Мъж бе приет в болница със „свирещ скротум“

Човешкото тяло издава всякакви смешни звуци. Спокойно, всичко е наред, големи хора сме, можем да си го признаем: газове, оригване, мърморене (по време на сън), кихане, подсмърчане и дори пръскане, всички произтичащи от различни кътчета на тези влажни чували с месо и кости, които ни носят през живота.

Но понякога тези шумове могат да са знак, че нещо не е наред с чувала. Дори не чак толкова невъзпитаните, като подобните на свиркане, са по-скоро нежелани, ако идват от грешното място. Например… от скротума.

„72-годишен мъж, който наскоро претърпява интервенция и дренаж на скротума заради рецидивиращ епидидимит, е приет в местно спешно отделение с оплаквания за „свирещ скротум“ и диспнея [недостиг на въздух]“, се казва в статия, публикувана миналия месец в American Journal of Case Reports.

„Този ​​доклад описва… пациент с отворена скротална рана от скорошна процедура, която позволява на въздуха да излезе от коремното му отделение като в процеса се издава отчетлив звук от тази част“, пишат авторите в най-лошата поредица от думи, която сме виждали от известно време в този сайт.

Но как човек се сдобива със „свирещ скротум“, ще попитате? Е, в този случай това е „уникално събитие… в рамките на пулмологията/интензивните грижи“, обясняват авторите: това е следствие от колабирал бял дроб или пневмоторакс.

„Колабирал бял дроб“ е малко погрешно наименование, тъй като белите дробове работят точно обратното на начина, по който бихте очаквали. Колабиращият дроб всъщност не е толкова „колабирал“, колкото „накаран да колабира“ – което става в резултат от притока на въздух в пространството между дробовете и гръдната стена.

При нормални обстоятелства това, което се случва след това, е, че пациентът ще изпита силна болка в гърдите, затруднения в дишането и може би дори ще посинее. Но както разбрахме, не става дума за нормални обстоятелства.

„A компютърна томография на гръдния кош разкрива двустранни пневмоторакси, пневмомедиастинум и подкожен емфизем в корема, перинеума и скротума“, отбелязва докладът за случая. „Неговият скротум има дехисцентна [разцепена] рана без някакъв груб оток или въздушен балон в скротума.“

Ако трябва да преведем медицинския жаргон, това означава „човекът е пълен с въздух“. По някаква причина – и лекарите казват, че „не е ясно“ как точно се е случило – този въздух, около колабиралия бял дроб, очевидно се е разпространил между белите дробове, в пространството около другия му бял дроб и в тъканите под кожата на пациента в областта на корема и слабините.

Рентгенова снимка на левостранен пневмоторакс

И тук влиза в игра самата историята на клетия човек. Нали споменахме за „отворената му скротална рана“ от предишна операция. Тя е от лечение на инфекция на тестисите – но с пълен с въздух корем сега човекът се превръща на практика в нещо като гайда: Състоянието на човека е довело до изтласкване на въздух от корема през дупката между краката му и създаване на шум.

Добрата новина е, че пациентът се е възстановил: лекарите са поставили двустранни гръдни тръби и подкожни дренажи, за да освободят въздуха около белите дробове и вътре в тъканите под кожата му. Все още се задържаше още малко въздух в слабините и бедрата му и пациентът се нуждаеше от втора операция на скротума, но в крайна сметка и това се изяснява.

И ако пациентът е преживял нещо възнеудобно, поне може да се успокои, като знае, че е първият в света на медицината с подобен случай.

„Пневмоскротум [натрупване на въздух в скротума] е рядко клинично явление“, пишат авторите. „Произходът на въздуха е предимно от травма, но спонтанен пневмоскротум може да се развие от стомашно-чревни или белодробни източници.“

„Въпреки това, пневмоскротумът в условията на скротална рана, който позволява на въздуха да преминава свободно извън тялото, не е бил документиран преди това в литературата.“