Как и кой започна конспирацията за плоската Земя

Противно на общото мнение, значително количество от населението на Земята знае, че формата й е сферична от около 2000 години. Питагор е смятан за първият човек, които излага идеята, че планетата е кръгла – около 6 век пр. н. е. Тя не става много популярна, до 4 век пр. н. е., когато Аристотел я подкрепя, изтъквайки, че южните съзвездия се качват по-нагоре в небето, когато отидеш на юг, и че при лунно затъмнение сянката на Земята е кръгла. Библиотекаря в Александрийската библиотека, Ератостен, през 3 век пр. н . е. надгражда техните доказателства и дори успява да изчисли обиколката на планетата с изненадваща точност.

Продължаваме с Тъмните векове, когато се предполага, че християнството отхвърля напълно налудничавата идея за кръглата Земя. Това всъщност не е така – през 7 век католическият монах и учен Беда създава влиятелен трактат, в който се говори и за кръглата форма на света. Трудът му “ The Reckoning of Time“ се копира и разпространява из цялата Каролингска империя. По-късно, през 14 век, в „Божествена комедия“ Данте Алигери пише за кръгла Земя, което изглежда не притеснява никого. Ислямският свят също споделя това мнение.

Историкът Джефри Бъртън Ръсел казва: „Със забележително малко изключения, няма образован човек в историята на Западния свят от 3 век пр. н. е. насам, който да вярва, че Земята е плоска.“

Въпреки всички тези доказателства все още нищожен процент от населението на кръглата ни планета смята, че тя е плоска. По коментарите в интернет може да изглежда, че тези хора са повече, отколкото всъщност са, но анкета от 2018, проведена от YouGov сред 8 215 запитани, показва, че:

• 84% вярват, че Земята е кръгла
• 5% казват „Винаги съм смятал, че планетата е кръгла, но в последно време съм скептичен/имам съмнения“
• 2% казват „Винаги съм смятал, че планетата е плоска, но в последно време съм скептичен/имам съмнения „
• 2% казват „Винаги съм смятал, че планетата е плоска“
• 7% казват „Друго/не съм сигурен“

Самюел Роуботъм

Как започва конспирацията?

Flat Earth Society – организацията на плоскоземците – стартира в средата на 19 век благодарение на Самюел Роуботъм от Лондон, Англия. Самюел, който напуска училище на 9-годишна възраст, твърди не само, че Земята е плоска, но и че всичко, което виждаме в небесата, всъщност е само на няколко хиляди километра от нас. Въпреки че идеите му са абсурдни по всяка възможна причина, Роуботъм печели аудитория повече с острия си и бърз ум, ораторско майсторство и харизма. Не било важно дали е прав или не, а само това, че успявал да създаде съмнение в главите на хората в учените, с които често дебатирал. Както пише Leeds Times: „Едно нещо, което той успяваше да покаже, е че учените, несвикнали да се защитават, не могат да смогнат на човек, на шарлатан ако щете (но находчив и добре запознат с теорията си), наясно със слабите места на опонентите си.“

Освен че прави малко състояние от публични лекции, той пише книгата „Earth Not a Globe“ („Земята не е кълбо“) и създава общността Zetetic Society, което освен за плоската Земя се застъпва и за това само факти, които човек сам може да докаже, да се приемат за истина. В страни от това Роуботъм, вече под псевдонима Доктор Самюел Бирли, продава универсални лекарства и субстанции за удължаване на живота, които прави сам.

През 1956, когато човечеството е напът да изстреля първия сателит в орбита, друг Самюел – този път Шентън от Доувър, Великобритания, попада на Zetetic Society и се закача за идеите. В следствие създава International Flat Earth Research Society (Международното общество за изследване на плоската Земя), което продължава делото за просвещение на човечеството в истината!…

В същото време обаче през 1957 се появява Спутник, който всеки с малко знания може да следи и който много хубаво демонстрира, че Земята не е точно плоска.

Това, разбира се, не спира Шентън. Той пояснява, че сателитите обикалят в кръг над диска, върху който живеем. Когато се появяват снимки на Земята от космоса, човекът казва „Лесно е да се прозре как такива снимки могат да заблудят неопитното око.“ Когато астронавти се връщат от космоса и казват, че Земята не е ни най-малко плоска, ами изцяло сферична, конспираторите изваждат универсалния си аргумент: „Това е масова заблуда на обществото“.

