Как една обикновена млада британка стана джихадист
За разлика от родителите си, радикалната ислямистка Саманта Летуайт никога не вижда живота в разкъсана от конфликти Северна Ирландия през 70-те и 80-те години на миналия век. Именно това – традиционното й възпитание като дете от средната класа в Англия, управлявана от Маргарет Тачър – направи трансформацията й в терорист толкова странна. Никой от бившите й съученици, приятели или познати не би могъл да си представи, че Летуайт ще се превърне в толкова опасен човек. Въпреки това, атентатите в Лондон от 7 юли 2005 г. променят живота й завинаги.
Тогава в терористична атака срещу транзитната система в британската столица съпругът на Саманта Жермен Линдзи убива 26 души и се самоубива. По това време тя е бременна в седмия месец с второто им дете по това време и публично осъжди действията му. До 2008 г. обаче възгледите й се променят и тя си търси нов съпруг – задължително джихадист.
В крайна сметка тя се присъединява към ислямската армейска група Ал Шабаб и е заподозряна в участие в нападението на търговския център Уестгейт и е свързана с нападения в Йоханесбург и Кения. Обвинена в причиняването на смъртта на над 400 души, „Бялата вдовица“ е издирвана от Интерпол, но не се е появявала на бял свят от години.
Нейният преход от стандартен милениъл към ислямския терорист повдига много въпроси. Главният сред тях е: къде е Саманта Летуейт?
Полиция на място на атентата в Лондон на 7 юли 2005 г.
Родена на 5 декември 1983 г. в Банбридж, окръг Даун в Северна Ирландия, Саманта Летуейт е отгледана от ветеран от британската армия, който се срещна със съпругата си, докато е на служба в Ирландия през 70-те години. По онова време страната е заплетена в проблеми – това е етап от ирландската история, който започва в края на 60-те години на миналия век, ескалира десетилетия и стихва едва в края на 90-те години. Ирландските партизани от републиканската армия, които искад да сложат край на британското управление над страната, рутинно бомбардират сгради и се стрелят с войници и полиция по улиците. Родителите на Летуейт я отглеждат там няколко години след което се местят в Айлсбъри, Англия.
Приятелите й от детството до голяма степен решават да не говорят за Летуейт, въпреки че преходът й към тероризма изглежда в известна степен естествен. Чувствайки се изоставена и изгубена след раздялата на родителите си през 1994 г., тя се сближава със семейството на нейн приятел мюсюлманин и започва да се интересува от религията им. „Това не е просто промиване на мозък“, казва режисьорът Адам Уишарт, който прави документален филм за англо-сомалийския тероризъм. „Срещнала се е с това момиче, харесала е семейството й и приема сунитския ислям. Мюсюлманската общност в Айлсбъри не би казала, че радикализацията идва от тук, но радикалните проповедници в Лондон държат под око хората от Айлсбъри.“
Приятелите й казват, че „е търсила утеха в съседите мюсюлмани, за които е вярвала, че имат по-силни семейни връзки“, отколкото тя. След като приема исляма на 17 години, тя започва да учи политика и религия в Школата за ориенталски и африкански науки към Лондонския университет. Тогава тя се среща с Жермен Линдзи, енергичен британец, роден в Ямайка, която споделя мненията на Летуейт за ненамеса във външната политика. „Вероятно някой я е запознал с Жермен… те се предизвикват един друг все по-силно, докато той не взриви влак“, каза Уисхарт. „Това е ситуация, която от една страна е обяснима, дори банална. Срещаш някого, получаваш влияние под техните идеи и това те отвежда по-нататък. Но от друга страна, в момента, когато реши да взриви влака и да убие пътници, ситуацията е напълно вцепеняваща и необяснима.“
Линдзи е на 19 години, когато взривява бомбата. След като съобщава, че е изчезнал 6 дни по-късно, Саманта дава изявление:
Напълно осъждам и се ужасявам от зверствата. Аз съм съпругата на Жермен Линдзи и никога не съм предвиждала или предполагала, че той е замесен в подобни ужасяващи дейности. Той беше любящ съпруг и баща. Опитвам се да се примиря с последните събития. Целият ми свят се разпадна и мислите ми са със семействата на жертвите на това неразбираемо опустошение.
След това се омъжва за втория си съпруг, за когото се знае само, че е кениец. От него ражда третото и четвъртото си дете през 2009 и 2011 г. Смята се, че той умира в терористична атака. „Аллах ме благослови с най-добрия съпруг за мен“, пише тя за третия си, неидентифициран мъж в бележки, иззети от кенийските власти през 2011 г. „Помолих за човек, който ще даде всичко за Аллах и ще посвети живота си на тероризиране на неверниците, както те тероризират нас.“
Не е ясно кога точно напуска Великобритания. Журналистът на BBC Питър Тейлър, който прави документален филм за Ал Шабаб, казва, че безкрайният стремеж да я открият я прави почти „митологична фигура“. Тя изчезва някъде през 2009 година.
