Тед Качински – математическият гений-терорист и битката с индустриалната революция
Възпитаниците на Харвард, които са завършили престижното учебно заведение често получават покана за среща на випуска. Там разказват за своите успехи и представяне на бъдещите си планове, често са поканени и настоящите студенти, които да намерят вдъхновение и да оформят своите бъдещи планове. През 2012 г. всеки член на випуска от 1962 г. е издирен от ръководството, за да получи своята покана. Някои възпитаници са открити в корпорации, чийто приход минава милиард долара, други са политици, трети се наслаждават на престижна кариера, но една покана тръгва в съвсем различна посока – затвора с максимална сигурност „ADX Florence“.
Място в тези затвори не се дава за банкови измами, то се гарантира за сериозни престъпления като тероризъм, а въпросният възпитаник носи името Тед Качински – или така наречения „Una Bomber“. Какъв е пътят от Харвард до затвора, можем да разберем в следващите редове, а историята на Качински е впечатляваща. До днес можем да забележим наличието на почитатели и жестоки критици. Причината за тези крайности идва с факта, че говорим за един от най-големите математически гении и съвършен терористи, чиято дейност поставя на колене ФБР.
Теодор Джон Качински се ражда на 22 май 1942 г. в Чикаго. Според семейството, Тед е бил много лъчезарно бебе, но се разболява и е поставен под карантина за дълъг период от време. След това вече спира да показва особени емоции към света. Според направения тест за интелигентност, младежът е с IQ от 167 – магическото число, което го определя като гений. Пропуска 6-и клас и продължава в гимназията. По-късно ще сподели, че за него това е повратен момент, не е имал приятели и често ставал обект на тормоз от по-големите си съученици.
Интелектът му се забелязва от съседи и приятели, някои са впечатлени от начина на мислене, други го наричат млад старец за начина, по който отказва да се социализира. Малкият Качински изглежда така, сякаш не е от тази планета. Успехите в училище не носят особена радост. Успява да блести в областта на математиката и биологията, печели медали, няма конкуренция в клуба по шах. Наричат го „ходещ мозък“, ала не го разглежда като човешко същество. Усвоява материала от програмата за напреднали и прескача 11 клас. Получава средно образование на 15 години, а през 1958 г. е приет в Харвард.
Някои от близките му приятели смятат, че е изпратен твърде рано в университета. Интелектът му се използва по предназначение, но за пореден път няма достатъчно приятели и близки. Мнозина си спомнят, че най-младият студент се прибира в стаята си след всяка лекция, преминавайки бързо покрай всички, без да обелва дума. През 1962 г. е дипломиран математик в Харвард. Подигравките и тормозът не са достатъчни, за да провокират човек към тероризъм, необходима е малко помощ от Хенри Мъри. Виртуозният психолог някога е писал анализ относно личността на Хитлер. Провеждал е редица експерименти, най-вече с хора, а основен интерес е търсене на точката на пречупване. Макар и да липсват официални данни, за Мъри се твърди, че е участвал в MK Ultra – незаконен експеримент на ЦРУ за контрол на съзнанието, нарушавайки всички възможни права на човека.
Мъри избира Харвард за тестова площадка от 1959 до 1962 г. Сред респондентите присъства и Тед Качински. До днес версиите за преживяното са различни, но в основата на всичко стои идеята, в която всеки трябва да напише есе на свободна тема и да го представи на професора. Без значение от качеството на съдържание, по време на теста, всеки един ще бъде публично подигран и обиждан, при това от хора с опит за смачкването на човешкото его. През 1960 г. в експеримента влизат и наркотици с психотропен ефект, с чиято помощ нито един от участниците няма да бъде повече нормален.
В продължение на 3 години Качински ще ходи всяка седмица, за да прекара общо 200 часа в мъчения. Неговите реакции се записват с камера и след това се прожектират отново и отново. В този момент MK Ultra се провежда предимно в учебни заведения и сред великите американски математици има още едно име с подозрителна съдба. Легендарният професор Кевин Наш, който се разболява от шизофрения още в университета, учи по-същото време, макар и той самият да не си спомня дали изобщо е бил част от подобни експерименти. Той е и единственият с подобна диагноза в семейството си.
През 1962 г. Качински е приет в университета в Мичиган, където ще изкара магистратура и докторантура по математика. Трагедията и униженията сякаш са забравени, ученият започва да получава похвали, блести в своята сфера, създава сложни анализи и дава много за света на геометрията. Някои от колегите му твърдят, че „умен“ не е достатъчен комплимент за тихият и видимо различен колега. За кратко време в съзнанието на Тед се ражда идеята да смени пола си, но в последствие се отказва. През 1967 г. печели наградата по математика „Майерс“ за най-добра дисертация на тема „Граници на функции“. Поради комплексната идея, някои професори смятат, че в САЩ е имало само 10-12 човека, които да разберат труда му. Същата година получава и позиция за асистент в Бъркли, където ще преподава геометрия и висша математика.
Студентите не го харесват особено. Качински води всичко стриктно от учебника, отказва да отговаря на въпроси и рядко отделя внимание на колегите си. Прекарва около 2 години и след това напуска. Професорите се изненадват доста от решението, което идва внезапно и неочаквано, но студентите са очаровани и ликуват. Дори успехите не могат да зарадват математика особено. Тед се връща у дома и през 1971 г. се изнася в малка хижа в Линкълн, Монтана. Там се надява да стане независим, живее без електричество и вода, работи на странни места, за да се издържа, а понякога често получава пари и от семейството си. При опита си да бъде далече от цивилизацията, ученият осъзнава, че все по-често има гости, които унищожават природата около него.
