Кратка история на Скотланд Ярд

Името Скотланд Ярд предизвиква във въображението ни картина на мъглива лондонска улица, патрулирана от детектив в шлифери, пускащи дим от лулите си. Но Ярда има доста мътна история, пълна с грешки и противоречия. Нито в Шотландия (Scotland), нито в двор (Yard), това е името на централата на лондонската столична полиция и по асоциация става синоним на силите на реда силата. Ярд също не обслужва само града, а по-широкия район на Лондон. С цялото това объркване е време да разгледаме историята на Скотланд Ярд и някои от най-скандалните му случаи – от Джак Изкормвача до атентатите в Лондон през 2005 г.

Старата сграда на Скотланд Ярд

Лондонската полицейска сила се създава през 1829 г. с акт, въведен в парламента от вътрешния секретар (подобно на българския министър на вътрешните работи) сър Робърт Пийл – оттук идва и прякорът „боби“ за полицай (Robert – bobby). Новата полиция замества старата система от пазачи. Към 1839 г. тези мъже са заменили Боу стрийт патрулите, които изпълняват решенията на магистратите, и Речната полиция, които работят за предотвратяване на престъпността по Темза.

Отговорността за организирането на новите полицейски сили е възложена на полковниците Чарлз Роуан и Ричард Майн, които наемат частна къща на 4 Уайтхолл Плейс, гърбът на която се отваря към двора: Големият Шотландски двор (Great Scotland Yard). Името на Ярд беше вдъхновено от неговия сайт, средновековен дворец, в който се помещаваха шотландски роялти при посещенията им в Лондон.

Служителите на Скотланд Ярд е отговорен и за защитата на важни лица, обществени патрули, обществени дела, набиране и управление на персонал. Когато Ярд изпраща първите си полицейски агенти в цивилни дрехи през 1842 г., но обществеността се чувства неприятно с тези „шпиони“ по улиците. Ролята на силите в няколко важни случая и харизмата на много от нейните детективи й помагат да спечели доверието на хората.

Една такава личност, инспектор Чарлз Фредерик Фийлд, се присъединява към силите при създаването им през 1829 г. Той става приятел с Чарлз Дикенс, който от време на време придружава полицаите на техните нощни патрули. Дикенс написва кратко есе за Фийлд „На дежурство с инспекторите“ и го използва като модел за всезнаещия, очарователен инспектор Бъкет в романа си „Студеният дом“. Фийлд се пенсионира като началник на детективския клон през 1852г.

През 1877 г. четири от петте оглавяващи детективския клон са правени пред съд за заговор с престъпници в схема на залагания. В стремежа си да поправи опетнената репутация на полицията, Хауърд Винсент дава предложение за преструктуриране на силите. Скоро той е назначен за директор на криминални разследвания и той преорганизира Скотланд Ярд, подсилвайки централната му част. И така се ражда Департаментът за криминални разследвания – уважавано звено от полицейски детективи в цивилни дрехи.

На края на века се наблюдават много монументални събития в Скотланд Ярд. На 13 ноември 1887 г. се случва „Кървавата неделя“ на Великобритания, в която 2000 полицаи влизат в сблъсък на митинг на площад Трафалгар, организирана от Социалдемократическата федерация, в резултат на което има над 100 жертви. Няколко години по-късно силата се премести в новата си сграда на дигата Виктория. Новата сграда стават известна като New Scotland Yard.

Също така през това време един от най-верните детективи на Скотланд Ярд, Фредерик Портър Уенсли (също познат като Невестулката), започва работа като ще прекара в редиците на полицията 40 години. Уенсли се присъединява към силата през 1888 г., а кариерата му е осеяна с много забележителни случаи, включително убийството на 32-годишната французойка Емилиен Джерард – случай, известен още като делото „Кървъвата Белгия“. На сутринта на 2 ноември 1917 г. улични метачи откриват трупа на Джерард заедно с бележка с надпис „Кървъвата Белгия“. Уенсли разпитва любовницата на Джерард Луис Воасин и я кара да напише думите „Кървъвата Белгия“. Воасин прави същата правописна грешка, доказвайки сама вината си.

По-рано в кариерата на Уенсли той извършва незначително детективско разследване по скандалния случай на Джак Изкормвача, който бе обхванал лондонския Ийст Енд. Джак Изкормвачът е прякор, който серийният убиец (или убийци), отговорен за пет убийства между 1888 и 1891 г. сам си избира. Служителите на Скотланд Ярд са имат за задача и да задържат заподозрян, който е отговорен за 11 атентата срещу проститутки в силно бедния район Уайтчапъл. Полицията определя модела на действие на убиеца – той предлага да си плати за секс, за да примами жените, след което им прерязва гърлото – но все пак изпитва затруднения да открие престъпника.

Без съвременните криминалистични технологии и методи, служителите на Скотланд Ярд, и най-вече инспектор Фредерик Абърлайн, разчитат на антропометрията – или идентифицирането на престъпниците по определени черти на лицето като дебелина на веждите или форма на челюстта. Повече от 160 души са обвинени в убийствата в Уайтчапел. Те варират от автора на „Алиса в страната на чудесата“ Луис Карол до художника Уилям Ричард Сикърт. Силата получава много писма от хора, които твърдят, че са убиеца, по-конклретно – двама дават подробни описания на престъпленията и се подписват като „Джак Изкормвачът“. И все пак, през 1892 г., без повече следи или убийства, делото „Джак Изкормвачът“ е официално приключено.

От създаването си Скотланд Ярд винаги е заемал място в популярната култура. Служителите често се появяват като герои, които трябва да разкриват мистерии, включително в разказите на Шерлок Холмс на сър Артър Конан Дойл. По телевизията и в списанията днес, „бобита“ на Скотланд Ярд могат да бъдат срещнати да пазят кралското семейство и други сановници.

През 1967 г. силата отново се премества на сегашното си местоположение, модерна 20-етажна сграда в близост до парламента. Департаментът за криминални разследвания стаwа известен със своите методи на разследване, предимно със снемането на отпечатъци, което се взаимства от ФБР. Днес Скотланд Ярд има приблизително 30 000 офицери, които патрулират 620 квадратни мили, на които живеят 7,2 милиона граждани.

В началото на века репутацията на Скотланд Ярд отново е в опасност, точно както преди 130 години. На 22 юли 2005 г., по време на разследването на атентатите в Лондон през същата година, полицаите бъркат бразилския електротехник Жан Чарлз де Менесес за атентатор самоубиец и го застрелват смъртоносно. Менесес живее в един от апартаментите, който полицията разглежда, носи обемисти дрехи и според властите прилича на един от заподозряните мъже от Етиопия, който по-късно е арестуван за атентатите. През септември 2007 година членовете на столичната полицейска администрация, надзирателите на Скотланд Ярд, осъждат комисаря сър Иън Блеър, че „не знае къде е истината“. Комисарят многократно заявява, че няма да подаде оставка заради убийството.