Генерал Франко спасява Великобритания от нацистите през Втората Световна война
След като Хитлер прави една от най-добрите си офанзиви през пролетта на 1940 г. и вече има само една цел – да накаже британците, погледът му се насочва към цяла Западна Европа. Кралските ВВС на кралицата не се предават толкова лесно и с цената на много животи са принудени да спират бомбардировачите на Луфтвафе. Положението в западните пустини на Африка също не е особено добро и италианците са принудени да отстъпват.
Логичното е, че на този етап Русия и Япония все още стоят в ъгъла и не са индексирали желание за сражение. Липсата на победи във Великобритания ще мотивира Германия да започне да търси партньорство от Испания. Една от идеите в този случай е обвързана с факта, че Испания може да помогне за залавянето на Гибралтар и така да спре всички необходими помощи за острова.
Гибралтар продължава да е част от перлите на короната и пази входа до западното Средиземноморие и Атлантическия океан. Прилича на една огромна скала, която се радва на сериозно количество тунели и не веднъж е бил крепост за континента.
Той се превръща в една много важна точка за британските сили и от него тръгват нападенията над Египет и Малта. Гибралтар е необходим за успехите в Африка, а и не само, което е повече от известно на всички генерали на масата, които човек може да открие.
И най-близката страна до тази толкова важна точка ще бъде именно Испания, а още по-голямата неприятност е, че именно там стои добре познатия генерал Франко. Фактически, той продължава да е част от съюза на Италия и Германия, включително и Япония, но отказва да бъде част от войната. Обещава, че няма да води военни действия в Европа като обявява неутралитет и охлажда всички страсти на Хитлер за колонизиране на Западна Европа.
Италианците често правят опити за прекъсване на бойната линия, да спрат помощите от Индия и останалите колонии, но това става все по-трудно. Всеки следващ кораб се защитава с цената на много животи и дори Чърчил обяснява, че ако тази линия се пропука, Хитлер ще основава ново правителство на следващия ден. Испания се превръща в центъра на вселената и колкото да не се вярва на историците, точно тя ще реши изхода на войната.
Франко се оказва сериозен и костелив орех, който винаги смята шансовете си и никога не рискува. Показва точно това, когато води своето сражение и много добре знае какво предстои. Чърчил всеки ден отправя молби за търговия с Испания, както и за налагане на вето срещу немски и италиански подводници. Неутралитетът на Испания е заложен на карта и сега всички трябва да потърсят правилната посока и действие. Чърчил не е глупав и знае, че Франко не дължи нищо на Англия, колкото обаче дължи на Италия и Германия за подпомагане на неговите сили. Единственият проблем е, че Германия и Италия имат много долнопробни лидери, които Франко ненавижда.
Страхът, че Испания може да бъде прегазена от натиска на Германия, британците изпращат нов посланик в Мадрид на 1 юни 1940 г. Сър Самюел Хоарес има мисия да планира евакуацията на британските дипломати и бизнес колонии, които се намират на територията на страната. Това трябва да се случи много бързо, особено при по-сериозен и агресивен натиск. Хоарес трябва да се срещне с Хуан Бегбеде, който е бивш немски симпатизант и въпреки това сега продължава да смята, че Испания трябва да бъде неутрална територия. Правят споразумение на 24 юни 1940 г. за разширяване на търговския пакт.
Надеждата на германците е, че Франко ще обяви своите намерения, когато се поправят всички икономически трудности. Хитлер събира своите генерали в Бавария на 13 юли и обявява, че има намерение да вкара Испания във войната. Готов е да им предостави северния нос на Мароко като компенсация. Италианците разбират, че ще има нова операция, която трябва да помогне за превземането на Гибралтар, Канарските острови и португалския Капе Верде. Единствената цел е да се прогонят британците от Средиземноморието. Франко е готов да разговаря с Рибентроп – най-арогантният и нахален подчинен на Нацистка Германия. Преди обаче да се срещнат, той вече знае, че германците ще искат достъп до Канарските острови, което няма да се случи.