През 1975 г. успява да саботира няколко пъти индустриалците, които в този момент разчистват площ за строежи. Въпреки опитите да се отдели от науката, в свободното си време изучава усилено социология и политология. Любимите места на отшелника започват да се заличават. Малкият горски водопад, където Тед почива, е унищожен, за да се прекара път. Все повече хора започват да го тормозят в имота му, а това само повишава несподелената агресия. Между 1978-1995 г. отшелникът започва да произвежда бомби, всяка една е изключително сложна, но същевременно семпла за произвеждане. Неговите дяволски машини се изпращат по пощата – прецедент, който до този момент не се е случвал.
Повечето пакети носят името FC или Freedom Club. По пакетите няма отпечатъци, а ако се намерят такива, не съвпадат с тези на подателя. ФБР се намесва, когато един от колетите-бомби се озовава на борда на самолет. Полет 444 от Чикаго до Вашингтон трябва да се взриви, но за щастие механизмът не сработва. Не е ясно в колко от случаите ФБР се изправя срещу гений-терорист, но Качински претендира точно за такава титла. Първоначално оставя различни подвеждащи следи и бележки в бомбите си. Поставя инициалите на измислени хора и често слага марки на различни личности, когато изпраща своите пратки. Получателите са професори в университети, несъществуващи адреси, които ще изискват употребата на въздушна поща.
През 1995 г. Тед Качински изпраща есе с 35 000 думи на тема „Индиструалното общество и неговото бъдеще“ и настоява да се публикува в някои от големите вестници. Ако това изискване бъде изпълнено, авторът обещавал да спре да изпраща бомби по пощата. ФБР отказва публикация, но някои издания са готови да приемат исканията. Боб Гучоне – собственикът на Penthouse – заявява, че е готов да публикува научния труд, но Качински заявява, че въпросното издание не е толкова престижно.
На 19 септември 1995 г. Washington Post публикува научния труд. Макар и съдържанието да осъжда многократно индустриалната революция, някои от критиците го смятат за гениален труд, при това написан от напълно нормален човек. Други се движат по тънката граница между лудост и гений. The New Yorker заяявват, че „Ако това е работа на луд, тогава почеркът на политически философи не може да се смята за особено разумен.“.
За залавянето на математическия гений са необходими около 150 души. През 1980 г. психолозите започват да работят върху профил на извършителя и заявяват, че най-вероятно става въпрос за човек със сериозно интелектуално ниво, най-вероятно с висше образование в определена сфера. През 1983 г. този профил се отхвърля. Агентите го заменят с потенциален авио механик. За главата на Тед се предлага сумата от 1 милион долара. Преди публикуването на въпросния научен труд, съпругата на Дейвид Качински – братът на Тед – многократно изказва съмнения около майстора на бомби.
Една седмица след излизането на текста, Дейвид търси стари материали на Тед, в които отново е протестирал срещу неправилната експлоатация на технологията. Архивните текстове датирали от 1970-1971 г. През 1996 г. Дейвид Качински наема частен детектив, който трябва да установи дали има връзка между публикуваният текст във вестника и старите писма на брат му. Според бившия служител на ФБР Клинтър Р. Ван Зандт, прилики между двата текста се забелязват и според него шансът е около 60%.
По-късно други негови колеги заявяват, че е дори по-висок. Есето на Тед Качински от 1971 г. е изпратено от Моли Филн до ФБР. Джейм Р. Фитцджералд прави анализ и забелязва идентична употреба на изрази и поговорки, които все по-рядко се използват в литературния свят. Математическият гений е предаден от родния си брат, ФБР се появява в хижата и го задържа, а през април 1996 г. са повдигнати 10 обвинения, сред които и три убийства. На 9 януари следващата година, д-р Сали Джонсън потвърждава, че Тед страда от параноидна шизофрения и пароиднo личностно разстройство.
По-късно математикът ще заяви, че се е срещал с двама психолога в затвора, които отричат поставянето на такава диагноза. През 2006 г. всички вещи от малката хижа се продават на търг в интернет. Сред тях присъстват материали за правене на бомби, схеми за проектирането им и много други. Сумата от 15 милиона долара е достатъчна, за да се подели между жертвите на терориста. В момента Качински излежава 8 доживотни присъди. През 1999 г. заявява, че единственият му страх е да не забрави природата и своята малка хижа, никой не можел да го пречупи, следователно бил спокоен за себе си.
През 2016 г. от затвора съобщават, че най-големите приятели на математика са Рамзи Юсеф и Тимъти МакВей – първият участвал в подготовката за атентата на Световния Търговски център от 1993 г., а вторият е отговорен за бомбен атентат в Оклахома. След ареста се смята, че Качински поддържа връзка с повече от 400 души. Когато получава покана за събирането в Харвард ще напише, че работи като затворник, а като най-голяма награда пише „8 доживотни присъди“. Терористът и до днес може да се смята за едно от най-сериозните предизвикателства в историята на ФБР, а не трябва да забравяме, че всяка една бомба се прави с подръчни материали. Можем само да подозираме какъв магнитут щеше да има, ако разполагаше с по-сериозни ресурси.
