Как полицията предложи друго дете на Кристин Колинс, защото не успя да намери нейното
Чували сме много шеги за мъжът, който отива до детската градина, взима едно дете и когато го води у дома, съпругата заявява, че това не е тяхното. Мъжът се усмихва и казва, че няма никакво значение, защото така или иначе утре пак ще го върне там. При Кристин Колинс, ситуацията е малко по-различна. Жената е родена през 1888 г. и когато идва време за брак, избира бившия затворник Уолтър Джей Колинс, взимайки неговата фамилия. След една година ражда и първата си рожба Уолтър през 1918 г. До тук няма нищо странно, но историята става малко по-интересна след това.
Семейството не е много заможно, но по това време живее нормално, докато не идва датата 10 март 1928 г. Кристин дава пари на своя 9-годишен син да отиде на кино – едно от много вълнуващите занимания в този период е именно това изкуство. Малкият Уолтър отива да гледа филм и никога повече не се връща. Малко след това жената влиза в полицейското управление на Лос Анджелис и животът ѝ се променя завинаги. Уолтър е обявен за изчезнал, неговите родители започват да го търсят, полицията разпространява снимката, но 5 месеца няма никакъв резултат.
Сякаш момчето никога не е съществувало. Някои хора си спомнят, че са го видели в салона, други не са толкова сигурни, но медийното напрежение не спира да расте върху полицията и властта е готова на всичко, за да намери някакъв вариант и да помогне на семейството, но нищо такова не се случва. Мистерията става все по-интересна, докато един ден през Август се забелязва момче, което отговаря на описанието, но неговата локация е Декалб, Илинойс. Приликите наистина са сериозни, а и той самият заявява, че се казва Уолтър. Кристин плаща всички транспортни разходи, за да може детето да стигне до Калифорния, но при пристигането става ясно, че това не е синът ѝ. Приликата наистина е очевидно, но това не е той и просто няма как да бъде. И точно тук идва един много вълнуващ момент, който просто е впечатляващ за американската полиция.
Въпреки очевидната разлика, полицията предлага на майката да вземе детето и да го „пробва“. След като детето е пристигнало, редно е да му обърне някакво внимание, нали? Защо да го връщат обратно там, където е било открито, платени са и сумите по разходката, следователно няма много смисъл. Процесът по разпознаване е бил достатъчно дълъг и изтощителен и най-накрая Колинс се пречупва и наистина прибира непознатото момче, като медиите имат един впечатляващ ден и продължават да разказват историята с щастлив край. За около седмица няма издание, в което да не прочетем за щастливата развръзка. Полицията е обявена за герой и всеки един детектив е похвален, но всяко чудо трае точно три дни.
Причината е, че колкото и двете момчета да си приличали, не можели да бъдат абсолютно еднакви. Полицията искала да спре тази лудост, защото само няколко месеца по-рано изчезва 12-годишният Марион Паркър. Негов похитител е психопат на име Уилям Хикман. Същият така и не успява да се възползва от откупа, който семейството предлага, защото при опита за отвличане убива момчето и го крие в багажника на колата си. По това време има толкова много сигнали за забелязаният Уолтър, но нито един не е достоверен, докато най-накрая не се открива момчето от другия край на света. След като са заплатени 70 долара за пътуването на непознатото момче, полицията дава възможност за проби.
И така след три седмици, когато самата жена осъзнава, че няма как да си затвори очите, отново се връща обратно в полицията, този път с новия си син. Този път идва с медицинския картон и зъболекарския такъв, за да покаже, че разликата между новия и стария син е огромна. Това обаче не минава толкова гладко, полицаите отговарят, че майката е в стрес, освен това нарочно се опитва да обвини полицията, защото се опитва да прикрие себе си като лоша майка и да обвини някой друг. Кристин не приема това обвинение толкова добре и в последствие се озовава в психиатрична клиника. Докато е там, притиска доведеното момче, което най-накрая признава, че се казва Артър Хучинс от Айова.
Анджелина Джоли изиграва ролята на Кристин.
След като неговата майка е починала, той живеел изолиран от света и прекарал известно време с баща си и след като получил възможност, решил да избяга от дома си и да работи най-различни професии, докато съдбата не се усмихва и не се озовава при Кристин. Всичко започнало в момента, когато хора казали на Артър, че прилича много на изгубеното момче, макар и той самият да е на 12 години. В последствие полицията започва да мисли, че Уолтър – истинският син – най-вероятно е станал жертва на сериен убиец, който обича да обезглавява жертвите си, след като ги малтретира сексуално.
Колинс отказва да повярва, така или иначе тяло не е открито. Повече от 1000 души повдигат отново темата и организират протест и искат делото отново да се възобнови. След две години обвинения към полицейското управление, съдия изплаща сумата от 10 800 долара, които тя планира да използва за търсенето на сина си. Така или иначе не вижда никога пари и сумата не се изплаща. В продължение на 3 десетилетия майката започва да се среща с най-различни серийни убийци и педофили в затвора, показва им снимки и се опитва да разбере дали някой от тях не е бил със сина ѝ.
В един момент получава телеграма от г-н Норткот, който е готов да помогне по всякакъв начин, за да спечели вниманието на медиите, когато Кристин пристига в Затвора Сан Куентин, убиецът отказва да се види с нея. Около 5 години след екзекуцията му, едно от момчетата, за които се говори, че са станали жертва, е открито живо и здраво. Кристин Колинс търси своето дете до края на живота си, ако Уолтър е жив, той днес е на около 80 години, но никой не знае къде е.
Снимка: Wikipedia
