Императорът и военен герой, който спря парите на гладиаторските игри
Въпреки че Тиберий започва управлението си като втори император на Рим като компетентен и признат военачалник, времето му на един от най-могъщите лидери в света завършва с отчуждение и самоизгнание.
Когато е дете, майка му се развежда с баща му и се омъжва за Август – мъжът, който става първият император на Рим. От ранна възраст Тиберий е обучаван да бъде лидер като изучава военни тактики, реторика и дипломация. Когато Август няма биологични синове – а всичките му внуци умират млади или са в изгнание – той приема Тиберий и го обявява за свой наследник.
След поредица от успешни военни кампании той става император през 14 г. пр.н.е. след смъртта на Август. На трона укрепва флота на Рим и пълни държавната хазна, но също така провежда няколко не особено харесвани политики, като например прекратява финансирането на гладиаторските игри. Нещо повече, Тиберий не е толкова харизматичен, колкото предшественика си и затова изпада в немилост както пред сената, така и пред римския народ.
Последните десетилетия от управлението си прекарва в самоизолация на остров Капри, където делегира голяма част от действителното управление на империята на други. До своята кончина през 37 г. пр. н. е. той си е създал репутация на тиранин и развратник – но може би не я е заслужавал напълно.
Ето неговата история.
В сянката на Август
Смъртта на Юлий Цезар от Винченцо Камучини, 1806 г.
След убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. н. е. бъдещето на римското управление е несигурно. Цезар определя 18-годишния си праплеменник Август, известен още като Октавиан, за свой наследник, но много граждани не са съгласни с това решение.
В последвалата борба за власт Август елиминира много от съперниците си, включително бившето протеже на Цезар – Марк Антоний. Насред хаоса бащата на Тиберий, Тиберий Клавдий Нерон, обещава подкрепата си на Антоний. След като Антоний е победен обаче, семейството на Тиберий трябва да бяга.
Когато Тиберий е на 3 години, семейството му получава амнистия и се завръща в Рим. Майка му, Ливия Друзила, по това време е бременна с втория си син, но привлича вниманието на Август – той е направо запленен от нея, развежда се със собствената си съпруга и принуждава Ливия от своя страна да напусне съпруга си, за да са заедно.
Тиберий и баща му са отхвърлени, а когато се ражда по-малкият му брат Друз, той се присъединява към тях. Това продължава 6 години, докато по-големият Тиберий не почива – и тогава двамата му синове са изпратени да живеят с майка си и Август.
Тиберий и Друз израстват заедно с дъщерята на Август Юлия и племенника му Марцел. Всяко от трите момчета е било обучавано като потенциален наследник на трона, тъй като не е имало ясен закон, който да определи окончателно кой от тях ще бъде щастливеца. Тиберий се оказва умел ученик и още преди да навърши 14 години, започва да вечеря с царе и да наблюдава религиозни церемонии. Въпреки това той се затруднява да предаде добре идеите си и не впечатлява като красавец.
Когато Тиберий е на 15 години, Август отвежда него и Марцел в Галия, за да инспектират постове, където и двамата научават много за военните укрепления. След завръщането им у дома Август обявява, че Марцел и Юлия ще се оженят, с което на практика потвърждава, че Марцел ще бъде следващият император. Това обаче не се случва – и Тиберий скоро открива, че животът му вече не е под негов контрол.
Смъртта, изневярата и възходът на Тиберий към властта
Тиберий и майка му Ливия, 14–19 г. сл. Хр., от Пестум, Национален археологически музей на Испания, Мадрид
Около 19 г. пр.н.е. Тиберий се жени за жена на име Випсания Агрипина и бракът им се оказва рядко срещана любовна връзка. Приблизително по същото време бъдещият император оглавява първото си военно командване на 22-годишна възраст. Успехът му донася голямо признание и скоро той се превръща в уважаван лидер, известен с грижите, които проявява към хората си.
Всичко върви добре за Тиберий: има съпруга, която обича, и е на път да направи дълга и триумфална военна кариера. Но късметът му започва да се обръща, когато по-малкият му брат Друз почива след като пада от кон през 9 г. пр. н. е. Марцел също загива от болест и така Тиберий остава като единствената възможност от тримата потенциални наследници на Август.
Юлия обаче се омъжва повторно след смъртта на Марцел и ражда синове, които са кръвно свързани с Август и вероятно ще станат негови наследници.
Когато обаче и вторият ѝ съпруг умира, Август е твърдо решен да я ожени още веднъж – този път за Тиберий. Новината е ужасна за него, но той няма избор – и се развежда с любимата си съпруга Випсания.
