8 континента: Разделя ли се Африка на две?

Земята има 7 континента: Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа и Австралия. В настоящия исторически момент това е факт- но невинаги е било така. Преди стотици милиони години е съществувал само един суперконтинент, известен като Пангея. А след милиони години в бъдеще може да има пък нов континент – защото, оказва се, Африка се разцепва.

Всъщност от две десетилетия учените знаят, че Африка постепенно се разпада. Първата пукнатина се появява през 2005 г. след земетресение в Етиопия. Тази пукнатина, дълга 60 километра, продължава да се разширява със скорост от 1,5 сантиметра на година – но под повърхността има още по-голямо разделение.

Малката пукнатина е свързана с Източноафриканската рифтова система, която е на 22 милиона години и е дълга 6500 км. и се простира от Йордания до Мозамбик. Един ден тя може да стане толкова дълбока, че да разцепи континента, създавайки в процеса нов океан.

И така, какво се случва в Африка? Четете нататък, за да научите как започва и се развива разломът – и как той може да промени лицето на Земята.

Първи признаци

През 2005 г. в района на Афар в Етиопия се случва значимо геоложко събитие, при което поредица от земетресения завършва с образуването на масивна пукнатина с дължина около 60 километра и ширина около 6 метра в някои райони. Пукнатината се появи само за няколко дни и не отнема на геолозите много време да предположат, че един ден тя може да породи нов океан.

Според доклад на Live Science от 2009 г. събитието започва от изригване на вулкана Дабаху, разположен в северния край на разлома.

Пукнатини от вулкана Дабаху. Снимка: DavidMPyle/Wikimedia Commons

Тази вулканична активност предизвиква поредица от сеизмични събития, които се движат в двете посоки, предизвиквайки разчупване на земята. Магмата от мантията се издига, за да запълни новообразуваните пролуки – процес, който отразява механизмите, които протичат по средноокеанските хребети, където се генерира нова океанска кора.

„Знаем, че хребетите на морското дъно се създават чрез подобно навлизане на магма в разлом, но никога не сме знаели, че огромна част от хребета може да се разкъса наведнъж по този начин“, обяснява Синди Ебингер, професор по науки за земята и околната среда в Университета в Рочестър, която е съавтор на изследване за разлома.

Карта с основните разломи по протежение на Източноафриканския рифт. Снимка: Wikimedia Commons

Първоначалната цел на изследването е да се установи дали това, което се случва по протежение на Източноафриканския разлом, е подобно на каквото се случва на океанското дъно – и крайното заключение е: да. Този разлом в Африка обаче има още по-интригуващ аспект.

Всъщност скоро стана ясно, че разломът се разширява. Не с много – по-малко от 2 сантиметра на година – но сега това разширяване е видимо на повърхността на Земята. Африканската и Арабската тектонични плочи всъщност са се раздалечавали с тази скорост в продължение на приблизително 30 милиона години дотогава, но сега, когато достигнаха земната кора, изникват нови въпроси. Разделяла ли се е Африка на две? И какво би означавало това за континента?

След това, през 2018 г., започват да се появяват още пукнатини.

Втора пукнатина

Разломът, който се е образувал в Кения, най-вероятно в резултат на ерозия. Снимка: Nation/YouTube

През март 2018 г. втора масивна пукнатина с размери около 15 м. дълбочина и 20 м. широчина внезапно се появи в Кения, близо до град Май Махиу, западно от Найроби. Тя причинява значителни щети на магистралата Нарок-Найроби и води до частична евакуация на района на Сусва.

Първоначално се смята, че тази пукнатина е проява на тектонична активност, свързана с Източноафриканската рифтова система – която наистина минава през Кения – но след допълнителни проучвания това твърдение е поставено под въпрос.

Както пише Лусия Перес Диас от Лондонския университет Роял Холоуей през 2018 г., геолозите стигат до убеждението, че пукнатината е ерозионен канал; вероятно е създадена в резултат на силни валежи и ерозия.

В региона са се случили интензивни валежи, които са довели до насищане и отслабване на вулканичните почви, което пък е довело до срутване на почвата и появата на драматичната пукнатина. Въпреки че Източноафриканската рифтова долина е район с активна тектоника, експертите стигат до заключението, че това конкретно събитие може да е по-тясно свързано с повърхностни процеси, изострени от необичайни метеорологични условия. Въпреки това пукнатината е разположена по протежение на Източноафриканския рифт.

Независимо от първопричината, това второ събитие привлича още по-голямо внимание към разделянето на Африка. Въпреки че разломът не изглежда да създава внезапно нови разкъсвания в земната кора с бързи темпове, разделянето бавно, но сигурно се случва. Поради това то остава във фокуса на научните изследвания, а през август 2024 г. ново проучване изследва какво може да означава това разделение за бъдещето.

Бъдещето на Африка

По същество геолозите стигат до заключението, че повърхностните пукнатини в Африка са пряко свързани с Източноафриканската рифтова система – геоложка особеност с дължина 6500 км., при която Арабската плоча и две части на Африканската плоча – Нубийската и Сомалийската – бавно се отдалечават една от друга.

Според проучването от 2024 г. топлината от астеносферата – по-горещата и по-слаба горна част на земната мантия – кара покриващата я кора да се разширява и да се разкъсва, което води до образуването на разломи. Механиката на това разкъсване включва подлагане на литосферата на разтеглителни сили, което я кара да изтънява и да се разпада. Магмата от мантията се издига, за да запълни тези празнини, което води до вулканична дейност и създаване на нова кора.

Изображение на Албертинския разлом, западния клон на Източноафриканския разлом. Снимка: Wikimedia Commons

Границата между Сомалийската плоча и Нубийската плоча е мястото, където разломът е най-очевиден днес, и тъй като плочите продължават да се разминават, се очаква разломът постепенно да се разширява. В определен момент океанските води ще се влеят в него и ще създадат ново море, което на практика ще отдели Източна Африка от останалата част на континента и ще създаде нов, шести океан.

Това обаче е процес, който ще продължи милиони години, така че, въпреки че основите се полагат сега, крайният резултат от разделянето на Африка е далеч отвъд нашия живот. Въпреки това последните изследвания показват, че процесът протича по-бързо, отколкото се смяташе.

В разговор с Daily Mail през януари 2025 г. изследователят Кен Макдоналд от Калифорнийския университет в Санта Барбара заяви, че този процес може да приключи само за 1 до 5 милиона години. Това все още е далеч отвъд пределите на човешкия живот, но е много по-рано от предишните прогнози.

Карта на Голямата рифтова долина. Снимка: Wikimedia Commons

„В мащабите на човешкия живот няма да видим много промени“, казва Макдоналд. „Ще усещаме земетресения, ще виждаме изригването на вулкани, но няма да видим навлизането на океана през нашия живот.“

Тъй като плочите продължават да се раздалечават все повече и повече, по Голямата рифтова долина вероятно ще се образуват нови пукнатини. Макар че крайният резултат – превръщането на Източна Африка в нов континент – може да е след милиони години, последиците все пак могат да се усетят в близко бъдеще, особено поради вулканичната дейност.

Може би човечеството ще оцелее достатъчно дълго, за да види как се формира този нов африкански континент, а може би не. Така или иначе, процесът, който се случва под краката ни, няма как да бъде спрян.