Чарлз Протей Щайнмец – малкият властелин на електричеството

Той e висок само 1,21 метра, тялото му изкривено от гърбица и криви крака, а късият му торс придава илюзията, че главата и крайниците му са прекалено големи. Но той е гигант сред научните мислители, приятел е с Алберт Айнщайн, Никола Тесла и Томас Едисон, а приносът му в математиката и електротехниката го направи един от най-обичаните и разпознаваеми мъже на своето време.

Роден през 1865 г. в Вроцлав, Германия (сега Вроцлав, Полша), Карл Август Рудолф Щайнмец е блестящ студент по математика и химия в Вроцлавския университет, но е принуден да напусне страната, след като властите обръщат внимание на участието му в Социалистическа партия. Той пристига на остров Елис през 1888 г. и е почти екстрадиран, тъй като е джудже, но негов приятел от Америка, с когото Щайнмец пътува, убеждава имиграционни власти, че младият германски доктор на науките е гений, чието присъствие някой ден ще бъде от полза за цяла Америка. И само за няколко години Щайнмец щеше да докаже, че американския му приятел е прав.

Скоро след пристигането си той отива да работи за Eickemeyer and Osterheld, компания в Йонкърс, Ню Йорк, където идентифицира и обяснява чрез математическо уравнение, което по-късно става известно като Закон за хистерезиса или Закон на Щайнмец, феномени, регулиращи загубите на енергия, което води до няколко пробива в електрическите системи с променлив и постоянен ток. Америка навлиза в златната епоха на електротехниката и когато Томас Едисън и останалите от General Electric научават какво прави Щайнмец с електродвигателите в Йонкърс, те изкупуват Eickemeyer and Osterheld през 1892 г., като придобиват всички патенти на Щайнц, както и неговите услуги.

Щайнмец американизира името си на Чарлз Щайнмец. Той избра Протей за свое презиме, защото това е псевдонимът, който неговите професори в Германия му дават, по името на морския бог. В гръцката митология, Протей е старец пророк, живеещ в пещера, който когато приеме човешката си форма, има гърбица.

През 1894 г. той пристига в Скънектади – мястото, което ще нарече свой дом през следващите 30 години – и въздействието му върху General Electric е незабавно. Използвайки сложни математически уравнения, Щайнмец разработи начини за анализ на стойностите във вериги с променлив ток. Откритията му променят начина, по който инженерите мислят за ел. вериги и машини, и го правят най-признатото име в електроенергията от десетилетия.

Не след дълго най-големите научни умове по това време пътуват до Скънектади, за да се срещнат с плодовития „малък гигант“, а различни истории от тези срещи все още се разказват на лекциите по инженерство и днес. Едната се появява в рубриката с читателски писма на списание Life през 1965 г., след като списанието публикува текст за Щайнмец. Джак Б. Скот пише, за да разкаже за срещата на баща си с магьосника на Скънектади в завода на Хенри Форд в Диърборн, Мичиган.

Електроинженерите не могат да решат някакъв проблем с гигантския генератор и Форд вика Щайнмец в завода. След като пристига той отказва всякаква помощ и иска само тетрадка и молив. Според Скот, Щайнмец послуша генератора и си води записки в тефтерчето цели два дни и две нощи. На втората вечер той иска стълба, с която се качва на генератора и отбелязва с тебешир отстрани, след което казва на скептичните инженери на Форд да махнат ламарината при отбелязаното и да заменят шестнадесет намотки от полевата бубина. Те го правят и генераторът заработва съвършено.

Хенри Форд е много щастлив, докато не получава фактура от General Electric в размер на 10 000 долара. Форд признава успеха на Щайнмец, но му посочва сумата и иска подробна разбивка колко колко струва.

Щайнмец отговаря лично на молбата на Форд като пише следното:

Осъществяване маркировка с тебешир върху генератора: 1 долар.

Знанието къде да се отбележи с тебешира: 9 999 долара.

Форд плати сметката.

Въпреки професионалните му успехи, в живота на Щайнмец има известна пустота, която той поправя с маневра, която му помага да си осигури репутацията на „учен бохем“. Той прекара първите си няколко години в Скънектади в „ергенски кръг“ от инженери от GE, пешеходен туризъм, плаване с кану и експериментиране с фотография. Чарлз става близък приятел с един от лаборантите – тънък, млад рус мъж на име Джоузеф ЛеРой Хейдън. Хейдън започва да готви за Щайнмец и скоро в лабораторията е поставено креватче, за да може да спи там, при по-маратонски работни дни. Когато Хейдън обявява, че възнамерява да се ожени и да намери апартамент наблизо, Щайнмет има идея.

Към края на ХХ век той започва строителството на голяма къща на авеню Вендел, в района, където живеят ръководителите на GE. Колекционер на редки растения, той я проектира с оранжерия, както и лаборатория. След като имението е завършено, той пълни оранжерията с орхидеи, папрати и кактуси и се съсредоточи върху менажерия от животни, която винаги е искал. Като някое палаво момче, той е очарован от всичко смъртоносно, и събра алигатори, гърмящи змии и черни паяци.

Скоро Щайнмец всяка вечер вечеря в дома си с Хейдън и съпругата му Корин, строга, френска канадка с кръгло лице. Къщата е твърде голяма за ученият и семейство Хейдън подозират какво идва. Накрая Щайнмец се обърна към Корин и казва:

„Защо не дойдете да живете с мен?“ попита той.