Енхедуана – принцеса, жрица и първият известен автор в света

Смята се, че първият известен автор в света е Енхедуана, жена, живяла през 23-ти век пр. н. е. в древна Месопотамия (приблизително 2285 – 2250 г. пр. н. е.). Енхедуана е забележителна фигура и „тройна заплаха“: принцеса и жрица, както и писател и поет.

Саргон

Третото хилядолетие преди Христа е период на катаклизми в Месопотамия. Успехите на Саргон Велики водят до развитието на първата велика империя в света. Град Акад става един от най-големите на планетата, а Северна и Южна Месопотамия се обединяват за първи път в историята.

В тази необикновена историческа обстановка откриваме очарователната личност на Енхедуана , дъщерята на Саргон. Тя е работила като върховна жрица на лунното божество Нана-Суен в неговия храм в Ур (в съвременен Южен Ирак). Небесната природа на нейната професия е отразена и в името й, което означава „Украшение на небето“.

Енхедуана е композирала няколко литературни произведения, включително два химна на месопотамската богиня на любовта Инана (семитската Ищар) и сборник от 42 храмови химна. Писарската област в древния свят често се счита за мъжка, но произведенията на Енхедуана представляват важна част от богатата литературна история на Месопотамия.

Това че тя назовава името си в своите произведения е важно предвид анонимността около творбите на още по-ранни автори. И все пак тя е почти напълно непозната в днес и нейните постижения са до голяма степен пренебрегнати (с изключение на работата на юнгианския анализатор Бети Де Шонг Меадор). Нейните писмени произведения са дълбоко лични по тематика и съдържат множество биографични характеристики.

Цикълът й от храмови химни завършва с твърдение за оригиналността на творбата и нейното авторство:

Съставител на плочите е Ен-хеду-ана. Царю мой, създаде се нещо, което никой не е създавал преди.

Докато ясно заявява собствеността върху творческото си произведение, Енхедуана също така коментира и трудностите на творческия процес – очевидно т. нар. писателски блокаж е бил проблем дори в древна Месопотамия.

Дълги часове труд

В своите химни Енхедуана коментира предизвикателството да опишеш божествените чудеса чрез писаното слово – тя описва как прекарва дълги часове в труд над своите композиции през нощта, за да бъдат те после изпълнени през деня. Плодовете на нейната работа са посветени на богинята на любовта.

Нейната писмена възхвала на небесните божества е призната в областта на съвременната астрономия, а описания на звездни измервания и движения са описани като ранни научни наблюдения. Дори един кратер на Меркурий е кръстен в нейна чест през 2015 г.

Произведенията са написани с клинопис – древна форма на писане върху глинени плочи – но са оцелели само много по-късни техни копия от около 1800 г. пр. н. е., от старовавилонския период и нататък. Липсата на по-ранни източници поражда съмнения у някои относно идентифицирането на Енхедуана като автор на митове и химни и нейния статут на религиозен служител от висок ранг, но въпреки това историческите записи ясно я идентифицират като композитор на древни литературни произведения и това несъмнено е важен аспект от традициите около нея.

Освен поезията, археолозите откриват и други източници за живота на Енхедуана: цилиндрични печати, принадлежащи на нейните слуги, и алабастърен релеф, изписан с нейното посвещение. Дискът на Енхедуана пък е открит от британския археолог сър Чарлз Леонард Уули и неговия екип през 1927 г.

Този диск е изхвърлен и очевидно повреден в древността, но парчетата са открити чрез разкопки и успешно е възстановена сцена с участието на писателката, в която жрицата на работа: заедно с трима мъже придружители, тя наблюдава възлияние, което се излива от кана.

Енхедуана е разположена в центъра на изображението, с поглед, фокусиран върху религиозното приношение, а ръката й е вдигната в жест на благочестие. Цялата композиция подчертава религиозния и социален статус на жрицата, която носи шапка и дреха с волан.

Изкуството имитира живота

Поезията на Енхедуана съдържа автобиографични елементи, като описания на нейната борба срещу узурпатора Лугалан. В своята композиция „Възвишение на Инана“ тя описва опитите на Лугалан да я принуди да изостави ролята си в храма.

Молбите й към бога на луната очевидно са посрещнати с мълчание, при което тя се обръща към Инана, която я връща на поста, за което е възхвалявана.

Предизвикателството към авторитета на Енхедуана и нейната възхвала на божествения й помощник намират отзвук и в други нейни творби, като например в мита, известен като Инана и Ебих.

В този разказ богинята Инана влиза в конфликт с надменната планина Ебих. Планината обижда божеството, като стои изправено и отказва да й се поклони. Инана търси помощ от баща си, божеството Ану, който (разбираемо) я съветва да не започва война със страховитата планинска верига.

Инана обаче игнорира тази инструкция и унищожава планината, преди да похвали бог Енлил за неговата помощ. Митът съдържа интригуващи паралели с конфликта, описан в поезията на Енхедуана.

В Енхедуана виждаме мощна фигура с голямо творчество, чиято страстна възхвала на богинята на любовта продължава да отеква във времето, 4000 години след като за първи път е била издълбана в глинена плоча.