Димитър Списаревски – последният истински български патриот
Патриотизмът в днешно време е болест, която продължава да се описва с любов към Русия, любов към запада, но не и с любов към собствената родина. Поставянето на паметници, при това на хора, които са се борили за свободата на България, е класическо изпълнение, но колкото повече навлизаме в тази история, толкова по-сигурно е, че достойните българи са онези, които след освобождението, са правили всичко възможно, за да направят нашата страна напълно независима, силна и достойна за картата на Европа. Точно по тази причина искаме да ви запознаем с Димитър Списаревски, човекът, за когото е писано много, разказвано е много, макар и мнозина да не са чували за него.
Списаревски се ражда на 19 юли 1916 г. в семейство на будни българи, герои от първата световна война, дипломати и възрожденци, които поставят своята родина на първо място. Това е истинското лице на патриотизма, но днес той се е превърнал в лост за всякаква пропаганда и работи най-много в ущърб на България.
И разликата между патриотите тогава и сега е, че няма влияние на други държави и реално не е имало. Когато Добрич става част от Румъния след Първата Световна война, семейството на Списаревски се мести в Лом, после в Белоградчик и накрая отива в София. Записан е в елитната Втора мъжка гимназия и на дипломирането си е знаменосец на училището. През 1938 г. се обявява конкурс за летци и с това пътят на Списаревски вече е изграден. Заминава да учи в авиационната школа Кауфбойрен, а след това надгражда уменията си в авиационното училище в Шлайсхайм до Мюнхен.
В България е зачислен във 2-ри изтребителен орляк, който по-късно е преименуван на 6-и изтрибителен полк. Първите мисии на Списаревски са в близост до турската граница. Когато пристигат първите немски Месершмит Bf-109E, той е един от хората, които сядат и започват да опознават машината. През 1942 г. е старши инструктор по висш пилотаж на Въздушния учебен пол в Долна Митрополия, а след това е назначен за командир на изтребителен полк.
В последствие лети в Скопие, откъдето се очаква да дойдат първите вражески самолети, които в последствие да бомбардират столицата. В Скопие успява да прихване вражески бомбардировач и да го застави да се приземи на летището. Истината е, че Списаревски е бил готов да го унищожи още във въздуха.
През лятото на 1943 г. участва в бойни мисии край Ламанша, където трупа допълнителен опит и усвоява бойни тактики на немската авиация. При завръщането си е изпратен в София като ротен командир в Божурище. 3/6 орляк е активен в битката срещу американските ВВС. 20 декември 1943 г. е последният ден на Димитър Списаревски, но като истински българин и човек, възпитан в истинската форма на патриотизъм, можем да признаем, че напуска този свят, изпълнявайки собствения си дълг.
На въпросната дата 150 американски бомбардировача B-24 и 50 Lockheed P-38 преминават границите на страната и се насочват към столицата. Българската ПВО защита има едва 36 машини, с които трябва да обстрелва повече от 200 противника. Всички пилоти са вдигнати по тревога – от Божурище излитат немските Месершмит, докато от Враждебна са изпратени „Девоатин“. Общо са изпратени около 41 изтребителя, които трябва да спрат нападението. Немските машини трябва да забавят бомбардировачите и да започнат бой, докато по-слабо въоръжените трябва да нападат бомбардировачите.
Никой не е очаквал, че ще стане чудо, но всяка секунда, която може да бъде спечелена за София, означава по-малко човешки жертви от мирното население.
Американците не очакват много съпротива, докато не започват да виждат как една малка група самолети успява да свали 7 изтребителя и 2 тежки бомбардировача. Битката е толкова люта, че Списаревски дори не осъзнава как е изстрелял всичките си минуции по противника. Първият В-24 полита към земята, оставяйки огнена диря след себе си. Победата е пирова, самолетът му е обстрелван от картечниците на бомбардировачи, както и от изтребители.
Преди обаче да се предаде, Списаревски прави една последна маневра, с която оставя противника да се замисли дали наистина иска да продължи боя. Бойните другари на Димитър наблюдават как изтребителят му форсира своя двигател и безмилостно се забива във водещия бомбардировач на групата. Картината е ужасяваща за всички, тежкият бомбардировач се разцепва на две от удара. Оцелява само картечарят в опашката, който е изхвърлен далече от взрива.
Тялото на Димитър Списаревски е открито в Пасарел, Самоковско. Местните жители го откриват сред отломките. По ирония на съдбата, оцелява и подофицер Робърт Хенри Ренър. Той е човекът, който е стрелял по Списаревски по време на въздушния бой. Очаквайки да бъде линчуван и обесен, Ренър просто чакал своята съдба, вместо това е закаран в кметството, нахранен е и чака своята присъда.
Американците остават вцепенени от видяното и се замислят дали изобщо да се върнат на бойното поле. Лейтенант Джон МакЛендън разказва следното за случилото се:
„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“
Лейтенант Едуард Тинкър споделя следното:
„Българските пилоти бяха по-добре тренирани и по-ожесточени, отколкото всички други, срещу които сме се изправяли.“
Мнението на Рбърт Хенри Ренър е:
„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
Списаревски е погребан в Централните софийски гробища в Алеята на летците. Подофицер Робърт Хенри Ренър иска по-късно да се срещне с майката на капитан Списаревски, за да предаде своите лични медали в знак на уважение и поклон пред подвига на българския пилот. След разкриването на информацията, радио Лондон се притеснява много от решението на българския капитан, както и от факта, че тази тактика работи всеки път.
Германците са искали да подсилят кабината на изтребителите си, за да използват тази тактика, докато японците са имали нужда от повече информация. МакЛандън ще си спомня, че всяка вечер сънувал летящия български изтребител, който се забивал в неговия бомбардировач. Списаревски не е сам в тази мисия.
Интересно е, че на този българин няма паметник.
По-късно Неделчо Бончев ще извърши втора такава атака и дори ще оцелее. Никой обаче не знае какво се случва с него, тъй като е пленен и изчезва, но всички очевидци разказват, че са го видели да е изваждан от изтребителя си. И нека напомним веднъж завинаги, че патриотизмът не може да бъде предрешен в полза на чужди интереси, той трябва да остава само наш-единствен. Списаревски многократно повтаря следното:
„Аз съм се венчал за България.
Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.
Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“
Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България. С руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм българин!“
А когато става въпрос за екстрадиране на евреи, Списаревски казва само едно:
„Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“
Паметникът на Списаревски в Пасарел не е достатъчен.
Преди всичко ще открием, че Списаревски е бил достатъчно разярен от атаката на американците, а по спомени на неговите бойни другари, споделя само едно:
„Гадове, не ме оставихте да си доям фасула..“
Списаревски се превръща в особена икона за българската авиация, в пример за редица млади летци и скоро след това е ясно, че ще бъде забравен и зачеркнат, тъй като новия режим след 9-и септември предпочита България да няма свои герои. Години по-късно, дори днес, смятаме, че е редно да се помнят истинските синове на България, онези, които са правили разликата между добро и лошо, имали са своя родина и не са били в услуга на чужди.
