Артър Уелсли: „Железният херцог“, който победи Наполеон при Ватерло

Артър Уелсли, Първи херцог на Уелингтън, е смятан от някои за спорна фигура в британската история. Блестящ военен лидер, спомогнал за падането на Наполеон Бонапарт, той е бил и не толкова харесван политически лидер, като в продължение на няколко години е министър-председател.

Артър Уелсли е роден в Дъблин, Ирландия, през 1769 г. в знатно семейство. Баща му, Гарет Уелсли, е първият граф на Морнингтън, като изкарва тази титла заради таланта си като композитор. Докато по-малкият Уелсли е в училище обаче, баща му умира и семейството скоро се сблъсква с финансови проблеми.

Уелсли изпитва трудности в учението и майка му се притеснява, че детето няма посока в живота. Затова го записва в училище по езда, където той се доказва като отличен ездач, а по-късно също овладява чудесно и френския език – който ще му бъде полезен през следващите години в британската армия.

Уелсли има проблеми с намирането на работа след училище, затова брат му Ричард моли Чарлз Манърс, четвърти херцог на Рътланд, да го назначи в британската армия. И през 1787 г. той се присъединява към 73-ти пехотен полк като прапоршчик.

В началото на службата си Артър е адютант на лагера, но бързо се издига в редиците и през декември 1787 г. е повишен в лейтенант в 76-и пехотен полк, а през 1793 г. става подполковник в 33-и пехотен полк.

Той участва във Фландърската кампания през 1792-95 г., като е натоварен с командването на британския контингент в съюзническите сили, натоварени да нахлуят във Франция. След като пристига твърде късно, за да участва, той е изпратен в Нидерландия, където вече за първи път опитва вкуса на сражението – по време на битката при Бокстел. Макар че британските сили са принудени да се изтеглят, хората на Уелсли доказват способностите си в защита срещу големия брой френски кавалеристи.

Кампанията като цяло е неуспешна за британците, но опитът се оказва безценен и дава на Уелсли прозрение, което той използва в бъдещите си военни начинания. Следващият му забележителен ангажимент е обсадата на Серингапатам през 1799 г.

В битката в Индия командва група британски войници, които извършват нощна атака срещу село Султанпета, за да освободят пътя за артилерията. Без да знае, селището е добре охранявано и в резултат на последвалите сражения са убити 25 британци, а Уелсли е улучен в коляното с мускет.

Макар че групата успешно се справя с поставената задача на следващия ден, битката дълбоко му повлиява и след нея той се заклева никога повече да не атакува противник, без предварително да е разузнал.

Битка при Ролиса

По време на Полуостровната война от 1807-14 г. Испания, Португалия и Великобритания се изправят срещу Франция. В началото на конфликта Артър Уелсли е генерал-лейтенант, който командва 9000 души. Войските му побеждават французите в битките при Вимейру и Ролиса, но една от най-известните му победи е в битката при Талавера.

След победата си при Талавера успешният военен лидер е „издигнат на 26 август 1809 г. като виконт Уелингтън от Талавера и от Уелингтън, в графство Съмърсет, със спомагателната титла барон Дуро от Уелсли“.

Той минава още няколко пъти през френската армия, като я забавя при Бучако и ѝ пречи да превземе Лисабонския полуостров. Последното постига като кара хората си да изградят Линиите Торaс Ведрас, които принуждава французите да се оттеглят 6 месеца по-късно. Въпреки че по време на Полуостровната война преживява доста загуби и победи, той продължава да показва таланта си на военен лидер, всявайки страх у противниковите сили.

По времето, когато съюзническите сили побеждават Наполеон Бонапарт, Уелсли вече командва цялата британска армия. За проявения героизъм по време на Полуостровната война той е обявен за първи херцог на Уелингтън.

Битка при Ватерло

След Полуостровната война Артър Уелсли става знаменитост във Великобритания. Въпреки че е помолен да замине за Канада, за да помогне в Британско-американската война, той знае, че е необходим в Европа и остава, като вместо това се изправя срещу Наполеон след бягството му от Елба. Бившият френски лидер възвръща контрола над страната си и събира нова армия, която заминава за Нидерландия, за да се изправи срещу британските и пруските сили.

След многобройни сражения конфликтът завършва с битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. В нея британско-пруските сили, наброяващи между 118 000 и 120 000 души, разгромяват много по-малкия френски контингент от около 72 000-73 000 души, което бележи края на Наполеоновите войни и води до изгнанието на Наполеон на остров Света Елена. След битката Уелсли препоръчва всички, участвали в кампанията при Ватерло, да получат военно отличие, което по-късно е утвърдено като медал „Ватерло“.

Апсли Хаус

Уелсли става министър-председател на Великобритания през 1828 г. и изпълнява длъжността до 1830 г. Времето на управлението му е белязано от Еманципацията на римокатолиците, по време на която е заплашен да подаде оставка, ако крал Джордж IV не даде кралско съгласие. През 1834 г. той отново заема поста за няколко седмици, след като торите си връщат властта, но отказва да остане на този пост за постоянно и просто го изпълнява, докато не се намери нов лидер.

По време на мандата си Уелсли си спечелва прозвището „Железния херцог“. Наричали го така както с уважение, така и подигравателно, а прякорът става още по-популярен през 1932 г., когато добавя метални щори на резиденцията си, Апсли Хаус, за да не могат бунтовници повече да чупят прозорците.

Погребението му

Като цяло Артър Уелсли се оказва по-обичан като войник, отколкото като политически лидер, въпреки че продължава да служи начело на торите в Камарата на лордовете до 1846 г. След пенсионирането си от политиката е главнокомандващ на британската армия и остава на този пост до смъртта си през 1852 г.

Уелсли е почитан в няколко области на Обединеното кралство. Наред с десетките паметници, в негова чест е кръстено и прочутото ястие говеждо уелингтън, известно най-вече с това, че е специалитет на шеф Гордън Рамзи. Тази история обаче се оспорва от някои представители на кулинарния свят.