Изкуството на бизнеса: Семейство Сахер – богатство в шоколадова обвивка
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Една напрегната сутрин през 1832 г. Клеманс Венцел Непомук Лотар фон Метерних призовава при себе си иконома на своето домакинство. Принцът е най-важният човек в Австрия и един от най-значимите политици в Европа. Лично е подписал краха на Наполеоновата империя през 1815 г., превръщайки се в архитект на новия политически ред в Европа. Талантлив, безкомпромисен и амбициозен, Метерних бързо се издига като главен министър на Хабсбургската империя. Същият този мъж е изправен пред поредната важна задача – организиране на гала вечер за каймака на виенското общество – аристократи, търговци, дипломати. „Нуждая се от десерт, който да впечатли гостите“, настоява Метерних пред иконома си – „Нека нищо не позори името ми тази вечер!“ Главният иконом е в шок, но успява да кимне, без каменното му изражение да издаде кошмарните му страхове. Именно същата сутрин главният сладкар на домакинството е легнал тежко болен. Задачата по подготвяне на десерта трябва да падне на плещите на неговия чирак – шестнадесетгодишният Франц Сахер, който има едва две години стаж зад гърба си. Катастрофата изглежда неминуема. Ще трябва да се случи чудо, за да може бляскавата вечеря да не пропадне безславно, заедно с очаквания посредствен десерт. Младежът запретва ръкави и използвайки плътни блатове, много шоколад, специално подбрано сладко от сливи и огромна доза талант, създава торта, която му спечелва адмирациите на всички гости. И до днес, носейки името му, тортата остава задължителен елемент от всяко туристическо посещение на Виена.
Историята на Франц Сахер и дългата поредица от негови наследници, започва през 1816 г. в предградието Алсерворщад, където баща му Антон Сахер е част от личната прислуга на принц Метерних. Точната му рождена дата не е известна, но е кръстен на 16 декември 1816 г. и тази дата се приема за начало на живота му от изследователите. Детството на Франц преминава из кухните и служебните помещения на домакинството на Метерних. Когато е четиринадесетгодишен, Франц става чирак на главния сладкар в дома. Ако вярваме на легендата, през 1832 г. когато е на шестнадесет прави своя голям пробив със създаването на тортата „Сахер“. Според други версии на историята, тортата е създадена доста по-късно – след 1849 г. по време на неговия престой в Будапеща. По-романтичната версия за тийнейджъра-сладкар е разпространявана от сина на Франц – Едуард, който поема семейния бизнес през 1876 г.
При всяко положение Франц Сахер се доказва като опитен и талантлив майстор сладкар още в ранните си години. През 1840 г., преди да е навършил 25 години, Сахер е сред най-търсените сладкари в Австрийската империя. През същата година Франц вече е на служба при прочутата графиня Роза Естерхази, която го взима навсякъде, където се мести да живее. Така през 1840 г. Франц все още е във Виена, където се жени за наследницата на богата винарска фамилия – Розалия Вайнингер. Две години по-късно младата двойка се мести в Зелиц (дн. Унгария), където графиня Естерхази се установява. Скоро след това следва ново преместване, този път в Будапеща. По пътя им се раждат трима сина – Франц, Едуард и Карл. През 1849 г. Франц вече е на нова работа – главен сладкар в редица заведения в Пресбург (Братислава), а след това и като специален готвач на изискани пътнически кораби, плаващи по р. Дунав. Богатият му опит е надграден с работа в няколко изтъкнати казина в Будапеща, където сладките му десерти утоляват горчивината на клиентите от пропилените им пари.
През 50-те години на XIX в. Сахер се завръща в родната си Виена и отваря собствена сладкарница, придружена с цех за производство на различни изделия и сладки деликатеси. Бизнесът върви успешно и именно тук тортата „Сахер“ започва да придобива широката популярност, на която се радва и до днес. Франц инвестира част от средствата си в хотелиерска бизнес, но в средата на 70-те години на XIX в. се отказва от активна кариера и се оттегля в селцето Вакерсдорф, където прави десерти по поръчка на аристократите от околните замъци и се отдава на любимото си хоби – лова. Умира през 1907 г. и е погребан в семейната гробница край Вакерсдорф.
