През 1831 г. слънцето свети в синьо – и сега знаем защо

Преди почти 200 години Слънцето свети в неестветен син цвят на небето, а феноменът е последван от около 2 години на странно хладно време по целия свят като средната температура на земята с приблизително 1°C. Учените отдавна смятат, че ефектът е причинен от изригване, но никога не са успявали да посочат отговорния вулкан – досега.

Немският композитор Феликс Менделсон пише, докато пътува през Алпите през лятото на 1831 г: „Опустошително време, отново вали цяла нощ и цяла сутрин, студено е като през зимата, по най-близките хълмове вече има дълбок сняг.“

През август 1831 г. се появяват и съобщения от цял свят – включително Китай, Европа, САЩ и Карибите – че Слънцето изглежда „синьо, лилаво и зелено“. Това явление вероятно е било причинено от вулканичен прах и газове, които разсейват слънчевата светлина по необичаен начин.

Имаше някои предположения, че изригването е на вулкана Бабуян Кларо във Филипините или в изригването на Фердинандея край Сицилия, но нови изследвания разкриват нов виновник.

Остров Симушир

Учени от университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия събират солидни доказателства, че изригването на вулкана идва от Заварицката калдера на необитаемия остров Симушир, част от Курилските острови в руския Далечен изток, недалеч от Япония.

Те достигат до това заключение чрез геохимичен анализ на проби от лед, който разкрива „перфектно съвпадение на отпечатъци“ на отлагания от пепел.

„Анализирахме химическия състав на леда с много висока времева разделителна способност. Това ни позволи да определим точното време на изригването до пролетта-лятото на 1831 г., да потвърдим, че то е било силно, и след това да извлечем малки парченца пепел. Намирането на съвпадението отне много време и изискваше широко сътрудничество с колеги от Япония и Русия, които ни изпратиха проби, събрани от тези отдалечени вулкани преди десетилетия“, казва в изявление д-р Уил Хътчисън, водещ автор на изследването от Училището по науки за Земята и околната среда към Университета Сейнт Андрюс.

„Моментът в лабораторията, когато анализирахме двете пепелища заедно, едното от вулкана, а другото от леда, беше истинска еврика. Не можех да повярвам, че числата са идентични. След това прекарах много време в установяване на възрастта и размера на изригването в курилските проби, за да се убедя наистина, че съвпадението е истинско“, допълва Хътчисън.

Изследователите казват, че работата им подчертава силата на вулканичните изригвания и техния потенциал да влияят на живота на Земята. Вулканите могат да окажат значително въздействие върху климата, като отделят газове и частици в атмосферата, което води до краткосрочни ефекти на охлаждане, а в някои случаи допринася за дългосрочно затопляне.

Например изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 г. изхвърля най-големия облак серен диоксид, измерван някога, което води до понижаване на глобалните температури с около 0,5 °C за период от 1 до 3 години.

Ако днес се случи друго изригване като това от 1831 г., то би предизвикало голямо вълнение.

„Има толкова много вулкани като този, което подчертава колко трудно ще бъде да се предвиди кога или къде може да се случи следващото толкова мащабно изригване“, добавя д-р Хътчисън.

„Като учени и като общество трябва да обмислим как да координираме международната реакция, когато се случи следващото голямо изригване като това през 1831 г.“, заключава той.