Дария Салтякова – кървавата дюкеса на Русия
Историята познава доста кървави персони. Дълго време може да сте смятали, че Калигула е един от най-кървавите владетели на Рим, но далеч не е единствен. Дамите в историята също са взели своя дял и едно такова име в историята с гордост носи прякора си „Кървавата дюкеса“. Вдовицата е известна с това, че много дълго време е успяла да смразява кръвтта на своите слуги. 18-и век в Русия има своите сериозни тайни, но днес вече всичко е повече от ясно. Дария Салтякова е човек, който не искате да срещате и не искате да работите за него.
Един път бил призован свещеник, който да направи последно причастие на умираща бременна жена. Не говорим за жена, която тепърва ще ражда, а за жена, която е преминала през сериозни мъчения, бичуване с камшик и няколко прободни рани. Минувачи пък често виждали как някой от слугите е извозвал тялото на вече покоен подчинен в неизвестна посока. Кожата била свалена, а коса изобщо липсвала.
Дария е част от богатите родове, които рядко се замислят какво правят. Нещо повече, дюкесата обичала да се възползва от своята сила и си доставяла доста интересни преживявания. Ще мине доста време, преди да се стигне до обвинение за повече от 38 убийства. И до днес хората продължават да смятат, че става въпрос за повече от 138. Никой не знае какво я е мотивирало да се превърне в такова чудовище, но в най-ранна възраст Дария не изпитвала такива зверски влечения. Омъжва се за Глеб Салтяков – капитан на имперската гвардия и с неговите качества успява да се издигне до властта. Двойката не живее заедно дълго време. Глеб умира през 1755 г. и оставя 26-годишната си вдовица много богата и много силна.
В нейния джоб присъстват повече от 600 слуги. Нейна основна слабост били 12-годишните бедни момичета. Имайки предвид, че дюкесата притежава всичко, включително и живота на своите слуги, много скоро започнала да използва властта си в малко по-различна посока. И за зла беда, обичала да експериментира много сериозно със своите жертви. Някои били заливани с вряла вода, други били налагани с пръчки – присъстващи във всяка стая. А ако е в добро настроение, Дария просто ще бутне някой по стълбите – чисто милосърдие! Понякога завързвала провинилите се и ги оставяла на студа. Мотивите ѝ не били особено чародейни – правила всичко това, защото персоналът бил изключително некадърен.
Мнозина смятали, че така просто задоволявала своите по-свирепи нагласи. През 1762 г. нейният любовник Никола Тютчев я изоставя, за да се ожени за друга жена и това допълнително засилило гневът ѝ. Трудно е да разберем какво точно я е мотивирало, но резултатите са повече от ясни. Разгневената Дария наредила на значително намалялата гвардия да започне зверски атаки срещу бившият любовник. Вместо да нападат, хората просто предупредили за очакваната атака. Никой не решил да се оплаче на Никола за всички останали убити. Светлината изгрява за тях, когато Катерина Велика заявява ясните си планове, че Русия трябва да стане модерна и цивилизована страна, следователно робството повече не може да съществува.
Краят на терора идва с 22 обвинения срещу господарката. Един от конярите най-накрая разказал за всички ужаси и напомнил, че тази благородничка убила не една негова съпруга, а цели три. Съответно всички останало в ръцете на Катерина Велика. Двете жени не се познавали, но най-накрая имала възможност да докаже, че страната може да бъде малко по-либерална. В период от две години се води разследване за деянията ѝ. За този период жената е изпратена в килия в Московския манастир.
Стотици селяни свидетелстват за деянията на жената и накрая се достига до впечатляващата цифра – 138 случая на предумишлено убийство. Присъдата е екстрадация в Сибир. Дария прекарва остатъка от живота си в изолация, пълен мрак и имала правото да напуска килията си само веднъж на седмица, за да отиде на църква. Смъртното наказание е премахнато през 1754 година. Дария умира през 1801 г. и с това приключва своята 30-годишна кариера на мъчения, страх сред хората и убийства.
