Как богатите си купуват екзотични животни

Факт е, че в САЩ има два пъти повече тигри – между 5 000 и 10 000 – отколкото има на свобода в природата в цял свят. Голяма част от тях не са в зоологически градини, а в частни домове, където са държани като домашни любимци. Но как хората успяват да си купят екзотично животно?

Като начало, законите и регулаторните инструменти са оскъдни или просто прекалено хлабави. Конкретно в САЩ, местният орган за селско стопанство забранява притежанието на тигри… освен ако притежанието им не е с цел излагане на показ. Добива се разрешително, което всеки може да изкара, за „изложител“ срещу такса за подаване на молбата от 10 долара и след това годишна такса между 30 и 300 долара в зависимост колко животни има човек. За самата покупко-продажба няма никакви регулации. При определени условия, притежателят на животното може дори да приспадне цената му от данъците си. На всичкото отгоре правителството не следи особено как и къде се грижи човек за екзотичния си любимец си, проверявайки го около веднъж годишно. При каквито и да е нарушения на целия този процес, глобите са символични, а животното не се конфискува, защото държавата просто няма къде да го прибере.

За щастие на хора и природа, в много други части на света продажбата на екзотични животни е регулирана по-стриктно, понякога до крайност като например в Австрия, където притежанието на тигри е направо забранено, с изключение на зоопаркове и резервати. Но в повечето държави е позволено като просто процеса на изкарване на разрешително е по-строг.

След като сме оправили административната страна – как да намерим кой да ни продаде животно? Ами с просто търсене в Google…

Бенгалски тигър албинос

С какви пари трябва да разполагаме щом е толкова лесно? Излиза, че не са толкова скъпи и не е нужно да сме милионери, за да се сдобием с животинка. Дори понякога можем да я получим безплатно, ако собственикът й иска да се отърве от нея (най-често защото не може да понесе грижите, които животното изисква). В зависимост от вида, конкретно малките тигърчета могат да се намерят за между 1000 и 3000 долара, като за още по-екзотичните видове цената се качва – например, едно бенгалско тигърче албинос може да стигне цена десетки хиляди долари. Конкретно с този вид трябва да се има предвид също така, че малките са резултат на толкова продължителни отношения между роднинско свързани тигри, че грижата за здравето им може да излезе много скъпа.

Това ни довежда до първия от големите разходи – здраве. Малко ветеринари са достатъчно квалифицирани (и същевременно искат) да се грижат за един тигър като на малцината услугите им не са точно евтини. В някои случаи ветеринарните грижи изисква транспортиране на животното на дълги разстояния, което също е скъп, а и сложен процес.

Следва храната. Един голям тигър ще се нуждае от около 15 кг месо на ден, плюс допълнителни добавки, тъй като конското и кравешкото месото, което най-често се използва за храна, не осигурява всичко, от което животните се нуждаят. За да намалят разходите, някои хора използват животни, убити от коли на улицата.

Място. Един средностатистически мъжки тигър на свобода в природата разполага с около 100 квадратни километра земя, а женските обитават около 18 квадратни километра. Разбира се, малцина могат да осигурят земя с такива размери. Но малката по размери площ не заобикаля проблема, че тигрите са изключително добри в това да бягат дори при много високи огради. Затова те често просто са затваряни в малки клетки.

Сега е подходящ момент да отбележим, че тигрите никога не спират да гледат на хората като плячка, дори ако ги отглеждат от малки. Добър пример е Синди Гамбъл от Минесота, която се грижи за тигри над 10 години, докато един ден през 2006 нейният домашен бенгалски тигър не я напада и убива.

Вероятно най-популярната трагедия с екзотични животни от частна колекция, е случаят с частния Zanesville Zoo от 2011 в щата Охайо, САЩ. Тогава собственикът им Тери Томпсън решава да ги пусне всичките – два вълка, един макак, един бабуин, шест мечки, две мечки гризли, три лъва, три пуми, 17 лъва (девет мъжки и осем женски) и 18 бенгалски тигъра.

Когато полицията пристига на място, полицаите откриват тялото на Томпсън, който се самоубива с куршум в главата след като освобождава животните си. Така органите на реда се озовават в много опасна ситуация, с която са зле подготвени да се справят. Съседът на Тери, Сам Копчак, първи вижда какво е направил Томпсън, когато забелязва, че конете му за изключително уплашени. Думите на Сам за случая: „Казвам ви, лъвът е лош, лъвицата е лоша, вълкът е лош и мечката, но… те не могат да се сравняват с тигъра. Възрастният тигър е много по-голям от лъвовете. Тигрите бяха заобиколили конете и ръмжаха.“

След този случай много места по света правят ревизия на правилата си по отношение на притежаването на екзотични животни като се правят и промени. Но както много природозащитници биха ни посочили – да има правила и да има кой да ги спазва са две различни неща.