Мъжът, който се пусна със ски от Еверест

Следобеда на 6 май 1970 г. Юичиро Миура стои на южния склон на Еверест на височина над 8000 метра. На устните си той има бял слънцезащитен крем, а на главата си шлем на пилот на изтребител, както и радиостанция. Освен това разполага с бутилка кислород и парашут, макар че никой не знае дали парашутът ще работи на тази височина. На краката си носи ски.

Дишайки бързо и дълбоко, Миура достига до състояние на Му – дзен чувство за празнота.

След което потегли.

***

Миура има репутация в ски-средите още преди изобщо да стъпи на Еверест. Син на легендарния Кейзо Миура, пионер на зимния спорт в японската планина Хаккода, през 1964 г. Юичиро поставя световен рекорд за скоростно със ските като достига 172.084 километра в час. „Рекордът е хубав“ – казва Миура, – „но знаех, че бъде счупен отново“.

Счупен е още на следващия ден и Миура никога не си го връща, но вместо това си изгражда име като кара ски на най-зрелищните планински върхове в света, започвайки от планината Фуджи в Япония през април 1966 г. Той иска да се спусне от Фуджи възможно най-бързо, но също така иска и да оживее. Така Миура решава да разгърне парашут, когато достигне максималната си скорост, смятайки, че това ще му позволи да се забави. Идеята му работи… при около 140 километра в час. Така той става първият човек, който кара ски на тази планина.

Денали, Северна Америка

Миура също кара ски на Косцюшко, най-високият връх в Австралия, по-късно същата година, и на Денали, най-високият връх в Северна Америка – през 1967 г. На следващата година той става първият човек, който кара по мексиканския връх Попокатепетъл, а през 1969 г. той добавя кулите на Пейн в Чили в списъка си с първи. „Струва ми се, че по-голямо удоволствие от победата над конкуренцията“ – пише по-късно Миура за решението си да се занимава с това – „е радостта да забравиш себе си и да станеш едно с планините“.

След като покорява и Фуджи, Туристическото бюро на Нова Зеландия го кани да кара на ледника Тасман. Докато е в Нова Зеландия, той се среща със сър Едмънд Хилари, алпинистът, който си партнира с Тензинг Норгай в завладяването на връх Еверест през 1953 г. „Сър Едмънд Хилари беше моят супергерой“ – казва Миура. „Когато слушах за покоряването му на Еверест, реших, че ще направя същото.“ След първоначалния шок от решението му да кара ски на Еверест, Хилари всъщност го насърчава. „Той ме вдъхнови да бъда екстремен скиор, който може да създава история“, казва Миура.

Непалското правителство също се оказа фен на идеята. Но има една уловка – Миура ще има право да кара ски не на Еверест, а на Южната колона. Тази част от планината е малко по-ниският проход, който свързва Еверест и Лхотце, четвъртата по височина планина в света, но все пак наклонът й е 40 до 45 градуса. „Целта ми беше ясна, а именно да карам ски по Еверест“, казва той. „По това време не се интересувах по кой наклон точно.“

През есента на 1969 г. той изследва Еверест и прави пробни спускания, когато Миура е принуден да се примири с един много вероятен резултат: „Когато планирах да карам ски по Еверест, първото нещо, с което се сблъсках, беше как да се върна жив?“, спомня си той. „Цялата подготовка и обучение се основаваше на този въпрос. Но колкото повече се подготвят, толкова повече разбирах, че шансът за оцеляване е много слаб. Никой на света не беше правил това преди, затова си казах, че трябва да се изправя пред смъртта. Нямаше друг начин.“

През февруари 1970 г. ски експедиция пристига в Катманду. Научна мисия, освен скиорска, отрядът включваше алпинисти, учени, ски екип, филмов екип, фотографи и членове на пресата. Отнема 800 мъже, за да се пренесат 27 тона оборудване до базовия лагер на Еверест, пътуване от 300 километра и 22 дни, което започва на 6 март 1970 г.

В базовия лагер експедицията прекарва няколко седмици, аклиматизирайки се към разредения въздух на Еверест – на 5400 метра, съдържанието на кислород е около половината от това във въздуха на морското равнище – и се подготвя за по-нататъшния планински преход. От своя страна, Миура превръща Еверест в своя личен ски курорт, провеждайки многобройни пробни писти, с и без парашут, карайки по девствените склонове с детски веселие.

Цялото спускане, отнема около 2 минути и 20 секунди. Пътешествието на Миура е записано в документалния филм от 1975 г. „The Man Who Skied Down Everest“, първият спортен филм, спечелил награда Оскар за най-добър документален филм. Той написва и книга със същото заглавие, която е публикувана през 1978 г.

Миура записва името си в историята, но има още върхове за завладяване. През 1981 г. той кара на планината Килиманджаро в Африка, а през 1983 г. е първият човек, който кара ски на връх Винсън в Антарктида . През 1985 г. той добавя планината Елбрус в Русия и аржентинската Аконкагуа към списъка си. „След като карах ски на Еверест, реших, че тази глава е затворена“, казва той. „Вече исках да карам ски по най-високите върхове и на седемте континента. Не смятах да се връщам отново на Еверест.“