Не профуквайте милионите си като Едуард Бал Хюджис

Историята е пълна с ексцентрични хора, чиито живот е изпълнен със забележителни и често много малко вероятни истории. Едуард Хюджис Бал Хюджис (няма грешка, това е истинското му име) определено е един от тези хора – той харчи парите си толкова хаотично, че всички го наричат Златния Бал.

Роден през 1798 в сравнително богато семейство Едуард има най-доброто образование, което парите могат да купят – той учи в Итън и Тринити Коллидж в Кеймбридж. След колежа прекарва кратко време в армията до 1819, когато разбира, че негов далечен чичо от майчината му страна почива.

Този чичо завещава на младия мъж цялото си състояние, което включва два имота в Лондон, имение в Есекс и около 600 000 паунда (грубо 50 милиона паунда днес). Тези пари са поставени в тръст, от който му се отпускат по 40 000 паунда на година (3-4 милиона). Едуард Бал Хюджис сменя и името си на Едуард Хюджис Бал Хюджис в чест на чичо си – адмирал сър Едуард Хюджис.

Едуард Хюджис Бал Хюджис

След получаване на наследството си Златния Бал начева такова стремглаво харчене, че скоро ще се превърне във въплъщение на английския денди. Той има късмета да е извънредно красив и сега, когато е и извънредно богат, Хюджис бързо навлиза във висшите класи на обществото. Той се появява на всяко парти (което заслужава присъствието му) винаги облечен в дрехи по поръчка, с карета с два еднакви коня и с по една красива млада дама от двете му страни.

Въпреки че е фаворит на висшата класа, мнозина се възползват от това, че Хюджис изглежда не знае стойността на парите и че обича да залага на най-абсурдни неща. Той е толкова наивен комарджия, че през 1824 неизвестен/а автор/ка пише памфлет и му го изпраща: „Друго наблюдение, което трябва да отбележа – бяхте избран за член на White’s Club-house в деня на брака си. Чуйте, сър, един предупредителен глас; има трима членове на този клуб, които вече са ви нарочили за жертва на незасечими за вас комбинации и умения. Гибел ще ви преследва по петите там; не можете да избягате. Ако залагате, обричате се на неизбежно унищожение, а цялото си семейство – на просия. В тази кланица, касапи с ранг и титли ще разбият цялото ви състояние за една нощ…“

Същия ден, в който памфлетът пристига, Хюджис отива в клуба и действително губи значителна част от парите си за една нощ – 4 милиона паунда. Заради огромните си и чести загуби, той е обявен изглежда иронично за „може би най-великият комарджия на времето си“.

Госпожица Мария Меркандоти

Малко преди хазартните си премеждия, през 1823, Хюджис, тогава на 25, се заглежда по 16-годишната испанска танцьорка Мария Меркандоти. Според една съвременна статия в The London Gazette: „Меркандоти, която се издига в изкуството си, докато не става фаворит на обществеността, на първата вечер от балета (8 март) поема ролята на прислужница на краля като изглежда и танцува впечатляващо. Сред погледите, които испанката привлича, е и този на един джентълмен, добре познат като човек на модата и богатството. Господин Хюджис Бал. Той, като много от почитателите й, посвещава дълго и усърдно вниманието си на Меркандоти, но тя е една от онези редки примери, срещани в женската част на сценичните изкуства, които в ситуация на масови адмирации, запазват почтеността на репутацията си.“

Въпреки това, няколко месеца по-късно, пред пълна залата мениджърът й е принуден да отложи представлението като за причина изтъква влошеното здраве на звездата. The London Gazette обаче пише: „Причината за отсъствието на Меркандоти не е здравословна, а именно, че приема приема ръката, която г-н Бал й предлага.“ След като този факт става обществено достояние, бележитият английски писател Уилям Харисън Ейнсуърт се шегува: „Дамата вече я няма и нищо чудно, че закърмена в танците, тя избира именно Бал.“

По-малко от година след сватбата им, Хюджес купува 13 декара имение от херцога на Йорк, където заедно със съпругата си се наслаждават на хубавата страна на живота като ловуване и банкети… едновременно. Бал наема малка армия от слуги, които го следват по време на лов и носят вино, храна, резервни оръжия и дрехи.

По юридически причини Хюджис на практика не е собственик на имението в продължение на 3 години след като се нанася, защото има проблеми с предишната му продажба, през 18 век. В един момент той става силно подразнен от този факт и нарежда на адвокатите си да игнорират всякакви възражения към собствеността му като прилага старата техника на наливане на пари в проблема, докато изчезне. По това време, през 1827, херцогът на Йорк вече е покойник и продажбата може да бъде завършена. Днес тя би се равнява на 14 милиона паунда.

Година по-късно, Златния Бал обаче вече няма злато и имотът отново се продава. Същевременно Хюджис напуска страната, когато осъзнава, че е профукал на комар почти цялото си състояние.

Едно от оскъдно малкото добри финансови решения, които прави, е да остави мениджмънта върху собствеността си на своите адвокати, Фрер и Форстър, включително и върху имението му, от което те дори успяват да изкарат пари. Въпреки това, заемите на Хюджис са толкова много, че земята трябва да се продаде, за да се покрият задълженията. Адвокатите му също така го убеждават да живее според възможностите си и му дават седмична издръжка от няколко хиляди паунда. Това обаче не е достатъчна сума за Бал, който изхарчва всичко в залагания, храна, вино и дрехи, докато е във Франция и така затъва в още заеми.

Виждайки обстоятелствата, през 1839 Маркандоти се развежда с него.

Фрер и Форстър отново спасяват положението, но въпреки това Хюджис никога не се връща обратно в Англия. Той прекарва остатъка от живота си в Париж, където има три деца с Елиза Момборн, а по-късно и още две с Ан Хенриет.

…

Едуард Хюджис Бал Хюджис умира през 1863 на 65-годишна възраст като оставя след себе си имущество на стойност 3 милиона паунда. Това не е точно никаква сума, но бледнее в сравнение с първоначалните му капитали.