Вивиан Лий и Лорънс Оливие: Любов и други катастрофи

Годината е 1940-а. Лорънс Оливие и Вивиан Лий току що са се оженили за огромно задоволство на критиката и своите почитатели.

В момента те са най-обожествяваната двойка не само в Холивуд, но може би и в целия свят. Освен че са нереално красиви, двамата са изключително актуални и в професионално отношение – тя е спечелила Оскар за иконичното си превъплъщение в опърничавата южняшка благородница Скарлет О’Хара в “Отнесени от вихъра”, а той е изиграл една от най-добрите роли в кариерата си – тази на Хийтклиф в “Брулени хълмове”, за която е получил номинация за Оскар.

Срещат се, когато Оливие е на 29, а Лий – на 23. И двамата са женени за други хора. Но какво от това? Двама от най-големите актьорски таланти на 20-и век са толкова влюбени един в друг, че повече не бива.

Остават заедно 20 години: години на възход и падение, слава и сълзи, нимфомания и лудост. Постепенно отношенията им се пропиват с отровата на изневерите, разочарованието и депресията. Краят е неизбежен. И когато настъпва, никой вече не помни рая, който началото им е обещал…

Оливие в ролята на Хийтклиф в „Брулени хълмове“

Лорънс

Какво ли е да си смятан за най-най-най-добрия в своята категория? Малко хора на този свят могат да вдигнат ръка, задавайки им този въпрос, и един от тях би бил сър Лорънс Оливие, ако все още беше жив.

Считаният за най-великия актьор на 20-и век, играещ шекспиров репертоар, Лорънс Кер Оливие се ражда през 1907 г. в английския град Доркинг и е третото дете в семейството на потомци на френски хугеноти – свещеника Джерард Оливие и благоверната му съпруга Агнес Луис. Още от съвсем малък показва забележителен театрален талант, който при това е оценен по достойнство от бащата. Въпреки че няма особено големи финансови възможности, преподобният Джерард прави всичко възможно, за да запише сина си в лондонското Училище по красноречие и театрално майсторство.

След дипломирането си Лорънс става член на трупата на Бирмингамския театър и почти веднага му се предоставя възможност да изиграе сложни и престижни образи като Макбет и Хамлет. През юни 1928 г. се запознава с начинаещата актриса Джил Езмънд. Не си губи ума по нея, но затова пък трезво преценява, че от нея ще излезе “отлична съпруга”. Женят се две години по-късно, когато Оливие вече е направил успешен дебют в малки кино роли. Само две седмици след сватбата обаче осъзнават, че са направили ужасна грешка.

Самият Оливие си спомня години по-късно, че нуждата му да се ожени е била продиктувана от “смесица от религиозни подбуди и животински инстинкти”. От проваления си първи брак актьорът има син, Таркуин.

Лий в ролята на Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра“

Вивиан

Животът й започва приказно – на границата между две култури, далеч от Европа, в град с екзотичното име Даржийлинг в Западна Бенгалия. През 1913 г. Вивиан Лий се ражда като Вивиан Мери Хартли в семейството на английски офицер от индийската кавалерия и неговата госпожа Гертруд.

Когато е на шест години и половина, родителите й я изпращат в училище към манастир в Англия. Още тогава доверява на друга възпитаничка на монахините и също бъдеща актриса, Морийн О’Съливан, че един ден ще стане велика актриса. Първите й изяви на сцена, при това в пиеси на Шекспир, се случват, когато е все още ученичка.

Такова дръзко и безапелационно добро театрално начало не предполага да се разгърне в кариера на камериерка или детска учителка. Затова и следващата логична стъпка е Кралската академия по драматични изкуства в Лондон. Обаче още преди да е започнала учението си в Академията, се жени за много по-възрастния от нея, скучен и консервативен адвокат Хърбърт Лий Холман. Бракът им е безрадостен, което най-вече се дължи на факта, че г-н Холман ненавижда театъра и го мисли за лековато изкуство. Въпреки това Вивиан е готова на големи жертви, за да просъществува бракът им. Напуска Академията и ражда дъщеря на навъсения си съпруг.

Само че шило в торба не стои. Много скоро се оказва, че никой и нищо не може да отвлече мислите й от актьорството. Наема си агент, който я подкокоросва да смени името си с някое по̀ така. Вивиан приема малкото име на съпруга си като фамилно и променя една гласна в своето собствено и така от Vivian става Vivien.

Големия си пробив прави с участието в пиесата “Маската на добродетелта” през 1935 г., заради което получава възторжени отзиви в пресата.

