Най-странната причина, поради която човек е закъсвал в Космоса

По-рано тази година астронавтите Суни Уилямс и Буч Уилмор заминаха за Международната космическа станция (МКС), където трябваше да прекарат 8 дни. За съжаление, поради проблеми с кораба, на който се качват – печално известния Starliner на Boeing – сега те ще останат блокирани, докато не бъдат спасени от космическия кораб Dragon на SpaceX през февруари 2025 г.

Докато чакат, си струва да отбележим, че това не е първият случай, в който астронавти или космонавти засядат в космоса за много по-дълго, отколкото е очаквал.

През септември 2023 г. астронавтът Франк Рубио стана първият астронавт на НАСА, който остана в космоса повече от година. През 2022 г. Рубио и космонавтите Сергей Прокопиев и Дмитрий Петелин засядат на МКС, когато корабът им се поврежда от метеорит, в резултат на което изтича охладителна течност. Изпратен е втори космически кораб „Союз“, който да върне тримата безопасно на Земята. Екипажът обаче не може просто да напусне МКС и остава да свърши работата, която щеше да бъде извършена от нов екипаж, доставен във вече празния „Союз“.

Въпреки че мнозина биха се зарадвали на възможността да останат в космоса за цяла година, Рубио не е сред тях; той заявява пред репортери, че нямаше да участва в мисията, ако знаеше колко дълго ще продължи.

„Ако ме бяха попитали предварително преди тренировката, защото за мисията се тренира година-две, вероятно щях да откажа“, казва Рубио по време на живото предаване от МКС. „Щеше да ме заболи, но щях да откажа.“

„Причината е само и единствено семейни неща, които се случиха през изминалата година. Ако знаех, че ще трябва да пропусна тези много важни събития, просто щеше да ми се наложи да откажа.“

Други са останали блокирани в космоса след аварии на совалки. След катастрофата на совалката „Колумбия“ през 2003 г., когато тя се разпадна по време на влизане в атмосферата със 7 астронавти на борда, НАСА преустанови полетите за 2 години, докато разследва повредата. Тогава астронавтите трябваше да разчитат на космическите кораби „Союз“, а тези, които все още бяха в космоса, трябваше да останат там още няколко месеца.

Една от най-странните причини някой да заседне в космоса обаче е, че държавата му изчезва.

Сергей Константинавич Крикальов

Сергей Крикальов израства в Санкт Петербург, Русия (тогава известен като Ленинград), и получава диплома за машинен инженер, преди да започне работа като ракетен инженер в Ракетно-космическа корпорация „Енергия“. Тук, наред с други проекти, той работи като част от спасителния екип, когато космическата станция „Салют 7“ се проваля през 1985 г. Скоро след това е избран за космонавт и прекарва години в обучение на практика по всичко – от ремонт на космическата станция до провеждане на космически разходки.

Едно нещо, за което не го обучават, обаче е какво да прави, когато страната му изчезне, докато е в орбита.

А би му било много полезно, тъй като докато той е на мисия, Съветският съюз се разпада и Сергей остава блокиран в космоса без държава – и, което е по-важно, без официална космическа организация, която да го спаси.

През 1991 г. космонавтът той заминава на мисия на космическата станция „Мир“. Пътуването започва зле – когато космическият кораб с него и още двама души се приближава към „Мир“, системата за насочване се поврежда, което означава, че Крикальов трябва да се скачи ръчно, като всяко погрешно движение може да бъде фатално. Запазвайки хладнокръвие, той се скачва и космонавтите – плюс първата британска астронавтка Хелън Шарман – се качват на борда на станцията.

Космонавтът изпълнява задълженията си по план, докато в същото време под него СССР се напряга все повече и повече. Новини стигат до „Мир“, но те са оскъдни.

„Беше дълъг процес и получавахме новини, не много обаче, но например чухме за референдума“, обяснява Крикальов в разговор с The Guardian. „Аз си вършех работата и се притеснявах повече за тези долу – нашите семейства и приятели – ние си имахме всичко, от което се нуждаехме!“

През октомври няколко негови колеги си тръгват в края на четиримесечната си мисия. Той обаче остава горе.

Тогава, на 25 декември 1991 г., Съветският съюз окончателно се разпада и така и без това малкото пари за мисията, която да върне Крикальов, стават още по-малко. Ако всичко останало се провали, имаше я капсулата „Союз“, която можеше да се използва за целта, макар че това означаваше да се пожертва космическата станция.

„Най-силният аргумент беше икономическият, защото това им позволява да пестят ресурси тук“, каза Сергей, докато още е горе в станцията. „Казват, че е тежко за мен – не е много добре за здравето ми. Но сега страната е в такова затруднение, че възможността да се пестят средства е основен приоритет“.

Между Америка и Русия са сключени сделки, с които се получава необходимото финансиране за изпращане на повече космонавти и астронавти в орбита. Три месеца по-късно, на 25 март, след като е прекарал рекордните за онова време 311 последователни дни в космоса, Крикальов най-накрая се завръща на Земята.

При заминаването си той е бил гражданин на държава, която вече не съществува, което му спечелва прозвището „последният съветски гражданин“.

Въпреки че прекарва много повече време в космоса, отколкото е възнамерявал, след завръщането си той отново се отдава на обучение и в крайна сметка ще прекара общо 803 дни в космоса. Според изчисленията на Universe Today, благодарение на теорията на относителността и забавянето на времето, той е пътувал в бъдещето с невероятните 0,2 секунди (което, разбира се, не компенсира месеците, прекарани на борда на „Мир“).