Мантията на семейния бизнес е поета от синовете му Франц и Едуард, като Едуард, който през 1876 г. отваря прочутия хотел „Сахер“ е по-активният от двамата братя. Едуард е роден в Зелиц през 1843 г. Баща му не щади средства за неговото обучение. Момчето израства най-напред в личното домакинство на стария Сахер, след което заминава за Париж, а след това и за Лондон. Преди да навърши 25 години, Едуард Сахер вече има опит като готвач, келнер и управител на ресторанти и заведения в трите най-важни града в тогавашна Европа. През 1866 г. той се завръща в родната Виена и с помощта на баща си отваря собствен ресторант, в който сервира деликатесни вина и изтънчени десерти. Следвайки модата на Париж, заведението му е снабдено със специални сепарета, на които скоро най-важните мъже в Австрия започват да се сключват тайни сделки и политически споразумения. Популярността на кафенето е толкова голяма, че му е даден специален „имперски“ статут. Успоредно с този бизнес, Едуард построява специално кафене в парка Пратер на Константиновия хълм, където сервира изискани храни и напитки на гостите на Международното изложение във Виена през 1873 г. Пак на същото изложение фирмата на Сахер печели договора за осигуряване на кетъринг за основните зали на събитието, което му носи огромна слава и печалби. Още на следващата година Едуард влага печалбата в закупуването и изграждането на хотелска сграда, разположена точно до Държавната опера в сърцето на Виена. През 1876 г. хотелът отваря врати и бързо се превръща в притегателен център както за столичния елит, така и за членовете на Хабсбургската династия. Майсторското виенско кафе и неповторимата торта се превръщат в задължителен акомпанимент на политически афери, финансов сделки и преговори, касаещи политиката в цяла Европа. През 1880 г. Едуард Сахер се жени за Ана Мария Фухс, която бързо се превръща в негов най-доверен помощник и съветник. С отличния си вкус и изискани маниери, Ана Сахер се превръща в неделима част от успеха на семейния бизнес.
През 1884 г. Едуард е поканен от сръбския крал Милан да организира прехраната на ерцхерцог Рудолф и съпругата му Стефания в Белград. Заслугите му са оценени толкова високо, че Едуард е награден със специален държавен орден. Същата година Сахер става инициатор на Първото кулинарно изложение във Виена. Реномето на Сахер събира във Виена кулинарният елит на цяла Европа. Събитието има невероятен успех и допълнително издига престижа на своя патрон.
Едуард умира внезапно през 1892 г., повален от тежка пневмония. Ана поема сама семейния бизнес, спечелвайки си прякора „кралицата на Виена“. С размах и визия, Ана разширява хотел, обновява интериора му и дори създава специална художествена галерия вътре в залите му, колекционирайки произведения на изкуството както от класически художници, така и от прохождащи в онази епоха таланти, които днес са неделима част от австрийското културно наследство. Прочула се като меценат. Ана Сахер успява да привлече редица именити гости от света на изкуството и литературата, които посещават нейния хотел и пият кафе било в някой от салоните на хотела, разположени на приземния етаж, било в парковия кафе-салон, разположен в Пратер. Именно нейният неуморен труд и бизнес нюх превръщат хотел „Сахер“ в институция от европейска величина. Витрините на хотела се пълнят постоянно с нови и нови кулинарни награди, а сепаретата са запълнени от министри, посланици и кралски особи. В навечерието на Първата световна война, „Сахер“ се превръща в един от най-известните хотели в целия свят, а заедно със славата му върви и задължителната дегустация на семейната торта, чиято рецепта остава зорко пазена тайна на фамилията.
Първата световна война се оказва пагубна както за Австро-Унгария, така и за семейният бизнес на рода Сахер. След края на войната Австрия е в руини. Икономиката е пометена от поредица кризи, а огромната някога империя се е свила близо десеткратно по размер. Голяма част от старите реномирани клиенти или са мъртви, или са загубили височайшите си позиции. Двадесетте години на ХХ в. са бурен период в историята на Виена, донесъл краха на много от старите имперски бизнес начинания. Ана Сахер прави отчаяни опити да запази хотела и ресторантите, на които е посветила целия си живот, но през 1929 г. е принудена да обяви несъстоятелност и да се оттегли. Сломена и разорена, Ана умира през 1930 г. и е погребана редом със съпруга си и останалите членове на фамилията Сахер.
През 1934 г. хотелът и свързаните с него заведения са закупени от адвоката д-р Ханс Гюртлер, чиито наследници го управляват и до днес. Същата година, единственият син на Ана – Едуард, изпаднал в тежко затруднение, продава тайната на рецептата за тортата „Сахер“ на конкурентната сладкарница „Демел“. Това поставя началото на прочутия съдебен спор между рода Гюртлер и рода Демел за правото на производство на оригиналната торта Сахер. Споровете продължават и след Втората световна война и са решени окончателно през 1955 г. с постановление на австрийския съд, който присъжда на хотел „Сахер“ правото да нарича своята торта „оригинална Сахер торта“.
Макар фамилията Сахер да е изгубила контрола над прочутия хотел и свързаните с него заведения, името Сахер продължава да е едно от рекламните чудеса на Австрия. Всяка година над 360 000 торти напускат сладкарските цехове, за да се превърнат в желан артикул за милиони туристи. Днес хотел „Сахер“ остава обект на постоянен интерес от всички посетители на Виена, а в натоварен ден може да почакате повече от час, за да получите възможност да седнете на масите му и да опитате парче от оригиналната рецепта, гарнирано с щедра доза виенска сметана. Там, сред кадифените завеси и стилния интериор, гостите могат да си припомнят славата на хотела от времето на Бел епок, когато името Сахер е добре познато сред аристокрацията, владетелите и милионерите в целия тогавашен свят.
