Парадоксът на съвременните приятелства
Ако се чувствате самотни, знайте – (иронично) не сте сами в самотата си. Днес светът преживява „епидемия“ от това чувство, която може да има сериозни последици както за психическото, така и за физическото здраве.
Според ново изследване обаче ситуацията не е просто, че хората са отшелници без приятели. По-скоро всички имаме повече приятели, хората в миналото, но просто не се виждаме толкова често.
„Епидемията от самота“ става все по-тревожна през последните години. През 2023 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви самотата за заплаха за здравето в целия свят. Това е особено пагубен проблем, тъй като въздействието му често се подценява; самотата може да засегне всеки на всяка възраст и е известно, че влияе върху психичното здраве и чувството за благополучие на хората. Тя може също така да увеличи риска от смъртност.
Ето защо приятелските връзки са толкова важни. Броят и качеството на приятелските връзки на човека са значителен показател за щастието и удовлетвореността от живота. Приятелите са основен източник на социална подкрепа, а висококачествените отношения могат дори да компенсират по-нискокачествените семейни и романтични връзки.
Но застрашено ли е приятелството? Последните доклади сочат, че да – и че както младите, така и по-възрастните са все по-самотни, прекарват повече време сами и по-малко време в общуване. Но дали това означава, че хората имат по-малко приятели, отколкото в миналото?
Натали Пенингтън, доцент в Държавния университет на Колорадо, и нейните колеги публикуват доклад от три проучвания на Американския проект за приятелство (АПП), чиято цел е да установи най-точната и пълна информация за американските приятелства.
Резултатите обхващат пет критични аспекта на социалното здраве: начина, по който са структурирани приятелствата на хората (напр. кои са те, колко души?); тяхното качество (напр. удовлетвореност, близост); дали получават социална подкрепа от приятели; количеството на онлайн и офлайн комуникациите; и цялостното благосъстояние на респондента (напр. удовлетвореност от живота, самота, връзка).
Проучванията показват, че хората имат средно около 4-5 приятеля, което е много сходно с броя за последните десетилетия – от 70-те години на миналия век до 2015 г.
Изследователите обаче допускат, че респондентите може да имат повече приятели, но възможността им да изразят това е ограничена от естеството на проучването.
„Тези резултати предполагат, че цифрата 4-5 може и да са занижен показател за общия брой приятели. С други думи, ако на респондентите беше дадена възможност да посочат повече приятели от ограничението от 7, те може би щяха да го направят“, обяснява екипът в своето проучване.
Установява се също така, че по-малко от 3% от анкетираните нямат приятели, което също съответства на предишни оценки както за юноши, така и за възрастни.
„В продължение на 40 години, в широк спектър от проучвания и методи за преброяване, по-малко от 5% съобщават, че нямат приятели. Резултатите от това проучване предполагат, че неотдавнашните опасения, споделени в общественото пространство, относно нарастващите нива на липса на приятели може да са преувеличени и да са артефакт на методите за събиране на и боравене с данни и/или възможностите за отговор.“
Според резултатите повечето от анкетираните са доволни от броя на приятелите си, но много от тях смятат, че искат да имат по-силни емоционални връзки и да прекарват повече време с тях.
„Над 40% смятат, че не са толкова близки с приятелите си, колкото биха искали, а по-малко от половината смятат, че са доволни от количеството време, което прекарват с приятелите си. Изненадващо, това важи както за студентите, така и за възрастните„, пише екипът.
Интересно е, че проучванията разкриват и какво според американците представлява „приятел“. В този контекст другите взаимоотношения обикновено се припокриват. Например, респондентите често посочват като „приятели“ братя и сестри, родители, деца и други роднини; същото важи и за техните романтични партньори.
В предишни изследвания често се забраняваше на участниците да посочват романтичните си партньори и членовете на семейството като приятели, което може да намали броя на преброените приятели, но и да пропусне важни другарски отношения, които се простират отвъд роднинството.
По подобен начин предишните изследвания се фокусираха върху „близките“ и „най-добрите“ приятели, но данните от други изследвания показват, че случайните приятели също могат да играят важна роля в подкрепа на нашето здраве и благополучие. Резултатите от проучванията на АПП показват, че тази категория не трябва да се пренебрегва в бъдещите работи.
Като цяло докладът добавя повече подробности към разбирането ни за приятелствата и тяхното значение. Явно въпреки че все още сме в състояние да създаваме приятелства с много хора, естеството и качеството на тези връзки може да са по-малко значими, отколкото много от нас биха искали.
