Арнолд Бенедикт – герой и предател на Америка в една и съща война
Арнолд Бенедикт е един от хората, които помагат за освобождението на Америка от Британската корона. Преди да започне войната, той работи в малко магазинче и никога не е мислил чак толкова за революция и освобождение. Много често не бил съгласен с таксите които британците поставят, но все пак решава, че няма нужда да живее с господар, с когото се дели един цял океан. Бенедикт прави сериозен пробив на 7 октомври 1777 г. в горите близо до Ню Йорк.
Наредено му е да задържи англичаните и да се бори до последния човек. Рейнджърите на Даниел Морган се бият героично, но бавно и сигурно започват да отстъпват, объркани от хода на цялата битка. В този хаос, един човек решава да поеме инициативата. Качва се на коня и повежда войниците си с меч срещу британците. Пред погледа на стъписаните и отстъпващи рейнджъри, Бенедикт прави история, която никога няма да бъде забравена. Този смел акт ще накара отстъпващите да се впуснат напред и да се борят със зъби и нокти. Въпреки невероятният подвиг, за когото биха мечтали много други офицери в армията, при това всяка една армия, Арнолд ще остане в историята като предател, а не като победител.
Причината е, че първо не трябва да забравяме колко точно американците се вълнуват от история и как го запомнят. На второ място трябва да видим, че дори и като предател, Бенедикт все пак е успял да спечели някои от най-големите сражения в историята на Американската революция. Преди да бъде предател, той е патриот и още с обявяването на войната, боецът влиза в градския оръжеен магазин и конфискува всичкото оръжие, което е налично. С него започва да набира своята армия и обещава пушка на всеки доброволец, желаещ да се изправи срещу господаря си. Странно или не, мнозина приемат тази задача и веднага се записват. Бенедикт създава една от първите американски партизански армии.
Тръгвайки за Ню Йорк, Бенедикт се среща с още един такъв революционер – Ийтън Алън, който ще остане в историята с победата си във Форт Тикондерога. Бенедикт също участва в битката на 10 май 1775 г. Британците записват в своите записки за орда от побеснели американци, които тичат като кози към върха на крепостта им, стрелят в движение и изобщо не се интересуват дали ще умрат. Преди да се стигне до по-жестоко клане, британският командир излиза и се предава. Освен битки на бойното поле срещу британците, Бенедикт прави и първата инвазия на американски войници срещу Канада.
Признаваме неговата смелост по още една причина, той води войниците си с канута близо 600 километра до канадската пустош през зимата. Прави го във време, когато няма карти и няма навигация, просто тръгва на север, за да се разправи с канадците. По време на целия поход, хората му започват да го изоставят, да огладняват и да умират от студа.
Има история как някои от войниците започвали да се хранят с връзките на обувките си. Цялата драма продължава близо два месеца. Кампанията им не е успешна, защото канадската армия вече е завардила основните пътни артерии, с което елиминира всякакви шансове за нападение. Бенедикт финансира сам всички свои операции и плаща на войниците си, оборудва ги и дори ги облича за по-суровата зима.
Достигайки до Квебек – единственият град в Канада, който все още пази своите крепостни стени, Бенедикт няма никаква артилерия, а барутът е достатъчен, за да може да се произведат по 5 изстрела на човек. Разумният човек по-скоро би решил да оттегли своята армия, Бенедикт не е от тези хора. Първата му задача е да изпрати вестоносец, който веднага да поиска предаването на града. Преди да успее да се върне с отговор, крепостта го изпраща с артилерийски огън. Очевидно не е бил толкова ефикасен, вестоносецът оцелява, но никога повече не може да се върне в битка.
