Франц Шуберт беше Бетовен в сянка, докато критиците не попаднаха на това име
Ако сте почитател на класическа музика и имате възможност да пътувате във времето, за да чуете истинските композитори, при това от първо лице, то вашата дестинация задължително трябва да бъде Австрия през XVIII век.
Това е родината на някои от най-добрите композитори, които оставят светла следа в едно от най-красивите изкуства, галещи душата на обикновения човек. Историята на Франц Шуберт е точно толкова достойна, колкото тази на Бетовен, Моцарт и останалите майстори на класическа музика. Ако по някаква причина сте се сдобили с машина на времето, внимавайте при избора на жилище, защото в своя творчески период, Бетовен е имал над 60 адресни регистрации, за да може да свири до късно и ги сменял на седмица, за да не дразни съседите си.
Франц Шуберт е композитор, който никога не е оценен от виенското културно общество, поне не и в неговия житейски скромен път. Той умира на 31 години в бедност и с много проблеми, но не и преди да остави едно безсмъртно наследство.
Роден на 31 януари 1797 г. малкия Шуберт има щастието да изразне в добро, но скромно семейство. Неговият баща Франц Теодор Шуберт свири на цигулка, както и неговия по-голям брат. Цигулката отваря вратите на музиката, Шуберт по-късно ще се научи да свири на орган, а през 1808 г. ще спечели стипендия и ще има правото да пее в имперския хор, докато завършва своето образование в Стадконвикт.
Пътят му е цветен и негови преподаватели ще бъдат Антонио Салиери и Вензел Рузицка – един от имперските органисти. С подобно внимание, Шуберт получава правото да свири в училищния оркестър, но след няколко изпълнение е първа цигулка, но няма да изоставя хора, докато вратата не се отвори за камерната музика и пианото.
В училище Шуберт не е толкова отворен за света около себе си, единственото, което искал да покаже, са своите нови композиции. Още през първите години става ясно, че младият композитор има творческа жилка и в пансиона се раждат красиви творби, но срамът и притеснението го спират да разкрие таланта си по-рано.
Необходими са почти четири години, преди да покаже плодовете на своята душа, при това пред известния Салиери, който често се изказвал не толкова ласкаво, бидейки абсолютен перфекционист. Когато трябва да напусне музикалното училище, продължава да се учи лично от Салиери, а след това влиза в учителския колеж, като по-късно става асистент. Шуберт никога не влиза в армията, тъй като ръстът му е много дребен, а той самият изглежда малко по-едър от обикновеното. През 1818 г. става директор на учителския колеж, но тази кариера не е толкова на сърце.
Ранното творчество на Шуберт може да се опише като брилянтно, макар и да липсва онази зрялост. Франц показва оригинални решения и макар да има кратки творби, успява да създаде три симфонии, а след това да продължи да твори и музика по поемите на Гьоте. Особено впечатление създава и факта, че за една календарна година, Шуберт ражда около 140 песни, което си е постижение. В един момент се търси дори контакт с Гьоте, като се изпращат направените песни, но писателят така и не отговаря.
Шуберт има няколко проблема, музиката му е популярна, но не толкова традиционна за времето си. Има заявки от два театъра да създаде опери, но тъй като публиката още не го познава и никой не иска да рискува с млад композитор, залите остават почти празни. Съдбата се усмихва през 1821 г. с помощта на приятели, които започват да предлагат неговите песни на нещо като абонамент. Повечето продават нотните листа и позволяват на други да ги изпълняват. Най-големият успех е, че хармоничното звучене на Шуберт ще отвори много врати, включително и на виенската аристокрация, която често го наема, за да създава атмосферата за нощния живот.
Кратките мигове на щастие, които този композитор е имал, скоро ще донесат нова беда. Шуберт рязко спира да печели толкова, колкото преди, приятелите му започват да се дистанцират, а здравето се влошава. Мнозина вярват, че по това време е бил болен от сифилис. В този период се раждат уникални творби за музиката като „Wanderer Fantasy“ „8-ма симфония“ и „Fierrabras“. Днес всеки един музикален критик може да остане безмълвен, но тогава няма никакво внимание. През 1824 г. ще издаде и още три камерни творби за струнен квартет, но вниманието ще изчезне много бързо.
За известно време се налага да гладува, да се бори с унищожителна болест, принуждава се да преподава и въпреки това открива време да създава дуети за пиано. През 1826 г. кандидатсва за директор в училището, което е завършил – Stadtkonvikt и макар да е перфектен кандидат, не успява да заеме позицията. След няколко години отстъпление или изместване на вниманието, бедният Франц отново се връща на сцената и отново е смятан за онзи млад талант, който дава нещо различно и красиво на публиката.
Творецът, който дава душата и живота си за музика, има една последна и успешна година – 1828 г. Тогава се ражда един от най-великите дуети за пиано „Fantasy in F Minor“, ражда се „Great Symphony“ и други сонати за пиано, които плащат наистина прилично. Последният концерт на Шуберт е на 26 март 1828 г. Историците твърдят, че за него е било мъка да изкара целия, но тъй като имал нужда от пари, не спирал да се бори. В последните си дни ще се премести при брат си, който да се грижи за него.
Със спечелените пари от концерта, Шуберт успява да си купи собствено пиано, преди това не е имал възможност. Шуберт умира на 19 ноември 1828 г. В своя житейски път изглежда като човек, който не винаги може да удовлетвори изискванията на публиката. Бетовен е прав за него, когато казва, че Франц носи в себе си искра, която ще блести завинаги в историята, единственият проблем е, че близо 2 века по-късно, Бетовен е бил прав и за още нещо – ще трябва време, за да бъде разпознат.
Двамата виенски композитори са били добри приятели и Франц Шуберт носи един от факелите на погребението на Бетовен. Връзката между двамата е особено мистична, Бетовен умира през 1827 г. а Шуберт го следва една година по-късно и настоява да бъде погребан до своя приятел. В първите години, когато Шуберт започва да печели вниманието на публиката, продължава да се притеснява, когато се среща с Бетовен по улиците. Техните диалози ще се водят от критиците през следващите 2 века, когато хора като Роберт Шуман, Йоханес Брамс и Хюго Волф започнат да творят.
