Шестте съпруги на Хенри VIII

Екатерина Арагонска (1485–1536, на основната картина)
Родена в Алкала де Енарес, принцеса Екатерина е сгодена за английския принц Артър още на тригодишна възраст. Благочестива католичка, тя е омъжена за Хенри близо 24 години и никога не е признава отмяната на техния съюз. Въпросът за брака на Хенри е от първостепенно значение за Англия през 1502 г., след смъртта на по-големия му брат Артър. Като нов наследник на трона, Хенри трябва да продължи прохождащата династия Тюдор. Няма нужда да търси далеч възможна булка: Екатерина Арагонска е най-малката дъщеря на Фердинанд и Изабела Испанска.

Изглежда съюзът първоначално е по взаимна любов, както и за напредък на династията. Хенри познава Катрин от близо десетилетие и тя е описана като красива кралица. Но към 1518 г. отношенията се влошават. Катрин, която сега е на 33, има вече поне шест бременности за девет години, но само две от децата оцеляват. Младият принц Хал е щастие за кралството, но само 52 дни след раждането му, много обичаният наследник на Хенри почива. Смъртта на принца сломява двойката, но надеждата е възстановена с раждането на принцеса Мери през 1516 г. Нейното раждане доказва, че Катрин може да роди живо дете, но може ли да осигури син? Изглежда Хенри има своите съмнения. Към 1525 г. със съпругата си, която вече не може да ражда деца, и само с едно законно дете – дъщеря му – Хенри започва да поставя под въпрос брака си. Ако съюзът на Катрин и Артър беше завършен; Бог ли го наказваше, че се ожени за вдовицата на брат си?

Ан Болейн (1501–1536)
Връзката на Ан с Хенри довежда до английската реформация. Тя е първата английска кралица, която е публично екзекутирана.

Хенри има и друга причина да прекрати брака си с Екатерин: той е влюбил. Обектът на неговите чувства е Ан Болейн, която се завръща в Англия през 1522 г., след близо седем години живот във френския двор.

Наложително е новото бебе да се роди законно, така че на 25 януари 1533 г. Хенри се жени за Ан тайно. Тъй като папата все още отказва да прекрати предния му брак, е взето монументалното решение да се отхвърли изобщо папската власт. На 23 май архиепископ Томас Кранмър потвърждава отмяната и Ан е коронясана на 1 юни на великолепна церемония. Седемгодишното й чакане за корона и крал приключва.

По време на брака Ан претърпява поне два спонтанни аборта, вторият от които през януари 1536 г. е момче. Но въпреки провала на Ан да създаде наследник, е широко разпространено мнението, че Хенри остава отдаден на жена си. Клюките и интригите в двора обаче ще променят мнението му.

Слуховете за нейната изневяра се появяват, след като една дама описва собствения си свободен живот като „малко като този на кралицата“. Хенри, който цени целомъдрието на съпругите си преди всичко, заповяда на главния си министър Томас Кромуел да разследва, като му казва „ако се окаже, че сведенията ви са неверни, ще получите болезнената смърт на обвиняемата.“ Затова не е чудно, че до май 1536 г. Кромуел открива „доказателства“ за прелюбодейство, кръвосмешение и заговор за смъртта на краля.

Обезглавяването на Ан, от ръцете на френски палач, е повратна точка в живота и царуването на Хенри.

Джейн Сиймур (1508–1537)
Като придворна дама на Катрин Арагонска и след това Ан Болейн, Джейн е единствената от съпругите на Хенри, която получава погребение на кралица, въпреки факта, че никога не е коронована

Докато Ан среща ужасния си край, Хенри, сега на 45 години и без мъжки наследник, вече е намерил третата си съпруга – Джейн Сиймур. Скромна, спокойна и нежна, 27-годишната Джейн беше противоположност на Ан както по външен вид, така и по темперамент и в рамките на 24 часа след смъртта на Ан Хенри и Джейн са сгодени.

Когато Хенри научава, че новата му жена е бременна в началото на 1537 г., той полага големи усилия, за да гарантира, че всяка нейна прищявка е задоволена – дори изпраща пъдпъдъчи яйца от Франция. Но за съжаление тя умира след усложнения при раждането.

Ана Клевска (1515–1557)
Родена в Дюселдорф, Ан е не особено неизискана по стандартите на Тюдорите. Тя е наричана „Любимата сестра на краля“ след анулирането на брака й с Хенри.

За първи път Хенри вижда следващата си булка на портрет на придворния художник Ханс Холбейн, на който тя е изобразена като красива и сдържана на вид жена. Но поне за Хенри разликата между портрета и реалността е огромна и след като се среща с Ан, твърди се, че избухва пред своите съветници: „Не я харесвам! Не я харесвам!“ Срещата е катастрофа.

Бракът продължава само 6 месеца – Хенри твърди, че не е в състояние да поддържа съюза и очите му вече са насочени другаде.

Катрин Хауърд (c1524–1542)
Братовчедка на Ан Болейн, Катрин е отгледана в домакинството на мащехата на баща си в двореца Ламбет. Нейната недискретност и връзка с придворен й костват живота

Вече на близо 50, Хенри отново се е влюбил: в 19-годишната Катрин Хауърд. За застаряващия и болен крал Катрин е всичко, което една кралица трябва да бъде: послушна, плодородна и целомъдрена. Катрин обича лукса на двора и съпругът й я обсипва със скъпи подаръци. Но само 14 месеца след брака, на Хенри са представени доказателства за изневярата на Катрин: на 13 февруари 1542 г. неговата „роза без тръни“ е обезглавена.

Катрин Пар (1512–1548)

След смъртта на предната Катрин, Хенри потъва в дълбока депресия и без нова съпруга, която да го разсейва, неговият сприхав нрав прави двора доста опасно място. Самотният монарх се нуждае от спътница и през 1543 г., когато в Лондон избухва чума, Хенри се жени за вече два пъти овдовялата Катрин Пар в двореца Хамптън Корт.

На 31-годишна възраст Катрин е слаба и привлекателна, има дълбока любов към ученето и желание за религиозна реформа. Тя бързо се утвърждава като основно влияние в живота на Хенри, развива отношения с кралските деца и се грижи за краля.

Позицията й изглежда непоклатима, но през 1546 г. Катрин почти става трета жертва на острието на палача, когато страстта й към „новата вяра“ (протестантството) й донася обвинения в ерес. Предупредена, Катрин се отправи към покоите си, твърдейки, че е смъртно болна; когато Хенри се втурна на нейна страна, тя успява да защити себе си и действията си. Катрин надживява Хенри – както и Ана Клевска – но не е на страната на краля, когато той умря през 1547 г. Когато той почива, мисли, че е осигурил продължаването на династия Тюдор.

Но погребан до любимата си Джейн Сиймур в замъка Уиндзор, Хенри никой не би могъл да знае, че именно дъщерите му – Мери и Елизабет – ще променят хода на британската история.