Без храна и без боеприпаси, Бенедикт нарежда градът да се обсади. На 31 декември 1775 г. ще получи малко подкрепления, докато всеки канадец в крепостта затваря улици, създава още повече главоболия за атакуващите американци и чака зимата да си свърши работата. С получаването на провизии, Арнолд решава да поведе войниците си в атака, все пак няма какво да се губи. В хода на 2 месеца, войниците успяват да открият само едно оръдие. С него започва обстрелване на долната част на града, докато силите на Арнолд са в атака, целият Квебек отвръща с пълни сили. Около 500 американеца са заловени, други са избити, а Арнолд е измъкнат от бойното поле, въпреки неговите протести.
Загубата носи два големи проблема, първо американците са изгубили и второ – няма кой да ги спре да продължат атаката си към Ню Йорк. Британците също се готвят за атака и са построили повече от 29 бойни кораба в езерото Чамплейн, с които да транспортират близо 13 хиляди души. Арнолд прави това, което винаги е правил, събира нови доброволци и се подготвя за следващата голяма битка. Със себе си взима всеки един човек, който може да носи оръжие.
Хорацио Гейтс
За да успеят да се изправят срещу британците и да построят кораби, повечето доброволци започват да топят оръжието си. Арнолд построява цели 16 кораба, при това с подръчни материали. На борда качва пехота от Ню Хемпшир, която също е известна с това, че никога не се е качвала на кораб. Планът на Арнолд е елементарен, но и ефективен, американците ще запалят няколко кораба и ще ги засилят като камикадзе към британците. Всички 16 кораба са потопени, но успяват да спрат британците и да спечелят време. Окрилен от идеята, че наистина може да спре британците, първата му работа е да се върне обратно във Форт Тикондерога.
Британците успяват да дойдат и да се срещнат с американците на суша, този път в битката за Саратога, където Арнолд печели.
Историята твърди, че победител в тази битка е Хорацио Гейтс, но истината е малко по-различна.
Британците постоянно получават подкрепления в Саратога. Близо 6000 души и поне 100 оръдия вече са пристигнали. Хорацио не иска да напада, но Арнолд не вижда друг изход и повежда своите хора в атака. Прогонването на британците кара Арнолд да продължи преследването, докато Хорацио е на мнение, че позициите трябва да се задържат. Двамата лидери водят спорове и Арнолд се отказва, освобождавайки поста, както и губейки своите войници. През следващата седмица има втора атака и американците успяват да задържат, но този път с цената на много жертви.
Арнолд наблюдава всичко това от близкия хълм и при последната атака на британците, решава да поведе войниците си, които сякаш са изгубили доверие на Хорацио Гейтс. Именно тук препуска на кон със сабя в ръка срещу британците. Пълководецът е свален, конят му е прострелян и премазва крака му. Противниците виждат, че е лесна плячка, но дори и в този момент, Арнолд продължава да размахва меча си. Атаката продължава и тук британците губят битката, осъзнали, че са захапали повече, отколкото могат да сдъвчат. На следващият ден Джони Бургьон ще предаде цялата си армия – всички 6000 оцелели войника. Арнолд нарушава заповеди, кара се с началника си – Гейтс, не може да спазва основна стратегия и въпреки това дава резултати.
Проблемът обаче е друг, сега трябва да живее с Гейтс, а като по-висок ранг, Хорацио няма намерение да предаде армията си. Арнолд е изпратен във Филаделфия, където да поеме командването и всичко тръгва надолу. Във Филаделфия се жени за по-богата съпруга и след като може да си позволи по охолен живот, конгресът го обвинява в кражба, която никога не е потвърдена. Гейтс получава чин на бригаден генерал, макар и реално да не е постигнал нищо особено. И след като няма никакво поле за развитие и постоянно е наказван за всичко, Арнолд се среща с британски шпиони и предлага услугите си.
Британците нямат нищо против да го приберат, но така или иначе няма много възможности за военни действия. Родината му го нарича предател, той самият не се чувства особено щастлив от фактите и на финала се налага да се върне във Великобритания, където отваря магазини и живее с офицерската си пенсия. След време се връща обратно в САЩ и живее в имение. Мнозина го определят като тъжния и беден офицер, който предава страната си, но не приемат, че същата страна не е направила нищо за него.