В последният момент се изпраща друг кадър – адмирал Вилхелм Франц Канарис. Известен с опит в разузнаването, отдадена военна служба и много натрупани часове във военно време. След като историите на Мата Хари стават легенди, Вилхелм много иска да последва нейните стъпки и слиза от подводницата, за да се занимава с разузнаване.
След серия от грешки, допуснати от Хитлер, адмиралът има много съмнения относно движението на тази война и вече не е сигурен, че иска да работи за фюрера. Преди дори да се стигне до преговори, въпросният вече е имал много сериозни планове за директното сваляне на Хитлер от поста му.
Канарис има и друга тайна дейност, вместо да помага за депортирането на евреи, той назначава много от тях на постове в своята централа, като по този начин ги запазва. Няколко пъти влиза в конфликти с Рейнхард Хейдрич – директорът на SS. Канарис ще започне да дава информация на британското МИ-6 и ще помогне за предаване на информация за бъдещите инвазии. Неговите маневри и действия до края на Втората Световна война винаги ще изненадват Гестапо и никой няма да може да го проследи. Едва през 1944 г. ще бъде заловен след неуспешен опит за убийство на Хитлер и ще бъде екзекутиран през следващата година.
Канарис пристига в Испания на 23 юли с охрана от офицери. Всички идват с цивилни дрехи и фалшиви паспорти, при това по различни маршрути. Избрани са три отделни къщи за настаняването им.
Канарис иска от Франко да получи информация за британските защитни системи в Гибралтар. Испанците не са очаровани от тази молба. Франко не пропуска идеята да откаже всякаква дипломатическа връзка с Германия. Има и логични притеснения, разкриването на подобни планове може да накара британците да нападнат Канарските острови. Притеснява се и от икономическите санкции, които могат да бъдат наложени.
За момент испанския въздушен министър Хуан Вижон ще посочи, че има само един път до Гибралтар и той няма да бъде изненадващ. Подпомагането от испанската артилерия с помощта на жп линии изглежда очарователно, но испанската железница няма нищо общо с френската, както германците очакват.
Германците са впечатлени от това, което виждат – стръмни склонове, постоянно владение на вятъра и невъзможност за използването на десанти. Опитът за достигане по вода е отхвърлен – позицията е минирана и готова да се защитава. Допълнителни главоболия правят и войниците, които очевидно могат да стрелят от всяка една посока.
Канарис се връща с ясното съзнание, че атаката е почти невъзможна, испанците не са благонадеждни за атаки и ако дори има победа, испанците трябва да са готови да подпомогнат вражеските сили.
Хитлер също не е очарован, но дава зелена светлина за подготовка. Франко е съгласен да се включи, но само ако се гарантират решения за продоволствената криза. Испанците показват и какво точно изискват от Германия, за да поставят началото на цялата акция. Въпреки добрите намерения, Канарис продължава да смята, че подобно нападение няма да се случи и Франко никога няма да участва. Единственият начин да помогне и да вземе позиция, би бил само ако британците наистина се поставят на колене.
На 14 септември Хитлер ще каже на своите генерали, че има обещание от испанците за подпомагане на операцията.
Адмирал Ерих Рийдър напомня, че в основата на цялата война трябва да е фокусът с инвазия на Великобритания. Не трябва да се губи време, защото САЩ може да се включи във войната по всяко едно време. Неговото мнение е, че Гибралтар, Дакар и Западна Африка могат да бъдат превзети през зимните месеци.
В средата на септември 1940 г. Франко изпраща своя зет – министърът на вътрешните работи Серано Суньер в Берлин. Серано трябва да обещае на Хитлер, че ще се включи, ако доставките с храна и военни материали продължи. Германският лидер е категоричен, че ще направи всичко, за да помогне на Испания.
