Скандалната история на Ед Уорън и паранормалната империя, която той и съпругата му построиха

„Заклинанието“ („The Conjuring“, 2013) – един от най-популярните франчайзи на ужасите в историята на Холивуд – извежда Ед Уорън и съпругата му Лорейн на международната сцена. Историята на семейството, представена във филмите съответно от Патрик Уилсън и Вера Фармига, е гориво за кошмари вече повече от десетилетие.

Но „Заклинанието“, при цялата си популярност, не е единственият фактор за известността на Уорънс. Всъщност и двамата вече са били сравнително добре познати, тъй като през 70-те и 80-те години на миналия век стават синоним на паранормалното.

Някои от най-известните случаи на Уорънс са полтъргайста в Енфийлд, преследването на семейство Перон и куклата Анабел. Но въпреки че имената им са свързани с много от тези известни случаи, действителната роля на Уорънс в разследването им е съмнителна и критикувана. Техните собствени разкази за случаите понякога се различават значително от разказите на други замесени лица, а през последните години имиджът на Уорънс постмортем е засегнат от други смущаващи твърдения.

По-специално той е обвинен в извънбрачна връзка с 15-годишно момиче, когато е бил в средата на 30-те си години. Това обвинение рязко контрастира с образа, който той се опитва да представи пред хората: свят католически демонолог, който се бори с Дявола. Разбира се, през цялата му кариера други също са го наричали измамник, та изглежда, че Ед Уорън в живия живот е различен от персонажа във филма „Заклинанието“.

Нека да прочетем сега цялата история

Животът на Ед Уорън преди да стане изследовател на паранормални явления и демонолог

Макар че Уорън записват много от своите разследвания, те рядко засягат по-ранния си живот. Всъщност повечето биографични подробности са разказани от зет им Тони Спера на официалния уебсайт на Дружеството за психични изследвания в Нова Англия (NESPR).

Ед е роден на 7 септември 1926 г. в Бриджпорт, Кънектикът, и е документирано, че през 1944 г. се запознава с Лорейн Рита Моран. По това време той работи като разпоредител в местно кино и приятели на Лорейн искат да ги запознаят. Според нея по това време тя „не се интересувала“ от момчета, но смятала, че Ед изглежда достатъчно приятен.

Когато филмът приключва, младежът предлага да придружи дамата и двете ѝ приятелки до дома. Той също така предлага да купи на всяка от тях по една сода – но Лорейн проявява дързост и си поръчва сода със сладолед, която струва с 5 цента повече. По-късно той се шегува, че от този момент нататък „винаги е знаел, че тя е златотърсачка“. Това е началото на техния романс, който ще продължи цял живот, макар че тогава вероятно не са имали представа какво точно ги чака.

През 1945 г. Ед, който бе постъпил на служба във военноморските сили на САЩ, е изпратен да помага във военните действия по време на Втората световна война. На бойното поле обаче той има ужасяващо преживяване, близко до смъртта, когато корабът му е потопен в Северния Атлантик. В резултат получава 30-дневен отпуск като оцелял – и използва това време, за да се ожени за Лорейн.

Лорейн, 2013 г.

След края на войната учи в художественото училище „Пери“, филиал на Йейл. За известно време двамата с Лорейн пътуват из Нова Англия, опитвайки се да живеят от печалбите от продажбите на картините на Ед, като се твърди, че по това време посещават и няколко призрачни места, които вдъхновяват някои от творбите му.

През този период Лорейн също така твърди – и продължава да твърди до смъртта си – че е ясновидка и медиум. Тези твърдения, заедно с набожния католицизъм на съпруга ѝ и самонаучената „демонология“, в крайна сметка ги отвеждат към следващия етап от живота им: разследване на паранормални явления.

Най-известните – и противоречиви – паранормални разследвания на Ед и Лорейн Уорън

Може да изглежда драстично и внезапно да преминеш от рисуване към разследване на призраци, но Уорън правят този преход с изненадваща лекота. В началото Ед рисува къщи, за които се твърди, че са обитавани от духове, и после показва рисунките на собствениците им като начин да започне разговор. След това, щом влязат в дома на човека, мъжът и жената започвали да твърдят, че изпитват паранормална активност и препоръчват сеансите си като начини да се изцери мястото.

През 1952 г. те основават NESPR, за да узаконят дейността си. Това се случва скоро след раждането на дъщеря им Джуди (която през по-голямата част от детството си живее при баба си и дядо си). NESPR дава на семейството повече авторитет, а личните изследвания на Ед в областта на демонологията също му спечелват известна слава. По онова време той е само един от малкото признати демонолози в Америка и Уорън често споменават това в своите трудове.

„Изследването на демоничното обладаване никога не е било, не е и сега, и много вероятно никога няма да бъде наука“, започва книгата им „На тъмно място“. „Има обаче много хора, които са посветили живота си на тази дейност, които са се опитвали да определят момента, в който започва обладаването, за да може то да бъде то избегнато.“

След това в предговора на книгата се навлиза в същността на демоничното обладаване, ранните предупредителни знаци, методите за отстраняване на демони и разбивка на опасностите при екзорсизъм. Уорън обаче не започват да публикуват книги за своите случаи веднага, а и не стават известни веднага. През 60-те години на ХХ век те продължават да разследват по-малко известни паранормални случаи, докато през 1970 г. не правят големия си пробив.

