Нарушиха ли милиардерите в космоса космическото право?

Всички видяхме как екипажът на „Поларис Даун“ влезе в историята като станаха първите цивилни граждани, стигнали открития космос. Но те може би влязоха в историята и с друго първо постижение – първото в историята предаване на живо на космическо престъпление.

През 1967 г. 111 държави от цял свят подписват Договора за космическото пространство, който урежда всичко в областта на космическите изследвания – от това кой носи отговорност за космическия боклук до това кой притежава „биологичния отпадък“ на Нийл Армстронг от Луната. Според Томасо Сгоба, изпълнителен директор на базираната в Нидерландия Международна асоциация за развитие на космическата безопасност, частната мисия „Поларис Даун“ може да се окаже в нарушение на една част от този договора.

„Това е мисия, която нарушава член VI от Договора за космическото пространство“, казва Сгоба пред Ал Джазира. „Това е добре познат въпрос, който, разбира се, има история.“

Частта от закона, която мисията може да не изпълнява, е свързана с дейности в космоса, извършвани от неправителствени агенции, като например частни мисии, които не са съществували при създаването на договора.

„Държавите-страни по Договора, носят международна отговорност за националните дейности в космическото пространство, включително на Луната и други небесни тела, независимо дали тези дейности се извършват от правителствени агенции или от неправителствени организации, и за гарантиране, че националните дейности се извършват в съответствие с разпоредбите на настоящия Договор“, пише в юридическия текст.

„Дейностите на неправителствените организации в космическото пространство, включително на Луната и други небесни тела, изискват разрешение и постоянен надзор от съответната държава-страна по Договора. Когато дейностите в космическото пространство, включително на Луната и на други небесни тела, се извършват от международна организация, отговорността за спазването на този Договор се носи както от международната организация, така и от държавите-страни по Договора, които участват в тази организация.“

Тази част от договора прехвърля отговорността за мисията върху държавата, от която е мисията. Тъй като „Поларис Даун“ се изпълнява от американската компания SpaceX, това прави отговорната страна правителството на САЩ. Различните клонове на правителството обаче не искат да участват в гарантирането на безопасността на частната мисия.

„Съгласно законите на САЩ: на Федералната авиационна агенция е забранено да издава разпоредби за безопасността на пътниците в комерсиалните човешки космически полети„, заявиха от Агенцията пред Ал Джазира. Което именно е и нарушението – според Договора държавата трябва да има контрол върху безопасността на пътниците. Въпреки че няма да сертифицира никакви мисии, Авиационната агенция все пак сертифицира самите ракети и космически кораби, които могат да се използват при такива мисии.

САЩ обаче едва ли ще претърпи някакви последици заради тази частната космическа разходка.

„Основната правна норма в космоса в момента е Договорът за космическото пространство. Той е наистина интересен, защото всъщност не е кодекс на правото“, обясни професор Мишел Ханлон, съдиректор на Програмата за въздушно и космическо право в Юридическия факултет на Университета в Мисисипи. „В него се казва: „Всички ние отиваме в космоса, кое е най-важното нещо, за което искаме да помислим? Да запазим мира в космоса! И така, тя се ръководи в голяма степен от това как ще запазим мира.“

Законът може да се промени, когато все повече частни компании започнат да извършват дейност там горе, а един ден може би и на Луната или в някаква форма на добив на астероиди. Мисии като настоящата могат да определят начина, по който следващите ще се развиват.