Психопатите са по-склонни да станат „паразитни“ бащи, когато имат деца, установи ново проучване, публикувано в списанието Evolutionary Psychological Science.
Свободното определение на „психопати“ е хора с егоцентрични и антисоциални нагласи, които показват малко съпричастност към другите. Така казано може би е редно да очакваме, че те нямат голям интерес да имат и отглеждат деца. И доказателства за това са намерени в множество проучвания, подкрепящи идеята, че психопатичните мъже дават приоритет на чифтосването пред родителството.
„Някои твърдят, че уникалната конфигурация на психопатичните черти е еволюционно избрана като алтернативна репродуктивна стратегия при мъжете, която жертва по-дългосрочни социални и индивидуални ползи за по-непосредствени ползи“, пише екипът в своята статия.
За да проучи това предположение по-дълбоко, екипът анкетира 255 млади възрастни мъже, за да види как психопатичните черти са свързани със статуса на обвързване, родителския статус, усилията, положени за родителство и чифтосване, и тяхното отношение към децата и други области от живота, които изискват посвещение.
Участниците отговарят на въпроси, за да се оценят психопатичните им черти и също така отговарят на въпроси относно собствената си връзка и родителски статус и колко време отделят за дейности като гледане на деца и отношението им към тези дейности. Зададени са им въпроси и за други области от техните животи, като времето, което прекарват в грижа за себе си и какви усилия полагат, за да постигнат цели като повишение в службата, например.
На участниците също са показани изображения от три области на живота, които изискват посвещаване – чифтосване, родителство и соматични (работа върху себе си и „репродуктивния ви потенциал“, било то по отношение на физически упражнения или служебни повишения).
За „чифтосване“ на участниците са показани изображения на жени – които са оценени като привлекателни – и те са помолени да „оценят колко вероятно би било хипотетично да се свържете с този човек, ако сте необвързани“. За родителство са им показани изображения на „сладки бебета“, след което мъжете са помолени да „оценят каква е вероятността хипотетично да осиновите това бебе“. Те са помолени да оценят и колко привлекателни са за тях соматичните дейности (като правене на пари или фитнес).
Резултатите са донякъде изненадващи, тъй като е установено, че хората с психопатични черти са по-склонни да бъдат родители.
„Нашите резултати са в съгласие с предишни изследвания, но ги разширяват, като показват, че макар да имат по-ниско соматично поведение, мъжете с по-високи психопатични черти не изглежда да са отвратени от картините с бебета и е по-вероятно самите те да бъдат родители“, пишат изследователите.
Въпреки това, фактът, че участниците с по-високи нива на психопатични черти не са отблъснати от деца и е по-вероятно да бъдат родители, не означава, че инвестират в родителството, след като създадат потомство. Те прекарват по-малко време бидейки родители, отколкото хората с по-ниски психопатични черти – по-точно, прекарват по-малко време с и влагат по-малко енергия за децата си – и имат по-негативно отношение към родителството и удовлетворенията, които то предлага.
„Може би психопатичните мъже знаят, че неприязънта към децата може да не им помогне да привлекат повече партньори, така че гледат на стимулите, свързани с децата, поне неутрално“, казва съавторът на изследването Кристофър Бразил пред PsyPost. „Или може би те се самозалъгват: смятат, че харесват деца и биха искали да ги имат, и следователно ги намират за толкова привлекателни, колкото другите мъже, но когато станат бащи, просто нямат сили да осигурят родителска грижа.“
Установено е също, че мъжете с по-високи психопатични черти инвестират повече в чифтосване и е по-малко вероятно да инвестират време и усилия в самоусъвършенстване, поддържайки негативно отношение към него.“
„Ние твърдим, че тези модели са в съответствие с паразитна родителска стратегия“, добавят авторите в изследването, „която се фокусира върху чифтосването, докато разчита на другите да инвестират в децата.“