Великите любовни истории: Робърт Смит и Мери Пуул – аз, ти, едно яркочервено червило и една любовна песен
Koгато един ден през далечната 1992-а баба ми Злата влезе в стаята ми и видя плаката на The Cure редом до този на германския национален отбор по футбол на стената, се хвана за сърцето, заби показалец в лицето на Робърт Смит и изписка: “Леле, чеде, кой е тоя страшният, нагримираният? Сигурно яде деца и се моли на Дявола!” Не, ма бабо, супер си е човекът – просто има по-нестандартен моден вкус. Хранителните му навици не ги знам, обаче за твое сведение е атеист и на никой не се моли. Да й разказвам колко велик музикант е и как си пускам “A Forest” на лууп по три пъти на ден просто нямаше смисъл.
30 години по-късно вокалистът на британската готрок-постпънк-нюуейв банда вече не стряска бабите по света – те вече са виждали далеч по-страховити неща да изпълзяват от дебрите на шоубизнеса и един понапълнял техен набор с пчелен кошер вместо коса, очна линия и размазано червило няма как да им докара аритмия.
Днес обаче съм тук, не за да обсъждам външния вид на Робърт Смит, нито музикалното наследство на The Cure и огромното им влиянието върху световната поп култура изобщо, a за да ви разкажа за 50-годишната му връзка с една жена, която е не по-малко ексцентрична и нестандартна в мислите и делата си от него. Една жена, която продължава да го ръчка да бъде своята най-добра и достоверна версия. Това е разказ за един съюз между двама души, който повтаря поговорката “Търкулнало се гърнето – намерило си похлупака.”
Когато си откачения аутсайдер в гимназията и въпреки всичко любовта те намери
Робърт Джеймс Смит се ражда през 1959 г. в Блекпул в семейство на музиканти. Затова не е чудно че той и по-малката му сестра, Джанет, от съвсем малки проявяват забележителни музикални умения – тя с пианото, той – с класическата китара.
Училището, което Смит посещава между 70-а и 72-а, самият той описва като изключително либерално за времето си учебно заведение, с иновативен, експериментален подход към децата. Робърт е изкушен да провери до каква степен може да обтяга нервите на училищното ръководство и един ден се появява в училище, облечен с черна кадифена рокля. Само че и при тази негова проява на ексцентричност учителите демонстрират завиден стоицизъм: Ех, вдигат рамене те, това е просто фаза, през която момчето минава, някаква криза на личността, която трябва да му помогнем да преодолее.” Съучениците обаче съвсем не са толкова толерантни и след часовете четири по-големи момчета го спукват от бой. Това ще е първият от много последвали случаи, в които Робърт ще има проблеми заради начина, по който избира да изглежда и да се държи.
През 1972-а се премества в “Свети Уилфрид” – училище с много по-строги изисквания и консервативни нагласи. Пет години по-късно е изключен за упражняване на “лошо влияние” върху съучениците си с музиката на тогавашната му група Malice[1]. Но инчае през времето, прекарано в гимназията, юношата изобщо не си губи времето – освен че свири в група, давя изява и на другия си талант, артистичния, като посещава училищния драматичен кръжок. Именно там се запознава с бъдещата си съпруга, когато и двамата са на 14.
Тя се казва Мери и въпреки славата на ексцентричен темерут, която му се носи, тя не се притеснява да я виждат заедно с рошавото момче с китарата. Първите му впечатления от нея е, че Мери е прекрасна и външно, като под вътрешно, разбира се, няма предвид вътрешните й органи, а приятната й и спокойна натура. Това, което ги привлича силно един към друг, са общите им интереси – към театъра и музиката. И двамата са луди по пънк музиканта Алекс Харви и са склонни на всякакви хитрини и жертви, само и само да зърнат идола си на живо.
Ще минат обаче 15 години преди Робърт и Мери да официализират връзката си и да вземат най-важното решение за двама души, които възнамеряват да прекарат остатъка от живота си заедно.
Просто един нафиркан китарист, който пише странни песни
През 77-а Malice вече се казват Easy Cure[2], а Робърт продължава да се изявява само като китарист и нищо не подсказва, че някога ще бъде нещо друго. Когато през октомври същата година вокалистът О’Туул напуска, за да заживее в кибуц в Израел, а една лондонска звукозаписна компания настоятелно чука на вратата им, Смит по неволя заема неговото място. “Тогава свирехме по кръчмите,” спомня си той. “Не си отварях устата – аз бях само вечно фирканият китарист, който пише странни песни. Понеже петима вокалисти се смениха за нула време, по едно време почнах да си мисля, че аз ще се справя по-добре от който и да е от тях. Не харесвах гласа си, но гласовете на другите не харесвах повече, така че в крайна сметка реших да се пробвам.”
И му се получава просто чудесно.
