Преживяванията, близки до смъртта, имат 7 основни теми

Ние наистина направихме нещо голямо, когато се научихме да реанимираме изпадналите в сърдечен арест, защото (поне според тогавашните ни разбирания за биологията) това е все едно да връщаме хора от гроба. Те може да са били без сърцебиене само за няколко секунди, но с реанимацията се появи и един нов въпрос: какво е усещането да умреш.

Тези моменти на границата между живота и смъртта са известни като преживявания, близки до смъртта, и за тях има много свидетелства. В статия, публикувана през 2014 г., обаче група учени решават да направят още една крачка напред по темата и разговарят с оцелели, за да изследват систематично тези преживяванията за първи път.

Всички участници са преживели сърдечен арест, като общо 101 от тях са попълнили пълния набор от интервюта. Разговорите с тях разкриват, че 46% имат спомени за преживяванията си – и историите, които те разказват, са меко казано призрачни. Те също така отличават 7 основни когнитивни теми:

Страх: „Бях ужасена. Казаха ми, че ще умра, а най-бързият начин беше да кажа последната кратка дума, която помнех.“ „Влачеха ме през дълбока вода, а аз мразя да плувам – беше ужасно.“

Животни или растения: „Само растения, без цветя.“ „Видях лъвове и тигри.“

Ярка светлина: „Слънцето грееше.“ „Спомням си, че видях златист проблясък.“

Семейство: „Семейството, около 10 души. Не бях в състояние да говоря с тях.“ „Семейството ми (син, дъщеря, зет и съпруга) дойде.“

Някаква форма на съд: „Трябваше да премина през цяла церемония и тя беше да ме изгорят. Имаше четирима мъже с мен, който излъже, щеше да умре… Видях мъже в ковчези, които бяха погребани изправени.“

Дежавю: „ …изпитах чувство на дежавю и имах чувството, че знам какво ще направят хората, преди да са го направили. Това продължи около 3 дни.“

Събития след възстановяване от сърдечния арест: „ …падна ми зъб, когато извадиха тръбата от устата ми.“

Някои разкази също така показват, че човекът със сърдечен арест е бил в състояние да си спомни подробности за това, което му се е случило, докато сърцето му не е биело (тоест, докато се е предполагало, че е мъртъв). Обяснението за тази ситуация може да се крие в неотдавнашното откритие на съзнателна активност в мозъка на умиращите.

Един от участниците разказва, че е чул гласове, които казват „електрошок за пациента!“, докато е бил наблюдаван от жена на тавана. Когато се присъединява към тази мистериозна жена, двамата могли да видят себе си и лекарите и медицинските сестри, а записите от спешното отделение потвърждавали, че видяното е точно…

Освен че е интересно, по-доброто разбиране на преживяванията, близки до смъртта, може да помогне на пациентите, които изпитват посттравматично стресово разстройство след сърдечен арест, което едва ли е изненадващо, когато чуете какво са преживели.