През тази година Уорън научават за 28-годишна медицинска сестра на име Дона, която твърди, че е собственик на обладаната кукла Раджеди Ан. Тази кукла, в която медиумът определя, че се е вселил духа на починало момиче на име Анабел, според съобщенията се мести сама от място на място и оставя бележки с послания. В един момент съседката на Дона Анджи казва, че куклата е нападнала приятелят ѝ.

Семейство Уорънс обаче има друга теория за Анабел. Те твърдят, че куклата не е обладана от духа на младо момиче, а от демон, който за прикритие се представя като Анабел, за да манипулира хората. Куклата е взета и заключена в стъклен и дървен шкаф в дома на Уорън (днес музей на паранормалното).

Година по-късно Уорън разследват дома на семейство Перон, което току-що се е преместило в къща в Харисвил, Роуд Айлънд, и започва да усеща странни паранормални усещания. Това разследване в крайна сметка вдъхновява първия филм от франчайза „Заклинанието“, но още в началото на 70-те години на миналия век то изстрелва Уорънс към по-големи известността.

Години по-късно, след като през 1974 г. Роналд ДеФео-младши убива цялото си семейство в Амитивил, Ню Йорк, Уорън отново се включват, когато чуват, че къщата на ДеФео може да е обитавана от духове. Когато през 1975 г. ново семейство – Лутц – се премества в къщата в Амитивил, и скоро членовете му казват, че са станали свидетели на ужасяващи паранормални явления. И Уорън потвърждават при собственото си разследване. Лорейн дори настоява, че е виждала видения на мъртвите ДеФео.

NESPR продължава да съществува и до днес

Трябва да се отбележи обаче, че мнозина са скептично настроени към твърденията на семейство Лутц, а има и достоверни свидетелства на замесени хора, които предполагат, че цялото нещо може да е било измама, в крайна сметка с цел печелене на пари.

Следващият популярен случай на семейство Уорън, в Енфийлд, също е критикувано. И въпреки че в „Заклинанието 2“ се предполага, че семейството изцелители са силно замесени в разследването на паранормални явления, в крайна сметка те играят много по-малка роля в истинската история.

След това, през 1981 г., Ед и Лорейн се застъпват в защита на млад мъж на име Арн Шайен Джонсън, който е обвинен в убийството на хазяина си. Може да изглежда странно, че Уорън изобщо участват в този случай, но техният аргумент, както и този на Джонсън, е, че 19-годишният младеж е бил принуден да извърши престъплението от Дявола. (Това, естествено, не минава пред съда и в крайна сметка Джонсън е осъден за непредумишлено убийство от първа степен).

Присъствието на семейство Уорън в съдебната зала определено е един от най-спорните моменти в кариерата им, но то неизбежно ще бъде изместено от други обвинения, повдигнати срещу Ед през 2014 г. – години след смъртта му.

Обвиненията към Ед

Години след като Ед Уорън умира на 79-годишна възраст през 2006, през 2014 г. жена на име Джудит Пени отправя обезпокоителни обвинения срещу него. Те придобиват популярност едва през 2017 г., но действителната история датира много по-отдавна.

Пени, която сега е на 70 години, твърди пред съда, че е срещнала Ед Уорън, когато е била на 15 години, а той е бил в средата на 30-те. По онова време той работел като шофьор на автобус и скоро започнал сексуална връзка с нея, за която, според Пени, Лорейн била напълно наясно. Пени казва, че е живяла със семейството около 40 години, като дори в един момент е имала проблеми с полицията заради начина на живот, когато е била млада.

Пени твърди още, че през 1978 г. забременяла от Ед – и Лорейн, притеснена от евентуален скандал, казала на Пени да направи аборт и да излъже, че е била изнасилена. Пени също така заявява, че макар Уорън да се представят за благочестиви католици, „техният истински бог са парите“.

„Бях толкова уплашена“, казва Пени за бременността си. „Не знаех какво да правя, но направих аборт. В нощта, когато ме взеха от болницата след аборта, те ми изнесоха лекция и ме оставиха сама“.

Обвиненията към Ед Уорън обаче отиват по-далеч от сексуалната връзка между него и Пени. Тя твърди още, че той е упражнявал физическо насилие над съпругата си, като веднъж ударил Лорейн толкова силно, че тя загубила съзнание. Ситуацията била толкова бурна, че тя често се притеснявала, че съпрузите „ще се убият“.

Други хора от обкръжението на Уорън също твърдят, че двойката демонолози е насърчавала хората да лъжат като това твърдят, че са се случили истински паранормални явления. Веднъж един от тях дори признава, че Ед му е казал да продължи да пише за паранормален случай, за който и двамата са знаели, че е фалшив: „Изкарай го страшен. Хората идват при нас да купуват страшни неща.“ Взети заедно, тези твърдения бавно накърняват голяма част от репутацията, която Уорън са изградили заедно като двойка.

Разбира се, това не оказва почти никакво влияние върху по-голямата част от франчайза „Conjuring“ като цяло. Въпреки противоречивата история на семейството и обвиненията, че са били измамници, техните истории все още се продават. И е малко вероятно по-тъмните части от миналото им някога да намерят своя път към екрана.