През 1972, когато Шентън почива, калифорниецът Чарлз Джонсън поема щафетата и създава Международното общество на Америка за изследване на плоската Земя. Джонсън твърди, че има конспирация за формата на Земята от хилядолетия: това е конспирация, за която се борят „Моисей, Колумб и Франклин Рузвелт“. По принцип Колумб почти сигурно е смятал, че планетата е сферична като единствено е объркал обиколката й, а Моисей не е трябвало да се бори с никого, защото древните Египтяни вярвали, че Земята е плоска, както й евреите, по времето, когато се предполага, че той е живял.

Но какво толкова печелят хората, които пробутват идеята за кълбовидната Земя? Според Джонсън така учените се борят срещу религията (въпреки че, както отбелязахме вече, християните през цялата човешка история, както и всяка по-голяма религия днес, смятат света за кръгъл).

Въпреки глупостите на Джонсън, обществото му набира членове като в пика си те са 3500. През 1997 пожар в щаба му унищожава архива, където членовете се записват, а през 2001 самият негов лидер умира, което слага край и на организацията. Нищо обаче не е загубено, защото на помощ идва интернет!

Даниел Шентън

През 2004 Даниел Шентън (днес президент на Обществото на плоската Земя) създава интернет форум посветен на конспирацията, а през 2009 форумът се превръща в уикипедия тип сайт. Не липсват, разбира се, и Фейсбук, Туитър и Ютюб страници посветени на темата.

Въпреки че има известно неразбирателство около детайлите, в момента Обществото на плоската Земя вярва, че планетат е диск, Северният полюс е в центъра му, а Южният полюс е всъщност стена по ръба на този диск, заради която водата от океаните не пада през ръба… Тази стена е почти невъзможно да се достигне, защото НАСА я охранява строго и не позволява никой да отиде до нея и да я види с очите си. НАСА освен това е и много актива в производството на сателитни снимки на Земята, както и друга информация, с което да поддържа световната заблудата за формата на планетата. Явно екипът на Google Earth също е забъркан.

ООН се опитват да ни кажат истина с логото си, създадено от дизайнера Оливър Линкълн Лъндкуист и екипа му още през 1945, но ние сме прекалено слепи за нея

Как пътуват самолетите и корабите при такива плоски условия? Ами много просто. „Околосветските полети и плавания стават в кръг около Северния полюс“. Пилотите и капитаните само си мислят, че обикалят кълбо, защото софтуерът на GPS системите е специално направен, за да изглежда така. По въпроса с разликата в горивото (понякога доста ярка) при пътуване около кълбо и диск – там вече се замесени нефтените компании.

Слънцето и Луната също се въртят в кръг над нас. „Когато Слънцето е над главите ви, е ден, когато не е, е нощ.“ Как точно става всичко това, няма още конкретно обяснение.

„Планетите са орбитални астрономически обекти. Земята не е планета по дефиниция, защото е в средата на слънчевата система и над нея се въртят Слънцето и планетите. Тази уникалност, фундаментална разлика и централност правят всяко сравнение с други небесни тела несъстоятелно. Като да сравняваш баскетболни топки с игрището, върху което тупкат“, обясняват от Обществото на плоската Земя защо другите планети са кръгли пък само нашата е плоска.

Гравитацията работела много просто: „Земята постоянно ускорява с 9,8 м/с². Именно това ускорение усещаме като гравитация. (…) То идва благодарение на универсалния ускорител, известен като тъмна енергия или етеричен вятър.“ Проблемът с това изказване е, че при това постоянно ускорение само след 1 година планетата ще надхвърли скоростта на светлината.

Какво има от другата страна на диска все още се дискутира от плоскоземците. Но няма и голямо значение, защото човек не може да отиде там. В интервю за Forbes Роби Дейвидсън казва: „Ние не вярваме, че нещо може да падне от ръба (на диска), защото голяма част от обществото ни смята, че има купол. Слънцето, Луната и звездите са от вътрешната страна.“

Майк Хюджис с ракетата си

Всичко на сайта на плоскоземците може да се опровергае с елементарни усилия. Така че доколко въобще тези хора се опитват да са сериозни? Шофьорът на лимузина Майк Хюджис успява да събере $8 000 дарения от Обществото на плоската Земя, за да построи ракета, с която да излети до небето и да докаже, че земята е плоска. Финално машина заедно с платформата, от която да се изстреля, струва около $20 000, а построяването й отнема около 10 години. С нея Хюджис успява да достигне височина от 580 метра, което всъщност е впечатляващо за аматьорска ракета с човек в нея.

В крайна сметка сигурно всички вярваме в поне едно нещо, което не е така и никакво количество информация и доказателства не би могло да ни убеди в обратното.