предприемете и действия по този импулс, това е ясна индикация и трябва да потърсите професионална помощ.“