Getty Images

1936 – 1938. Влюбването

Лорънс и Вивиан се срещат за първи път след поредното представление на “Маската на добродетелта” в Лондон през 1936 г. Оливие отива зад кулисите да поздрави младата изгряваща звезда Лий. И ако в този момент за него това е просто благороден жест на колега към колега, Вивиан е силно разтърсена от няколкоминутната им първа среща и само след няколко часа ще сподели задъхана и развълнувана на своя приятелка, че току що се е запознала с най-магнетичния мъж на света, за когото възнамерява един ден да се омъжи. Така де, майната му на скучния адвокат!

Истината обаче е, че и на самия Оливие също му омекват колената при тази среща. Както и при всички последвали. “Не можех да се овладея, когато бях близо до Вивиан. Никой мъж не би могъл! Мразех се, задето изневерявам на Джил. И въпреки че и преди го бях правил, сега беше различно. Защото не беше само сексуално привличане. Беше любов, за която не бях молил, но която безжалостно ме връхлетя.” Година след запознанството, двамата се срещат и на снимачната площадка като част от актьорския състав на историческата драма “Англия под обстрел”. Много скоро и за слепецът става ясно, че двамата са лудо влюбени един в друг.

Оливие и Лий в театрална постановка на „Ромео и Жулиета“ през 1940 г., Getty Images

1939. Първи симптоми на коварната болест

Годината е особено решаваща в професионално отношение и за двамата влюбени. Когато обаче Оливие започва да снима “Брулени хълмове” и Лий остава без него в Англия, се проявяват първите симптоми на психическото заболяване, което ще превърне остатъка от живота й в ад.

По онова време почти нищо не се знае за биполярното разстройство, затова актрисата така и никога не получава адекватно лечение. Самата тя, докато снима “Един янки в Оксфорд” през 1938-а, получава няколко необясними и крайно неприятни за околните обрати в настроенията, заради които й излиза име на своенравна лигла, с която трудно се работи.

Докато са разделени заради професионалните си ангажименти, Лий и Оливие не престават да си разменят писма, някои от които с откровено еротично съдържание.

Той: “Тази сутрин се събудих с неутолимо желание за теб, любов моя. Божичко, как само те искам! Представям си как се докосваш там долу и направо полудявам.”

Тя: “О, любими, нищо такова не съм правила. Ако само се обичахме тялом, предполагам, че всичко щеше да бъде иначе. Обаче аз те обичам с цялата си душа, което е много, много повече…”

През същата година Лий изиграва може би най-значимата роля в кариерата си – тази на Скарлет O’Хара в “Отнесени от вихъра”. Докато тя снима филма в Ел Ей, а той в Ню Йорк, двамата не спират да си пишат. Лий се опасява, че филмът ще е пълен провал, а Оливие прави всичко възможно, за да поддържа духа й и да я окуражава: “Трябва да си дяволски добър, за да постигнеш успех в киното, което пък е от ОСОБЕНА ВАЖНОСТ за личната ти самооценка.”

1940. Сватбата

Добри новини на хоризонта. Лий става първата британка, удостоена с “Оскар” за най-добра женска роля. Освен това, тя и Оливие безпроблемно получават развод от половинките си и вече имат зелена светлина да се оженят. Ура! А е “ура”, понеже до този момент е трябвало да полагат неимоверни усилия, за да държат връзката си извън обективите на вечно гладните за светски клюки фотографи. Двойката сключва брак на 31 август в Санта Барбара, Калифорния.

1944-1945. Болестта се развихря

След турне в Северна Африка, Вивиан се разболява от туберкулоза. Въпреки че лекарите й препоръчват да си почива, тя не иска да чуе и дума за прекъсване на работата си. Снима се в “Цезар и Клеопатра”, а по време на снимките разбира, че е бременна. Голямата радост от новината скоро е помрачена от на пръв поглед невинен инцидент. По време на снимки се подхлъзва и пада, което довежда до спонтанен аборт.

Помятането я вкарва в дълбока депресия със страховити прояви на истерия. Болестта й вече е навлязла в собствен ритъм: епизоди на хиперактивност, през които актрисата се гърчи в конвулсивни припадъци и неконтролируемо ръси псувни като каруцар, се редуват с дни на тотална апатия и незаинтересованост от никого и нищо.

1947. На въртележката на успеха

Докато кариерата на Лий стремглаво запада заради заболяването й, тази на съпруга й го изстрелва право към звездите. Той обикаля световните сцени с “Хенри IV” и “Едип цар”. Успехите му особено впечатляват английския кралски двор и през 1947 г. година е ръкоположен в рицарство и му се дава титлата “сър” на специална церемония в Бъкингамския дворец. Но докато Оливие бере плодовете на огромната си слава, здравословното състояние на съпругата му все повече се влошава. Бракът им е поставен на изпитание.