Серано продължава да вярва, че Германия е достатъчно могъща и неуязвима, но Франко има друга гледна точка. Той вече е казал на своите генерали, че англичаните няма да се предадат и ще се бият до последния човек, преди да отстъпят острова си. Макар и прав, той трябва да продължи да шикалкави пред Хитлер и да се представя за съюзник. Прави го, защото много добре знае какво се случва на Чехословакия.
Хитлер дори подписва съгласие, че предоставя Мароко и го признава за испанска територия, но с условието, че Германия ще има достъп до суровите материали. На 22 септември е изпратено ново писмо до Хитлер, което посочва, че Испания е съгласна с предоставената възможност и се съгласява да участва, както и да подкрепи каузата на Германия. Единственият проблем е, че пак няма нито една дата за нападение.
Това продължава да е една добре сапунисана лъжа, която да дразни Хитлер. През октомври 1940 г. командването на Германия търси варианти за пречупване на тактиката на Франко, особено след като същият има огромно желание да продължи да протака и да печели още време. Хитлер дори предлага нападение без помощ от Испания. Генерал Халдер смята, че дори няма да има битка за Гибралтар и територията ще се предаде лесно.
Мнозина смятат, че Франко не е необходим на Германия, особено след като Испания е в икономическа криза. Накрая дори ще се смята, че Гибралтар не е необходим, както и територията на Испания. Хитлер напуска Германия на 22 октомври в бронирания влак „Америка“ и пътува към Франция. Там трябва да се срещне с испанския диктатор. Франко ще каже на своите генерали, че отива на най-важната си среща в живота.
Генералът продължава старата песен и ясно обяснява, че ще се бори на страната на Германия, но има висока зависимост от целия свят и често трябва да бъде добър дипломат с всички. Хитлер вдига залога и предлага територии от Африка, както и възможност за нови колониии. Франко решава да блафира още по-сериозно и директно поставя своите искания, Испания влиза във войната, ако Германия достави няколкостотин хиляди тона жито и то незабавно. След това иска тежко въоръжение, за да може да пази своята брегова линия от евентуални атаки на кралската флота.
Тази стратегия работи, поне за известно време, все пак Франко иска много, докато Хитлер не може да предложи нещо подобно. Хитлер ще предложи 10-годишен съюз срещу оферта за нападение на Гибралтар към Нова година. Получава същият отговор – нападение ще има, когато помощта и оръжието бъдат изпратени. Хитлер слага картите на масата и ясно заявява, че не може да отдели оръжие, оръдия и други по-сериозни сили, защото трябва да пази Северна Африка и Франция. Франко чака точно това и подчертава, че докато един съюз не му гарантира Френско Мароко и части от Алжир, нищо не може да бъде решено.
Хитлер е готов да даде френски и английски колонии в Северна Африка, за да се стигне до нападение, но Франко нямал такива апетити. По тази причина, докато се обещават такива абсурди, той допълва офертата с френска Каталуня, която някога е принадлежала на Испания, иска Алжир от Оран до нос Бланко и цяло Мароко.
Хитлер ще поиска да постави свои подводни бази близо до Мадрид и така да нападне Гибралтар. За да не се стигне до още повече обещания, Франко запазва своя най-монотонен и скромен тон, за да може да дразни още повече Хитлер. Накрая се съставя таен протокол, в който Испания обещава да влезе във войната, когато на нея ѝ е удобно, докато Хитлер обещава да реши икономическата криза, да отговори на териториалните искания, но с идеята, че Франция ще остане тяхна територия и ще се предостави територия от Великобритания на испанците. След тази среща, Хитлер ще каже на Мусолини, че предпочита да му извадят 3-4 зъба, отколкото отново да се впусне в преговори.
