Защо крепостните селяни са били по-щастливи работници от обикновения американец
Крепостните селяни винаги са били една от най-ниските, но същевременно най-необходимите звена в едно феодално общество. Тяхната основна мисия е да изхранват абсолютно всички. Макар и да са със статут на роби или подобен на такъв, те остават винаги там, където са родени и съответно никой не може да ги продава на друга земя или владател.
Крепостният селянин върви със земята, която обработва е наследство, територия спечелена в битка и дори капитал, който може да се използва при продажба, но земята и крепосните селяни остават заедно. Ако погледнем към историята, мнозина най-вероятно ще съжалят жертвите, все пак техният живот започва и приключва с работа. И това може до някаква степен да бъде вярно.
И мнозина смятаха, че животът в миналото наистина е бил доста тежък, докато не се появява книгата на п-р Жулиет Счор. Според нейните проучвания, средностатистическият американец живее много по-зле от крепосния селянин. Нейното твърдение е насочено към факта, че крепосните селяни са имали повече време за почивка и са работили значитиелно по-малко. Това твърдение най-вероятно би накарало мнозина да се замислят по въпроса и бързо да го отрекат, но тогава на помощ идва и добре познатото бюро по труда.
Според направената статистика, работните часове през 2017 г. са били около 1780, докато възрастен крепостен селянин е работил едва 1620 часа. И понеже работата на селяните се извършвала предимно на сезони, повечето работили около 8 седмици през половината време от годината, а през останалото време почивали и да не забравяме, че всички, които искали да посещават църквата, можели да получат допълнителни почивни часове.
Религията, колкото и да се опитвала да помогне за създаването на силна вяра, предлагала и една много добра стратегия за владетелите. Когато има празници, селяните почиват, а след почивката работят още по-здраво, следователно се назначили и задължитени почивни дни. Средната работна седмица през XIX век била между 70-80 часа и говорим за работниците от индустриалната революция. Съответно налагането на 8-часов работен ден изобщо не бил в темата на разговорите.
Към това можем да добавим и още една подробност, крепосните селяни никога не бързали. Все пак денят бил пред тях, а към това можем да добавим и други приятни бонуси, като възможността за следобеден сън на полето. Разбира се, това се отразявало на тяхното охолство, но дори и никога да не живеят в лукс, определено могат да се смятат за много по-спокойни. Историята показва, че някои духовници от XVI век описват работния ден по доста различен начин. Ето какво присъства в дневника на един от тях:
„Работещият мъж ще прекара голяма част от сутриинта си в почивка. След това ще поработи и съответно ще закуси. По обяд трябва да има своето време за сън, а след това ще продължи занимания, докато не дойде време за следобеден сън. А когато е достатъчно отпочинал ще започне да работи и така, докато не падне мрак и не трябва да се прибира обратно у дома.“
Макар и в много случаи да се говори за работа от тъмно до тъмно, почивката била сериозна и все пак, всеки човек е можел да спи допълнително по два пъти на ден. Съответно през XIII век можем да видим как 25 седмици са почивни, поради простата причина, че тогава идва зимата и работата приключвала. Междувременно платената почивка в САЩ е около 16 дена на година, което може да изненада мнозина. Съответно трябва да обърнем внимание и на това. Не трябва да забравяме, че храната и почивката са напълно задължителни, а в зависимост от мястото, някои могат да получат и допълнителна почивка сутрин или следобед.
Продължаваме с факта, че църковният календар предоставя още много празници за почивка. Грубите изчисления показват, че най-вероятно работа е имало през 1/3 от годината и точно по тази причина можем да заявим, че работната седмица и изобщо работата, са били много по-леко преживяване. Един единствен проблем е фактът, че животът е бл значително по-кратък и най-вероятно дори тогава е имало хора, които се на особено щастливи и пак са се оплаквали.
И докато крепостният селянин работил в миналото около 1620 часа, немският служител работи средно по 1363 часа, следователно не трябва да забравяме, че някъде практиката продължава да работи. Според 9-годишно проучване можем да открием и една интересна подробност, страните с повече почивни дни се радват и на по-сериозно качество на живот. Съответно идеята за 8-часов работен ден и работна седмица очевидно не работи или поне не по правилния начин.
Заглавна снимка: By Johann Ludwig Ernst Morgenstern – anagoria, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12369663
