Дезинформацията е политически инструмент на радикалните десни популисти
Кой е отговорен за създаването и разпространението на дезинформация? От 2016 г. насам темата става все по-обезпокоителна както в обществената, така и в академичната сфера, където социалните медии често се разглеждат като двигател на нейното разпространение. Ново проучване обаче е на друго мнение: дезинформацията всъщност е политическа стратегия, възприета от радикалните десни популистки партии.
Фалшивите новини получиха голямо внимание през последните години след Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ първия път, през 2016 г. Те породиха значителни опасения сред обществеността, изследователите и политиците, които се опасяват, че така ще се подкопае демокрацията и ще се накърни доверието в институции като медиите и науката. Така се създаде значителен обем работа, която се опитва да се бори с разпространението им или да обърне внимание на онези, които популяризират или поддържат възгледи, основани на невярна информация.
Фокусът на това изследване разглежда социалните медии като плодородна почва за създаване на информационна екосистема, в която може да процъфтява нискокачествена информация.
Все повече изследвания обаче показват, че броят на хората, които действително поддържат неверни убеждения, е по-малък, отколкото често се предполага. Вместо това дезинформацията обикновено се разпространява от определени електорални групи.
„Ранните изследвания разглеждаха дезинформацията като проблем на социалните медии, при който неверните истории се разпространяват вирусно чрез онлайн мрежи“, казва в изявление д-р Петър Тьорнберг от Амстердамския университет. „Нашите открития обаче показват, че дезинформацията не е универсална или общото състояние на нашата медийна екосистема. Тя всъщност е свързана конкретно с радикално десни популистки партии, които разпространяват дезинформация като политическа стратегия, получавайки в резултат на това значителни предимства на изборите.“
В новото си изследване Тьорнберг и д-р Юлиана Чури от Свободния университет в Амстердам разглеждат 32 милиона туита на парламентаристи от 26 държави за период от шест години и няколко изборни цикъла. Двойката комбинира тази информация с данни за политически партии, избори, правителства и показатели за демокрация (взети от базите данни Parlgov и V-Dem). Както и с информация, взета от уебсайтове за проверка на факти и списъка с фалшиви новини на Уикипедия. Въз основа на това установяват специфични модели на дезинформация, свързани с политическите партии и техните идеологии.
Резултатите показват, че радикалният десен популизъм е най-силният фактор за прогноза на разпространението на дезинформация. Интересно е, че нито левият популизъм, нито стандартната нормална дясна политика са свързани в значителна степен с дезинформацията.
Тьорнберг и Чури твърдят, че дезинформацията не е свързана с популизма в широкия смисъл, нито пък с десните партии като такива. Tя е свързана конкретно с радикалните десни популисти.
„В предишни теоретични разработки се твърди, че дезинформацията е израз на антиелитизма на популистките движения, който често се свързва с политиката на „пост-истината“. Нашето ново изследване обаче твърди, че именно изключващите идеологии и враждебността към демократичните институции на радикалния десен популизъм са движещата сила на кампаниите за дезинформация“, казва Тьорнберг.
Левите популисти обикновено се фокусират върху икономически неравенства и разширяване на гражданското участие в демократичните процеси. Дезинформацията играе по-малка роля в техните комуникационни стратегии. От друга страна, радикалните десни популисти са склонни да акцентират върху културни конфликти и отхвърляне на установените демократични норми, което насърчава използването на дезинформация като инструмент.
„Радикалните десни популисти са ефективни в създаването и използването на алтернативни медийни екосистеми, които подсилват техните гледни точки, като се започне от онлайн новинарски сайтове и блогове и се стигне до по-традиционни медийни форми като телевизия и радио, които са пренастроени така, че да отговарят на популистките радикални десни истории“, обяснява Тьорнберг.
Тези екосистеми засилват посланията им и създават чувство за общност сред последователите. Те също така предоставят ценен контраразказ, който оспорва този, поддържан от основните медийни репортажи. Такива алтернативни медийни групи усилват крайните гласове, които стават политически по-изявени, както и оформят радикално десни популистки движения.
За Тьорнберг и Чури тази неотдавнашна вълна на споделяне на дезинформация и радикален десен популизъм диагностицира по-дълбока криза на легитимността на демократичните институции. Нарастващото неравенство, неудовлетвореността от продължилия десетилетия неолиберализъм и нарастващата власт на бизнес елита подкопават общественото доверие и създават среда, която лесно приветства звънки лъжи. Те твърдят, че тази криза трябва да бъде преодоляна, ако искаме да защитим демокрацията си.
„Като използват намаляващото доверие в институциите и алтернативните медийни екосистеми, радикалните десни популисти използват дезинформацията като инструмент за дестабилизиране на демокрацията и получаване на политическо предимство. Констатациите ни подчертават спешната необходимост политиците, изследователите и обществеността да разберат това и да се справят с взаимосвързаната динамика между дезинформацията и радикалния десен популизъм“, заключава Тьорнберг.
