Ерата на асовете може би приключи над небето на Виетнам – първият американски ас ще се окаже и последният
От Виетнамската война насам често има още един особен период за авиаторите – Ерата на асовете. По това време и двете велики сили – СССР и САЩ ще се опитат да премерят сили в небето над всяка гореща точка. Апогоеят на въздушните битки със сигурност ще бъде точно тази война в Азия, но след нея сякаш започва успокояването на нервите. Нито един американец все още не е успял да намери правилното противодействие срещу Микоян-Гюревич и техният МиГ.
Един от най-близките с титла за ас е Цезар Родригез, но за съжаление има само 3 попадения. Цезар успява да извоюва своите победи в рамките на 90-те години и то за едно цяло десетилетие. Каква е причината? Тя не е една, а няколко – на първо място СССР не иска да хвърля повече ръкавицата на американците във въздушни двубои. По това време и ПВО системите стават изключително качествени, радарите също започват да помогат за защита, следователно въздушните дуели сякаш напускат полесражението.
Във Виетнамската война има точно 5 аса. Два от тях са Рандъл „Дюк“ Кънингам от флотата и Ричърд „Стийв“ Ричи от ВВС. Другите два американски аса са част от офицерския състав на оръжейните системи.
Ричърд Стивън Ричи е роден през 1942 г. в Северна Каролина – тютюневата част на щатите. Записва се във военна академия и успява да я завърши през 1964 г. Тренира на самолети като Lockheed F-104 Starfighter, а след това сменя птицата с McDonnell F-4 Phantom II, който по това време е предпочитам за влизането във въздушни битки над небето на Югоизточна Азия. Пристигайки във Виетнам през далечната 1968 г. ще открием, че Ричи изпълнява своята първа мисия без никакви победи.
Впрочем той ще участва в още 200 полета и отново няма да срещне врага. По това време кадети и по-късно инструктори от Невада ще започнат да предлагат допълнително обучение. Именно там ще поиска да се запише за втори виетнамски тур. Включва се във 432 Тактическа разузнавателна група и лети редом с Удорнските Кралски Тайландски ВВС.
На 10 май 1972 г. Ричи и неговия оръжеен офицер по системи Чарлз ДеБелвю ще направят един полет във формация с други F-4D над небето на Северен Виетнам. Мисията им е да прелетят над вражеско летище и да предоставят прикритие на друга група изтребители, както и бомбардировачи, участващи в операция Линебейкър I. Ричи и компанията трябва да летят на по-ниска височина, за да направят засада на вражески самолети с амбиция да преследват бомбардировачите. Защитната група лети на височина от около 6000 метра.
Малко преди 10 часа сутринта ще бъде докладвана активност над летището и група МиГ-21 и Шенянг J-6 (китайската версия на МиГ-19) ще започнат да излитат от летище Ной Бай. Очертава се едно красиво меле, в което Ричи ще трябва да демонстрира уменията си. При първите няколко маневри и срещи с вражеските самолети, американецът успява да прихване вражески самолет и да пусне своите самонасочващи се AIM-7 Sparrow ракети. Първата пропуска целта, но втората изобщо не е щадяща и настига вражеския МиГ. Според всички пилоти, сваленият самолет е МиГ-21, но има двама свидетеля, които смятат, че сваленият самолет е китайска версия на МиГ.
Няма време за тържествуване и щастие, Ричи разбира по радиото, че лидерът на мисията – Боб Лодж и неговият втори пилот Роджър Лохър са били свалени от китайски изтребител. Малко по-късно ще стане ясно, че Лохър е успял да оцелее и е открит в джунглата след близо 3 седмици.
Ричи успява да свали втори МиГ в последния ден на май.
Докато лети на въздушен патрул със задачата да търси точно вражески изтребители. В един прекрасен момент радара съобщава, че зад него приблежава неидентифициран обект. Спуска се с изключителна скорост към земната повърхност и обръща, докато врагът не се оказва пред него. На задната седалка се вози капитан Лари Петит, започва кратко преследване, докато капитанът не успява да прикове МиГ-а в системата за прихващане. Ричи пуска всичките си четири ракети. Една от тях удря целта.
