Гмуркачи успяват да предоставят на учените 13 клипа и 3 подробни описания на риби от кораловия риф, които използват камъни като наковалня, за да разчупят морските обитатели с твърди черупки. Авторите на изследване, което анализира тези клипове, вече са научили много за интелигентността на рибите, но същевременно много въпроси остават без отговор.
В средата на 20-ти век общоприетото определение за човека беше, че ние сме единственото животно, което използва инструменти. Когато Джейн Гудол информира известния палеонтолог д-р Луис Лики, че е видял шимпанзета също да използват инструменти, той знаменито отговаря: „Сега трябва да предефинираме инструмента, да предефинираме човека или да приемем шимпанзето за човек“.
Това изглежда почти странно, като се имат предвид широко разпространените сега доказателства за маймуни, делфини, октоподи и папагали, които използват инструменти, а някои врани дори ги надминават.
Все пак рибите трядиционно се смятат за глуповати животни, освен това повечето от тях нямат ръце, за да боравят с какъвто и да е инструмент. Така е до момента, в който на професор Кулум Браун от университета „Макуори“ не са изпратени кадри, на които се вижда как Choerodon schoenleinii (вид лъчеперка) не разбива черупка на мида върху скала.
Оттогава Браун изучава явлението като част от общата си теза, че сме подценили интелигентността на рибите.
Браун и колегите му се занимават с този проблем от много гледни точки, като наблюдават поведението на рибите в лаборатория, поставят изкусителни предмети на места, където рифовите риби се събират, и проучват вече съществуващата литературата по въпроса. В последния случай те откриват няколко пренебрегнати съобщения за използване на инструменти от рибите преди този видеоклип, но Браун казва, че те са много редки.
Търсенето на кадри обаче среща по-голям успех и в статия, която анализира резултатите, се съобщава за филми с 5 вида риби, които използват инструменти, три от които се виждат за първи път.
„Използването на инструменти обикновено се свързва с хората, но това поведение е доказателство, че рибите са много по-умни, отколкото им се признава“, казва водещият автор д-р Джулиет Тариел-Адам в изявление. „Установихме, че поведението е много по-разпространено по видове и географски, отколкото смятахме досега“, казва Браун, „Но само при лъчеперките“.
Зеленушкови (Labridae) са сред най-големите семейства риби. Повечето от тях живеят в тропическите рифове, но Браун казва, че са известни и няколко вида от умерения пояс. Едно от първите неща, които авторите искат да узнаят, е какво пък прави тези конкретно риби специални.
„Голяма част от успеха им се дължи на морфологията на челюстите и гъвкавите им начини на хранене“, казва Браун. „Тази практика е усъвършенствана от много видове, които ядат корали, остъргват водорасли от скалите.“
Наблюдавани са широк спектър от потенциални жертви, които се чупят върху камъни, включително раци, морски таралежи и крехки звезди. Браун казва, че рибите често се хранят с тях, без да се нуждаят от инструменти. „Вероятно има размер, при който те могат да разбиват черупките с челюстите си, но не сме установили какъв е.“ За по-малките риби или по-едрата плячка удобен камък решава проблема.
Въпреки това има цена, която трябва да се плати за този вид използване на инструменти. От една страна, е необходима голяма енергия, за да се направи рязкото движение, с което се чупи плячката в камъка, а в повечето случаи то се е налагало да се прави многократно. Често рибата губи контрол над черупката в този процес, но обикновено си го възстановява. В някои случаи други риби се притаяват и в крайна сметка се възползват.
Като се има предвид начинът, по който тази малка калинка подхвърля към себе си морския таралеж, който се опитва да разкъса, и отново го хваща, популярното ѝ име „хлъзгав член“ изглежда добре подбрано.
Особено важен е въпросът дали този трик е вроден, или рибите са го копирали една друга още от времето на някой древен гений в семейството. „Моето усещане е, че става въпрос за смесица от двете“, казва Браун. Магистърът изследва колко добре един вид риби от умерения пояс се учи, като вижда как другите използват инструменти, но все още чака резултатите от това изследване. Дори сред голяма популация от един-единствен вид, използващ инструменти, на която е представен хранителен продукт, идеално подходящ за разбиване по този начин, повечето не приемат предложението.
Браун смята, че някои семейства риби, включително тези, които ценят интелигентността като гамбузията (вид малка рибка), не са възприели тази практика, защото са твърде малки или плячката им не се поддава на такова третиране. Въпреки това разгадаването на въпроса защо други не са развили тази способност може да ни каже много за интелигентността като цяло. „Дори сред рибите повечето изследвания на познанието се правят върху дребни видове, защото с тях е по-лесно да се работи.“