Първата жена, която обиколи света с велосипед
Ани Коуен се ражда през 1870 година в еврейското семейство на Леви и Беатрис Коуен. Като бебе прекарва дните си в град Рига, Латвия, с двете си сестри и двамата си братя.
На 5-годишна възраст семейство Коуен се местят в Съединените американски щати, настанявайки се в град Бостън, Масачузетс. За жалост след няколко години Ани ще преживее смъртта на баща си през януари и на майка си два месеца по – късно през март 1887 година.
Най – голямата сестра на семейството е вече омъжена и живее в съвсем друг щат, затова се налага Ани заедно с 20-годишният си брат да поемат грижата за своите по – малки брат и сестра.
Година по – късно тя ще се омъжи за Саймън Копчовски, познат сред приятелите си като Макс. Набожният евреин работи като търговец, който продава стоки на дребно по съседните градове. Ани от друга страна също издържа семейството като продава рекламни места за страниците на бостънски вестници, мечтаейки някой ден да стане журналист. Двойката живее в семейният дом на момичето заедно с малките й брат и сестра. А в период от четири години на двамата собствено ще им се родят 3 дечица.
През 1894 година за Ани се появява една невероятна възможност, когато е избрана за околосветско пътешествие с велосипед. Знае се, че двама от най – заможните бостънски богаташи се обзалагат на хиляди долари, че жена никога няма да може да обиколи света с велосипед за по – малко от 15 месеца и да изкара цели 5 000 долара по пътя си.
Изборът специално на Ани е особено странен поради причината, че младата жена никога не се е качвала на велосипед с изключението на няколкото дни преди пътешествието ѝ. Допълнително с това е и майка на три рожби, което я прави абсурден кандидат.
Въпреки това Ани се съгласява на поставените условия. За времето си велосипедите са един удобен и лесен начин за придвижване особено сред жените. Така се изисква и промяна на женското облекло, когато изисканите рокли се заменят с по – семпли и удобни поли. За Ани това е един уникален шанс да се освободи от скучното си монотонно ежедневие и да се отърси от изисканите маниери, присъщи на една викторианска дама.
За своето пътешествие компанията Поуп предоставя на Ани нов велосипед. Допълнително тя е и спонсорирана от компанията за бутилирана вода Лондъндери през целият си път. С това име става и известна Ани, закачено на нейното колело.
С всички нужни подготовки на 25 юни 1894 година хиляди се събират около сградата на Държавната администрация в Масачузетс, откъдето официално започва приключението на Ани Лондъндери, екипирана само с велосипеда си, резервни дрехи и пистолет с перлена дръжка.
Началото се оказва най – трудната част за младата велосипедистка. На ден успява да кара нищожните 12 километра и чак през средата на септември тя достига Чикаго – първата си дестинация. Скоро след това Ани почва да губи надежда, че ще успее и се чуди дали да не се откаже преди да е твърде късно, но вместо да се върне вкъщи тя продължава да кара. По пътя намира дългата си пола за особено досадна и решава да си обуе панталони. За викторианското време, в което живее, това е особено скандално облекло, позорно за една дама. За изненада на всички, странните погледи на минувачите всъщност ще я надъхат още повече да успее.
Следващата дестинация на картата е Ню Йорк, откъдето тя хваща ферибот и се насочва към Франция, където поради езиковата бариера се сблъсква с проблеми като парите и колелото ѝ са конфискувани от френската полиция. Въпреки това Ани успява да разреши ситуацията и продължава пътя си към Египет.
По пътя си Ани преминава през куп прекрасни държави и градове като за любими дестинации посочва Йемен, Коломбо, Сингапур, Сайгон, Хонконг и Шанхай.
Нейните умения я правят отличен разказвач, който сам се рекламира на местните. Освен това съчинява и измислени версии за живота си, което допълнително заинтригува публиката към нея. Това играе и в нейна лична финансова полза като е канена на различни събития и позира с фенове за платени снимки. С лекота Ани събира нужните за залога 5 000 долара. Посещението ѝ на чуждите континенти приключва с град Йокохама в Япония, откъдето тя тръгва обратно към Щатите. От 9 декември 1895 година върналата се в САЩ, Ани продължава пътя си през още няколко щата.
На 12 септември 1895 година младата велосипедистка успешно се завръща в Чикаго с 14 допълнителни дни и награда от 10 000 долара. С изкараните си пари Ани се мести със семейството си в Ню Йорк, където сбъдва мечтата си и работи като журналист, пишейки за уникалните си приключения из света. Вестниците пишат статии за младата приключенка, но интересът към нея бавно утихва и хората се захващат с други новини.
След известно време Ани решава да се оттегли от работното си място и да се отдаде на семейството си. Краят на нейните невероятни приключения идва с нейната смърт на 11 ноември 1947 година. Дори и отишла си от този свят, нейните пътешествия стават доказателство за женската сила и упуритост. Тази забравена легенда от Викторианската епоха вдъхновява жените далеч след смъртта си.