С помощта на деректива 18, Хитлер нарежда да се изпратят всички планове за нападение на Гибралтар. Да се подготвят сили на Канарските острови, Португалските азори и френските територии в Северна Африка. Веднага щом първите войници преминат границите на Испания, Луфтвафе е задължено да нападне всички кралски кораби на пристанището на Гибралтар. 22-ра пехотна дивизия на Вермахта е изпратена с малко повече хора от обикновено, защото все още има апетити за нападение на неутрална Португалия, която може да се превърне в перфектна зона за немски подводници. Първите командоси влизат в региона на 6 декември 1940 г. и няма да нападнат до началото на следващата година.
Адмирал Канарис е притеснен от факта, че немските командоси преминават френска територия към Испания в цивилни дрехи и трябва да влязат напълно незабелязано. Изпратена е немска артилерия, която да се задейства в Севиля и Канарис се притеснява, че това не е информация, която британците имат.
Немците продължават своите секретни маневри около Гибралтар. Адмирал Канарис изпраща данни на своите офицери и определя най-добрата локация за позиционирането на морските батареи, които да поддържат атаката.
На 7 декември испанският лидер прави поредния блъф на Хитлер. Адмирал Канарис е бил на посещение в Мадрид. Хитлер е посочил 10 януари 1941 г. за транзитиране на войници, докато корабите с помощи вече пътували към Испания. Това не дава никакви надежди на Франко. Ясно му е, че зимата е била тежка, но следващата година ще бъде много по-черна. Испания ще нарича 1941 г. – годината на глада.
Поставената дата за пореден път изненадва испанския диктатор и този път той ясно заявява, че се страхува от британската флота, няма достатъчно оръжие, за да спре настъплението и по всичко личи, че подобна интервенция ще доведе до края на Испания. Канарис иска да разбере кога да направи военния транзит и отново няма никаква информация за данните. След като няма дата, Германия нарежда мисията да продължи, но да се използват само и единствено командосите, които да отговорят на нуждите. Канарис ще допълни, че Испания няма да влезе във войната, докато Великобритания не е на ръба на колапса.
Преди да се стигне до наказание на Испания, както се случва с Югославия, Хитлер насочва вниманието си към СССР. Британците провеждат успешни кампании в Северна Африка и забавят цялото движение на смелите ходове, което води до още повече главоболия.
На 6 февруари 1941 г. е изпратено и последното писмо до Франко, в което се обяснява, че Германия води война на живот и смърт и не може да прави никакви подаръци на Испания. Войната на Германия и Италия определя съдбата на Испания. Единствено тяхната победа можела да бетонира режима на Испания или поне така се вярвало.
Писмото е изпратено по немските линии в същия ден, когато маршал Рудолфо Грациани и неговите италиански сили са пометени от 8-ма британска армия на юг от Бенгази.
За пореден път се връща писмо, в което има клетва за лоялност, но също така се говори и за липса на помощ, която е необходима на Испания. Развитието от последната година също не е много положително и условията трябва да се преговорят за пореден път. На финалът се налага на Германия и Италия да се откажат от Средиземноморието, да се фокусират върху Великобритания и да приемат, че всички така или иначе имат сериозни проблеми и болки.
Испания изпраща доброволци под формата на синята дивизия, когато Хитлер тръгва към Русия на 22 юни 1941 г. От октомври 1941 до 1943 г. се предоставят артилерия и по-модерно оръжие. Испанците се сражават близо до Любково, Ленинград, Красний Бор и други територии. До 1943 г. съюзниците натискат още повече и принуждават Франко да прибере своята дивизия. Испанският легион е от доброволци и върху него няма никакъв контрол. Тези войници остават в руска територия до пролетта на 1944 г.
Докато Франко се опитва да избави всякакви опити на Германия да ги вкара във война, много от испанците продължават да пазят своята територия и подпомагат френската съпротива. Благодарение на Франко и адмирал Канарис, Германия никога не напада Испания и Португалия. Гибралтар остава отворен и позволява на британци и американци да продължат своята военна кампания.