В началото на следващото десетилетие групата, известна вече само като The Cure, спира временно дейността си, и Смит се отдава изцяло на другата група, с която е започнал да движи през 79-а и която в последствие ще се превърне в абсолютно културата Siouxie and the Banshees. Това обаче изобщо не значи, че е загърбил The Cure завинаги. Напротив, в продължение на няколко години след това той разкъсва времето си между двете групи. През това време любимата му Мери, която е лицензирана медицинска сестра, също си скъсва задника от работа. Освен че е постоянно заета в работата си с деца с ментални проблеми, намира време да изкара по някоя лира и като модел.
Всичко това ще се промени след като албумът на Тhe Cure “Disintegration” oт 1989 г. изстрелва групата в орбитата на световната известност.
Mr. & Mrs. Smith
След 15-годишно “ходене” Робърт и Мери решават, че, така и така не са намерили някой по-добър, с който така да се допълват, затова е крайно време да го направят. Да се оженят. Какво толкова – няма да боли, а и едва ли нещо ще се промени, след като слоат подписите си на парче хартия. Робърт обаче тайно си мечтае да види любимата си да върви към олтара, облечена в булченска рокля – но този път наистина, а не на ужким, както във видеото към хита на групата от 1987-а “Just Like Heaven”, в който тя за няколко секунди се появява, облечена като булка.
Женят се на 13 август 1988. в католически манастир в Кроули, Западен Съсекс. Хващам се на бас, че не сте виждали по-странна снимка на младоженци от тази на Мери и Робърт! На нея и двамата са еднакъв грим и червило в същия цвят. Разликата е само в това, че Мери е с було, а Робърт – с костюм.
Сватбеният подарък на музикант за любимата му е, разбира се, музикален: баладата “LoveSong”, която в последствие ще се превърне в едно от емблематичните парчета на The Cure. Смит често обича да се шегува по повод избора си за сватбен подарък: “Мери може и да е очаквала диаманти, обаче аз прецених, че да напиша една песен ще ми излезе буквално без пари.” Шегата настрана, обаче подаръкът се получава толкова успешен, че и до ден днешен много двойки избират точно “Love Song” за песен, на която да изтанцуват първия си танц като женени.
Аз, ти и никой друг
Въпреки че са заедно от половин век, семейството на Робърт и Мери така и не увеличава броя на членовете си. Още в началото на брака си двамата решават да нямат деца – решение, което никога няма да подложат на преосмисляне. Мотивите им може и да изглеждат егоистични за някои, но всъщност са дълбоко морални и отговарят на житейската философия на съпрузите. В откровено интервю за “The Guardian” от 2011 г. музикантът казва: “Никога не съм съжалявал, че нямаме деца. Аз лично щях да имам нещо против да бъда роден, обаче мен никой не ме е питал. Затова и отказвам да произведа човешко същество против волята му. Да живееш е непоносимо изпитание и би било двулично от моя страна хем да осъзнавам безсмислието на живота, хем да се размножа.“ И доуточнява: “Не ме разбирайте погрешно – кефя се на себе си, но то пак е напук себе си.”
Да не трябва да се съобразяват с деца, които постоянно врънкат за нещо и ти се мотаят в краката, дава възможност на съпрузите да живеят в техен собствен свят, който външен човек трудно би разбрал. В интервю пред списание The Face от 1985 г. Смит прави странното признание, че Мери обича да се маскира като вещица и да плаши децата от махалата. Освен това понякога се дегизирала като него самия и навличала пижамата му. “Имаше период, когато не смеех да поканя никого у дома, понеже не знаех кой ще отвори вратата – вещицата или мнимият Робърт Смит.” Нали ви казах – гърне и похлупак!
Фактът, че семейство Смит нямат собствени деца, не значи, че поне на теория не са част от едно голямо семейство – само броят на общите им племенници е 25! Освен това посредством програмата World Vision двойката стават дистанционни “осиновители” на две сирачета, от Гватемала и Хаити, за чиито нужди и образование се грижат от години.
Към днешна дата Робърт и Мери живеят уединен и далеч от блясъка на прожекторите в крайбрежното градче Богнър в Западен Съсекс. Това обаче не значи, че поодъртелият Смит си е седнал на задника. Напротив! След 30-годишна пауза на 9 септември предстои да излезе дългоочакваният от феновете винилов лайв албум на The Cure, записан през юли 1992 г. по време на паметния им концерт в Обърн Хилс, Мичигън, а за ноември е планирано южноамериканско турне на групата.
Що се отнася до госпожа Смит – ако някога минавате през Богнър, почукайте на вратата. Може пък и да ви отвори, облечена с пижамата на мъжа си – с тупирана коса и размазано червило.
[1] Зла умисъл (англ.)
[2] Лесно лекарство (англ.)
