Дали периодичното гладуване е ключът към регенерацията на нервите

Периодичното гладуване може да е най-известно като метод за отслабване, но всички знаем, че диетата може да повлияе не само на талията ни. През последните години се оказа, че този хранителен режим има доста изненадващи ползи за здравето: проучванията показват, че той може да помогне за предпазване от инфекции, да намали риска от различни видове рак и метаболитни заболявания и може би дори да удължи живота.

Ново проучване, публикувано в Nature, разкрива друга полза: то може да ни помогне да излекуваме увредени нерви.

„Периодичното гладуване и преди е било свързвано от други проучвания с възстановяване на рани и растеж на нови неврони – но нашето изследване е първото, което обяснява точно как то може да помогне за лечението на нервите“, казва в изявление Симоне Ди Джовани, професор по възстановителна неврология в Imperial College London и водещ автор на изследването.

„Понастоящем няма лечение за хора с увреждане на нервите освен хирургическата реконструкция, която е ефективна само в малък процент от случаите, което ни накара да проучим дали пък промените в начина на живот не могат да помогнат за възстановяването им“, обяснява той.

Може да звучи дръзко твърдение – как точно гладуването може да възстановява увредени нерви? Всичко се свежда до чревния метаболит, известен като 3-индолпропионова киселина. Това е мощен антиоксидант с потенциално огромни последици при лечението на фатални бактериални инфекции; играе важна роля в предпазването ни от диабет и проблеми с червата и черния дроб; дори може да ни помогне да се възбудим. Най-хубавото от всичко е, че се появява в телата ни по естествен начин – като се произвежда в червата ни от бактерията Clostridium sporogenes.

Освен това той е ключов метаболит за регенериране на аксони – нишковидните структури в краищата на нервните клетки, които изпращат електрохимични сигнали до други клетки в тялото. Ако аксоните ви се повредят, нервите ви не могат да комуникират помежду си правилно, поради което невродегенеративните заболявания са толкова изтощителни ужасни.

Но почакайте: ако киселината регенерира нервите, тогава въпросът за невролозите не е „как да възстановим нервите“, а „как да получим повече от киселината у нашите пациенти“ – и точно това са установяват изследователите от Колежа: много от различните известни начини за насърчаване регенерацията на нервите – упражнения, обогатяване на околната среда и подобни неща – имат същите ефекти като периодичното гладуване.

В крайна сметка е добре известно, че то има положителен ефект върху чревните биоми, където живее киселината. Може ли тогава да е ключът към регенерацията на нервите?

За да се тества хипотезата си, регенерацията на нервите е оценена при мишки, чийто седалищен нерв – най-дългият нерв в тялото, минаващ от гръбначния стълб надолу по крака – е бил смачкан. След това половината от тези гризачи са подложени на диета с периодично гладуване, като един ден се хранят както обикновено и един ден седят гладни, докато на другата половина е позволено да си се наяждат, когато им се прииска.

На 10 и 30 дни от началото на експеримента е измерено заздравяването на аксона и за двете групи – и резултатите са ясни. Аксоните на периодично гладните са нараснали приблизително 50% повече от мишките без такова диетично ограничение.

Има също значително по-високи нива на специфични метаболити, включително важната киселина със сложното име, в кръвта на мишки с ограничената диета. Друг експеримент потвърждава: мишките, на които е даден от метаболитната киселина след нараняване на нерв, се лекуват по-бързо и по-добре от тези, на които не е.

Разбира се, има още доста въпроси, на които трябва да се отговори, преди IPA да бъде рекламиран като чудодейно лекарство при увреждане на нерви. „Един от въпросите, които не сме проучили напълно, е, понеже киселината седи в кръвта четири до шест часа във висока концентрация, дали прилагането й многократно през деня или добавянето й към нормална диета би помогнало да се увеличат терапевтичните й ефекти?“, казва Ди Джовани.

Без допълнителни изследвания екипът не може да каже със сигурност дали тези резултати ще бъдат възпроизведени при хората – въпреки че има причини да се надяваме.

Така или иначе, дормира се един вълнуващ нов свят. „Една от нашите цели сега е систематично да изследваме ролята на бактериалната метаболитна терапия“, казва Ди Джовани.

„Това отваря една изцяло нова област, в която трябва да се чудим: дали това не е само върхът на айсберга? Ще има ли други бактерии или метаболити, които могат да насърчат възстановяването?“ казва Ди Джовани.