Бракът на Тиберий и Юлия не е никак приказен. Тя скоро се уморява от новия си съпруг, а той постоянно негодува по новата си жена. Така съвсем естествено Юлия започва да търси компанията на други мъже, което поставя Тиберий пред морална диламе: по силата на закона на самия Август съпругът е длъжен да осъди жена, която е извършила изневяра. Но да съобщи на императора за изневярата на собствената му дъщеря несъмнено ще причини голям срам.
Картина от XIX в. на руския художник Павел Сведомски, изобразяваща Юлия в изгнание, след като Август научава за изневярата ѝ.
Затова Тиберий моли за някаква бойна мисия, която да го отведе далеч от Рим – и молбата му е удовлетворена. Той прекарва по-голямата част от времето си извън града, но по време на едно посещение у дома случайно среща Випсания, която се е омъжила повторно. Твърди се, че обзет от скръб, Тиберий се разплаква и тръгва след нея по улиците. В отговор Август иска от него никога повече да не я вижда.
Въпреки че бъдещият римски император Тиберий получава все повече власт, той остава огорчен от пътя, по който е поел животът му. През 6 г. пр.н.е. на практика се оттегля и отива в самоналожено изгнание на остров Родос.
През този период нещо и в душата на Тиберий се променя – той става гневен и озлобен.
Докато отсъства, майка му се сдобива с доказателство за изневярата на Юлия и го представя на Август. Императорът не успява да намери сили да екзекутира собствената си дъщеря, както повелява законът, но я изпраща в изгнание. След това, през следващите няколко години, синовете на Юлия или умират, или самите те са изгонени. Така през 4 г. пр. н. е. на Август не му остава нищо друго, освен да направи Тиберий свой наследник и го осиновява като собствен син.
Десет години по-късно, на 19 август 14 г. пр. н. е., Август умира, а Тиберий става вторият император на Рим.
Управлението на римския император Тиберий
В по-голямата си част ранното управление на Тиберий е до голяма степен продължение на това на Август. При новия император Рим е силен и сигурен и функционира ефективно. Нещо повече, Тиберий изоставя някои от по-помпозните традиции на Август и Цезар преди него – по-точно не позволява един месец да бъде наречен на негово име.
Той също така спира финансирането на гладиаторските игри – политика, която римския народ никак не харесва.
През 23 г. сл. н. е. обаче настъпва трагедия – синът му Друз, кръстен на покойния му брат, умира. Скоро императорът започва да се затваря в себе си и да се съсредоточава по-малко върху империята. Той делегира по-голямата част от управленската работа на Сеян, член на преторианската му гвардия, и на практика се превръща в император само по име.
Докато Сеян ефективно управлява Рим, императорът напуска града и заминава за остров Капри, където остава до смъртта си. Но преди тя да настъпи, той предприема някои противоречиви действия.
Построява няколко вили, в голяма част от които според сведенията има тъмници и стаи за мъчения. За императора започват да се разпространяват смущаващи слухове за малтретиране жени и сексуални посегателства над деца, някои от които по-късно са записани от историка Светоний:
„Придобил е репутация на още по-груб развратник, за който трудно може да се говори или да се разказва, камо ли да се повярва… Твърди се също, че веднъж по време на жертвоприношение, привлечен от красотата на асистента на свещеника, той загубил контрол над себе си и едва дочакал края на церемонията, прибрал го и развратил и него, и брат му, флейтиста, а впоследствие, когато те се оплакали, им счупил краката.“
Тези обвинения до голяма степен остават неоснователни, но допринасят за репутацията на императора като жесток и развратен. Въпреки това, дори да са верни, Тиберий не губи напълно разсъдъка си. Скоро той осъзнава, че е дал на Сеян почти пълна власт, и започва да осъществява план, за да си я върне. Той изпраща писмо до римския сенат, в което изобличава Сеян и призовава за екзекуцията му. И сенатът се подчинява.
След като Сеян вече го няма, грижата на Тиберий се насочва към въпроса за наследството. При наличието на малко живи наследници – много от които нежелани – той се спира на това, което смята за най-малко неприятният вариант: млад мъж на име Гай Цезар Германик… по-известен с прозвището Калигула.
Управлението на римския император Тиберий приключва внезапно през пролетта на 37 г. пр.н.е., когато той е на 78 години. Според една от версиите за кончината му той наранява рамото си, докато хвърля копие по време на церемониална игра, и изпада в кома. Преторианската гвардия решава, че старикът е на смъртно легло, и обявява Калигула за наследник.
Смъртта на Тиберий от Жан-Пол Лоран
Когато обаче императорът изведнъж оздравява, това спъва плана за възкачването на Калигула на трона. И тогава един от членовете на гвардията прави решителен избор: тъй като настъпва паника, войникът отива в покоите на Тиберий и го удушава.