Следващата мисия е на 8 юли 1972 г. Ричи е на борда с ДеБелвю във въоръжен със скорострелно оръдие F-4E. По време на този полет ще успее да свали два МиГ-а за по-малко от две минути. Пилотите са част от защитната мисия на друга група самолети и трябва по двойки да преследват вражески МиГ-21 в случай, че се появят. В този полет Ричи успява да изпревари водещия МиГ във формация и изчаква няколко секунди, преди да се обърне за атака, гарантирайки се, че не е преследван от друг изтребител. Оказва се, че това е правилна маневра, защото има втори преследвач.
По-бавният МиГ набира скорост и се включва в преследването, но се увлича толкова върху скоростта, че дори не забелязва как Ричи умишлено е намалил скоростта си и го изчаква да изпревари. Грешката се заплаща с две ракети, като една от тях успява да порази противника в двигателя. Благодарение на контрола на скоростта и енергията, F-4 успява да настигне лидерът, за да го поздрави с още един Sparrow. В този момент идва и онази мисъл за евентуалното постигане на така наречения статут на ас. Състезанието между бойните пилоти наистина е страховито и по това време има и други конкуренти с четири свалени вражески самолета.
Основният опонент в тази игра е капитан Джефри Фейнтийн. Той също ще потвърди, че има четири свалени самолета, но липсват допълнителни данни и верификация от другите изтребители, които да потвърдят.
На 28 август Ричи има своя шанс. Отново е в екип с Дебелвю и при поредния патрулен полет успява да срещне двойка МиГ-21. Самолетите летят право срещу него. Играта на нерви е спечелена от американеца, който също форсира двигателите си, за да не позволи прихващне. Следва бърз завой и преследване. Първият опит за толкова желаната 5-та победа започва със стрелба от две ракети. По този начин противника трябва да завие и да попадне отново в мерника. Двете ракети пропускат. Следва втори опит и нова двойка ракети. Една от тях достига целта си. Сваленият самолет е потвърден от друг екипаж, който вижда всичко от безопасно разстояние. След близо 7 години в битка над небето на Виетнам, САЩ официално може да покаже своя първи ас.
Последният награден с това звание е Дюк Кънингам, който постига това на 10 май 1972 г.
Не трябва да забравяме и още една голяма подробност, американците не могат да се смятат за победителите в тази битка. Общо 5 американеца успяват да станат асове, докато пилотите на Северен Виетнам ще се похвалят с цели 17 майстори на въздушната битка. ДеБелвю също ще стане въздушен ас, след като успява да свали 6 самолета в двубой. Четири от тях са добавени от свалените по време на полетите с Ричи. Фейнщайн също ще се разпише с 5 попадения.
Американските пилоти в Северен Виетнам трябва да имат потвърждението от поне още един самолет по време на битката. Факт е, че много от изпратените пилоти ще прекарат целия конфликт и няма да открият нито един вражески МиГ.
След вторият си тур във Виетнам, Ричи лети за Националната гвардия на ВВС и остава в резерва. Опитва се да влезе в политиката, но това не успява да се случи. Работи в частния сектор и днес разказва историята си като лектор на различни събития. Попитан какво точно е необходимо за успехът в живота и как може да се обвърже с бойните полети. Ричи е на мнение, че всичко се повтаря и е идентично. Трябва сериозна подготовка, отборна игра, работа, дисциплина, отговорност и цялост на действието. И най-важното е отношение към проблема, където предаването изобщо не трябва да стои на дневен ред. Това са основите за победа и нищо повече от това.
За съжаление се смята, че състезанието на асовете най-вероятно днес е в пъти по-ограничено и такива открити битки не се водят толкова лесно. Сраженията до голяма степен изискват по-голям периметър на действие, докато реално в повечето случаи се използват бойни дронове, изтребителите по-рядко се преследват, но както забелязваме в Украйна, от време на време има сражения във въздуха. За съжаление техния призрак на Киев се оказа измама, след като никой не успя да потвърди наличието на подобен вид сражение.
