Невероятната история на шотел – страшното оръжие на Етиопия

Извит, с двуостро острие, шотелът е един от най-впечатляващите мечове в историята на света. Той е популярен в древното царство Дʿмт (или Да’амат) – днешна Еритрея и Северна Етиопия – появява се още през 980 г. пр.н.е. и се използва от воините в продължение на векове.

По времето на Амда Сейон I, който завладява Етиопия през XIV в., мечът се превръща в отличителен белег на елитна военна сила, известна като Аксурарат Шотелай. Страховитото оръжие било трудно за блокиране, защото могло да заобиколи щит и така директно да посече главата на врага.

Но с промяната на региона се променя и ролята на шотела. Използването на меча намалява с пристигането на европейците в Етиопия от края на XV в. насам – все по-често започва да се възприема като непрактичен и вместо това се превръща в символ на статус. И въпреки че минават векове, откакто е използван в битка, той все пак си остава едно от най-емблематичните оръжия на континента.

Ето неговата история.

Острието на Африка

Деджазмах Хайлу, етиопски военачалник от XIX в., с шотел. // Обществено достояние

Шотелът се появява за пръв път по времето на мистериозната цивилизация Дʿмт, съществувала от около 980 до 400 г. пр.н.е. Въпреки че този народ среща неустановен край през V век пр.н.е., шотелът се запазва.

Дълги около 100 см, мечовете „шотел“ са извити и двуостри. Обикновено имат малка, проста дръжка, изработена от рога на носорог или от дърво, и – за разлика от другите мечове – не са силно украсени. Понякога са леко гравирани или релефни, но в повечето случаи са много семпли.

Воините ги носят от дясната си страна в дълги ножници (ножниците също били впечатляващи, тъй като били почти 30 см. по-дълги от самия меч) и веднъж щом техниката за боравене с тежкото острие била усвоена, шотелите стават ефективни и смъртоносни оръжия. Според „Ориенталски оръжия“ целта е да се пронижат смъртоносно бъбреците или белите дробове на врага.

И така, кой точно използва тези страховити остриета?

От „Мешенитай“ до шотела на Аксурарат

Шотел и щит в колиба в Етиопия. // Обществено достояние

По време на цивилизацията Дʿмт шотелът се използвал както от кавалерийски, така и от пехотни войни. С течение на вековете тези, които тренират с меча – а за ефективното боравене с тежкото оръжие е необходима подготовка – стават известни като мешенитаи.

Най-добре е документирано ползването му през XIV в., по време на управлението на Амда Сейон I. Владетел на Етиопия между 1314 и 1344 г., Амда Сейон е и жесток завоевател. Като християнин, той прибавя много мюсюлмански територии към границите си, като успява да разпространи и своята религия.

Шотелът играе важна роля в това му приключение. Въпреки че етиопците използват различни видове мечове, шотелите са инструмент на по-свирепите воини, известни като шотелаи. Под управлението на Сейон те се организират в Аксураратски шотелай – една от най-жестоките бойни сили на краля и двигател на неговите завоевания.

Въпреки това хладното оръжие имал своите недостатъци. Дръжката му е малка, а острието – тежко, което затруднява работата с него. Нещо повече, самото му изваждане от ножницата често е трудно и неудобно.

Всъщност употребата на двуострото острие започнала да намалява, особено след като европейците достигнали Етиопия в края на XV век.

Бавна смърт

Мъж разрязва парче месо. // Обществено достояние

Етиопците са имали контакти с европейци и преди това, но от 90-те години на XIV в. европейците започват сериозно да пътуват до Етиопия. Те не са особено впечатлени от шотела. Един европеецдори се ухилва при вида му и казва, че е толкова непрактично, че „такъв меч никога не е принадлежал на раса от мечоносци“. Не след дълго употребата му започва да намалява.

Но шотелът остава важен предмет в етиопската култура. Извън военните действия той е популярен и като домашен инструмент, често изобразяван в домовете или използван за рязане на храна. Един европейски посетител на Етиопия и Еритрея от средата на XVIII в. го описва като нож за рязане, което вероятно отразява все по-честото му използване в домакинството.

Освен това някои историци предполагат, че шолът е бил не толкова военно оръжие, колкото символ на статус. Ако мечът е голям и орнаментиран, притежателят му е важен, силен и способен – и следователно с много потенциални любовници.

В сърцето на Етиопия шотелът бавно е заменен с нови мечове като „Гураде“ – боен меч. Това оръжие е въведено през XIX в. и е в стила на европейските саби с острие с един ръб. Някои дори са произведени в Европа, и носят мотиви, силно повлияни от европейските мечове.

Към края на XIX в. шотелът вече не е толкова практично оръжие, колкото реликва от минали времена. До голяма степен вещ от музеите днес, той все пак говори за епоха на завоеватели и воини, елитни мечоносци и смъртоносни боеве.