С Марлон Брандо в „Трамвай Желание“

1948 – 1951. Трамвай “Желание”

През 1948-а двойката прекарва шест месеца в Австралия и Нова Зеландия, изнасяйки представления с цел да съберат средства за театъра си. През цялото време Лий страда от ужасно безсъние, и въпреки че полага неимоверни усилия да се държи на ниво, понякога се налага да я замества дубльорка. Междувременно семейните скандали стават все по-нагорещени, а на Оливие му е все по-трудно да овладява пристъпите на съпругата си. Най-грозната сцена помежду им се случва зад кулисите на театъра в Крайстчърч, когато Лий отказва да излезе на сцената, понеже не може да си намери едната обувка. Крайно раздразнен от поведението й, Оливие не издържа и й удря шамар. Лий му отговаря със същото. Само след минути обаче тя е на сцената, с обувки назаем и с усмивка, която озарява цялото й лице.

След този епизод Оливие осъзнава, че е загубил окончателно Вивиан. Загубил я е в Нова Зеландия.

Въпреки проблемите в брака и борбата с болестта, неутолимата жажда на Лий да играе не намалява.

Следващата голяма роля, която ще остане в историята, идва в началото на 50-те години. След грандиозния успех на премиерата в „Бродуей“ през 1947 г., пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай желание“ оживява на големия екран. За главната роля на Бланш Дюбоа е взета Вивиан, а не Джесика Тенди, която първа влиза в образа на емоционално нестабилната южняшка мечтателка. Ролята обаче е комплексна и многопластова до степен, в която поставя на изпитание собствената издръжливост на актьора. На екрана всичко е съвършено, а Вивиан Лий взима вторият си „Оскар“ за главна женска роля.

Вместо обаче да я вдигне, огромният успех на филма я събаря със страшна сила. После идват отрицателните критики за ролята й в “Антони и Клеопатра”, в който играе рамо до рамо с мъжа си. Филмовият критик със статут на институция Кенет Тайнън я нарича посредствена актриса, която със своята игра разваля и тази на иначе безупречния Оливие.

Getty Images

1953. Разпад и изневери

Измъчвана от демоните на болестта и сломена от негативните критики, на Лий не са й останали много сили да се бори срещу другата жена в себе си. Когато пристига в Шри Ланка (тогава Цейлон), за снимките на “Пътят на слоновете”, актрисата получава нервен срив. Понеже не е в състояние да продължи ангажимента си, я отпращат обратно в Англия.

Вместо да намери покой обаче, там нещата напълно излизат от контрол. Тя признава на мъжа си, че му е изневерила с екранния си партньор в “Пътят на слоновете” Питър Финч. Често я хващат да се мотае нощно време безцелно чисто гола в градината, а когато демоните съвсем я прихванат, скача в леглото на непознати мъже, без да се замисля. Оливие знае за многобройните й изневери, но все още сърце не му дава да се раздели с нея.

1956-1958. Втори аборт и още изневери

През 1956-а Лий прави втори спонтанен аборт. Депресията й този път се изразява в гневни, агресивни изблици, насочени към съпруга й и членове на трупата, с която са на европейско турне. Когато се връщат в Лондон, бившият съпруг Лий Холман се притичва на помощ на Оливие и двамата се опитват да вкарат живота на Вивиан в релси.

През следващите две години съпрузите само имитират порядъчен семеен живот, понеже и на двамата е ясно, че всичко между тях отдавна е приключило. Вивиан започва връзка с актьора Джон Меривейл, а Оливие – с 22 години по-младата от него актриса Джоан Плоурайт.

1960. Развод

Вивиан често започва да заплашва, че ще свърши със себе си, скачайки от ръба на висока скала. Лорънс не й се връзва на приказките, понеже знае, че ги говори, докато си седи във фотьойла у дома. Въпреки това постоянното й напомняне, че ще се самоубие, му действа на нервите и през май 1960 г. подава молба за развод. Когато разводът официално влиза в действие, Оливие узаконява връзката си с любовницата Джоан, от която по-късно му се раждат син и две дъщери. Лий пък заживява с Меривейл.

Въпреки че вече не са заедно, Оливие и Лий продължават да си разменят изпълнени с любов и нежност писма. В едно от тях Оливие пише: “Искам да ти благодаря за проявеното разбиране при развода. Държа се достойно, и смело, и красиво и аз много, много съжалявам, защото предполагам през какъв ад си преминала.”

Getty Images

1965 – 1967. “Корабът на глупците”

Това е заглавието на последния филм, в който Лий се снима. Въпреки нестабилното си психическо състояние, успява да се стегне дотолкова, че да го докара до последния снимачен ден.

Вивиан Лий умира на 8 юли 1967 г. след усложнения от неизлекуваната туберкулоза.
“Никой не можа да й помогне. Тя беше болна, много болна,” казва за нея Лорънс Оливие. Самият той си отива от тоя свят през 1989 г. на достолепната възраст 82 години от бъбречна недостатъчност.

И така корабът на глупците, влюбени в сцената и един в друг, отплува завинаги…