Животът на средностатистическата жена в Древен Рим
Макар и мнозина да вярват, че историята се променя и човечеството върви към по-светло бъдеще, архивите разказват съвсем друга история. Не случайно ви запознахме с работния график на средностатистическия крепостен селянин. Според проучването, някога той е живял значително по-добре от настоящия американец – препоръчваме да обърнете внимание на този научен труд тук. Днес ще обърнем внимание на жената в Древен Рим и нейните предизвикателства. Ще се запознаем с някои дневни практики, семейни предизвикателства и други събития в живота ѝ. Някои се практикуват и до днес, докато други не успяват да се наложат толкова добре по обясними причини.
Женската красота е била оръжието на всяка дама в Рим. Макар и правата им да са значително ограничени спрямо мъжките, дамите често използвали своята визия като паспорт за свободно преминаване, достъп до най-различни блага и други позитиви от живота. Богатите римски съпруги често отказвали да кърмят своите рожби. Те дават наследници на мъжете, но тяхната част от брачните задължения приключва. Вместо да нарушават своята визия, те наемат други жени – обикновено робини, които да изпълняват тази функция. Според древноримския гинеколог Соранус, именно втората млечна майка може да бъде добро решение за новороденото, защото първородната често е изтощена след раждането. За съжаление можем да видим, че има само една вълчица, която да помогне за създаването на империята.
Снимка: By Agnete – Own work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8265167
За разлика от неговите колеги, той смятал, че захранването на новороденото с твърда храна – като хляб потопен във вино – може да започне едва след 6-я месец. Римският лекар препоръчвал на дамите да наемат гръцки млечни майки, защото така детето можело да научи втори език много по-лесно. Останалите колеги на Соранус обаче оставали категорични, че най-доброто мляко е именно майчиното. Така освен каляване на новороденото, майката демонстрирала характер. Онези, които отказвали да кърмят не се гледали с добро око, но често именно материалният им статус не позволява да бъдат особено наранени и критикувани от обществото.
Детството на младите момичета в империята също има своите положителни страни. Повечето момичета до 12-годишна възраст трябвало да се омъжат. Макар и подобни практики да се забелязват днес в страни като Йемен, причината за толкова ранното бракосъчетание идва като следствие на високата смъртност сред децата, следователно момичетата се омъжват в най-добрите възможни години са създаването на поколение. Днес представите за правилната възраст са променени значително.
Повечето деца са имали добро детство и дори играчки. При направени разкопки през XIX век, учените откриват дървена кукла с движещи се крайници, която прилича изключително много на днешната кукла Барби. Макар и пластмасовото копие днес да се използва с леки форми на феминизъм и прекарване на интересни идеи сред младите момичета, римската кукла имала женствени форми и корем, който напомня, че е майка. По този начин римляните се опитвали да подготвят всяко едно момиче за бъдещето семейство. Империята оценявала именно това женско качество, особено след като човешкият капитал е един от най-важните в този момент.
Снимка: By WolfgangRieger – Marisa Ranieri Panetta (ed.): Pompeji. Geschichte, Kunst und Leben in der versunkenen Stadt. Belser, Stuttgart 2005, ISBN 3-7630-2266-X, p. 206, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6216874
Впечатление прави наличието на клаузата развод – феномен в античната история, особено след като жената в повечето случаи има правата на нечифтокопитно животно – всички задължения за гледането на децата се преписват на мъжа. Разводите са интересен феномен в Римската империя и дори бащата на съпругата може да го поиска от нейно име. Практиката показва, че родителят запазва своята роля до края на живота си и няма да позволи на абсолютно никого да остави неговата дъщеря да страда.
Мъжът също може да активира своята клауза за развод, особено ако неговата съпруга изневерява. Римската юридическа система винаги подкрепя мъжа и фактът, че децата ще отидат при по-силния пол ги мотивира майките да запазят семейството си. Мъжът може да реши дали да остави някаква форма на попечителство. Разбира се, това може да се разглежда и като добър метод за манипулация, но генерално разводите не са имали своето добро и силно реноме.
Една от добрите практики за запазване на съпруга е именно визията на жената. Точно по тази причина много римски дами се опитват да запазят младостта си колкото се може повече. Единственият проблем е, че в древността липсват особено добри съвети и практики. Боядисването на белите коси започвало с помощта на смазани червеи и олио. Ружът идва от крокодилски изпражнения. Макар и повечето съвети да идват от най-различни философи, именно крокодилът се оказва честа практика, макар и ароматите да изискват туширане с друг вид парфюмерия. Археолози изпращат кутийка с крем в лаборатория в Лондон. Подробният анализ показва наличието на животинска мас, нишесте и калай.
По-важното е, че римляните все пак виждали и други качества в своите партньорки, освен красотата, както и да е постигната тя. Образователната система позволявала на дамите да се научат да четат и пишат, но практиката засягала най-често средната и висшата класа в града. Някои семейства наемали частни учители и позволявали на дъщерите си да учат гръцки и математика. Всички тези умения се прилагали в домакинската работа, а що се отнася до начетените дами, те изиграват много важна роля в живота на своите мъже.
Снимка: By Carole Raddato from FRANKFURT, Germany – Fresco depicting a seated woman, from the Villa Arianna at Stabiae, Naples National Archaeological Museum, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45907260
Именно жената трябва да демонстрира качества, с които да допълва своя партньор, а това може да се случи с по-висока степен на образование. Майката на Нерон – Агрипа е такъв пример. В историческите архиви няколко пъти се говори за нейните собственоръчно написани мемоари, но за съжаление същите не успяват да оцелеят. Образованието като цяло е разглеждано като нож с две остриета. Римляните не желаели да имат твърде образована и непокорна жена, но богатите семейства никога не спирали стремежа на своето поколение да учи. В последствие именно интелигентните жени се превръщат в необходимото острие на мъжа.
Макар и присъствието им на политическата сцена да е значително ограничено. Римските жени можели да влияят пряко на всеки свободен вот. Именно те се превръщат в много сериозни застъпници при избора на определен кандидат за сената. Както се досещаме, колкото по-добри и красиви ораторки били жените, толкова по-високи били шансовете на бъдещия политик. Освен това римските императори не пропускали възможност да се изобразяват със семейството си и най-вече със своята собствена съпруга.
Ето защо монети, скулптури и всякакви други украшения са запазени именно за съпругите. Жената обаче има своята власт до определено ниво. Император Август например започнал да се облича с евтини вълнени дрехи, с което да затвърди позицията си, че все още е човек от народа. За съжаление, неговата дъщеря пренебрегва този закон и трябва да бъде изпратена в изгнание за своята скъпа премяна. Въпреки това ще открием женско влияние в абсолютно всяка възможна сфера в Римската империя.
Снимка: By Flickr: Vibia. Author: Iessi, 10 October 2006., CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3538633
