Каква е историята на друидите и кои са били те всъщност?

Въпреки популярността им в някои фентъзи игри или езически движения от новата епоха днес, има много неща, които не знаем за друидите – древна социална класа, често свързвана с мистицизма и магията. Това е така, защото разполагаме с малко съвременни свидетелства за тях – което от своя страна е позволило на последвалите ги поколения да си измислят и да добавят нови подробности за тези загадъчни хора.

И така, какво знаем?

Друидите са били жреческа социална класа сред древните келтски народи, които са живели в Ирландия, Британия и Галия (регион, обхващащ съвременна Франция и голяма част от Западна Европа).

Въпреки че друидизмът вероятно е изключително стар, не знаем кога е започнал и дори произходът на думата „друид“ е неясен. Първата ѝ употреба се появява в латински и гръцки текстове, въпреки че има келтски корени: съществува едно популярно убеждение, което произтича от ранни етимологии, че тя идва от doire – ирландско-келтска дума за дъб, дърво, което се е свързвало със знанието и мъдростта. По-късните етимологии обаче разглеждат значението на думата по-скоро като „силно виждащ“.

По-голямата част от информацията, с която разполагаме за друидите, идва от външни народи, най-вече от римляните. Това е първият проблем пред разбирането на тяхната история – няма как да знаем истинността на тези сведения.

Но все пак какво са казвали други хора за тези древни жреци?

Според Юлий Цезар, който нахлува в Галия през 50-те години пр. н. е., друидите „се занимават със свещени неща, извършват публични и частни жертвоприношения и тълкуват всички въпроси на религията“. Те са високо ценени сред келтите, които се обръщат към тях за напътствия по всички юридически и духовни въпроси, както обществени, така и частни. От тях не се изисква да извършват физически труд или да служат в армията и са освободени от плащането на данъци. Основната им роля, както предполага Цезар, е да служат като посредници между духовния свят и ежедневието, но те отговарят и за човешките жертвоприношения.

Този аспект от практиката на друидите, както предполага Цезар, е важна част от ролята им в общността. Той описва как тези, които са сметнати за достойни за церемониално убийство, са поставяни в големи плетени фигури на човек, в които са изгаряни като жертвоприношения. Описанието на друидите, направено от Цезар, е останало едно от най-важните сведения, свързани с тези жреци, но до голяма степен е почерпено от слухове и се смята за анахронично, тъй като се опира на работата на по-ранни автори, като Посидоний.

Други коментатори, като например гръцкият историк Диодор Сикул, също споменават за организирането на жертвоприношения от друидите, но като начин за гадаене на бъдещето, а не за успокояване на боговете. Той пише, че друидите „подготвят човешка жертва, като забиват кинжал в гърдите ѝ. Наблюдавайки как крайниците ѝ се свиват при забиването му и как кръвта блика, те могат да разчетат бъдещето“.

Мътната истина за човешкото жертвоприношение

Въпреки кървавите и възбуждащи въображението детайли на тези разкази, сред историците има сериозни съмнения относно степента, в която човешкото жертвоприношение е било действително практикувано сред келтите.

На първо място, въпреки че жертвоприношенията със сигурност са били част от техните религиозни практики, жертвите най-често са били животни, а не хора. Второ, идеята, че тези мистериозни жреци са практикували такова дивашко деяние, би могла да послужи и като полезна пропаганда за римляни, които се страхували от политическото им влияние върху келтските общности. Наистина има някои археологически доказателства, че келтите от желязната епоха може да са правили ритуални убийства, но вероятно те са били по-рядко срещани, отколкото често се смята, ако въобще са се случвали.

Цезар вярвал, че Британия е център на друидизма и че хора от цяла Галия ще пътуват дотам, за да станат друиди, но това не е сигурно.

Днес хората често свързват Стоунхендж с друидите – не е ясно обаче дали друидите са имали нещо общо с изграждането на този древен паметник, тъй като той предхожда първото споменаване за тях в историческите сведения с около 2000 години. Освен това в съвременните писмени текстове няма никакви връзки, които да ги свързват с каменни кръгове или подобни паметници, и със сигурност не със Стоунхендж. Вместо това се твърди, че техните ритуали на посвещение се провеждат в горички.

В какво са вярвали друидите?

Подобно на римляните, друидите са били политеисти, почитайки пантеон от богове и по-малки божествени същества. Въпреки това, тези, които възраждат движението през XIX в. и съвременните езичници/неодруиди го сливат с по-християнски идеи, което ги прави монотеисти, вярващи в една-единствена сила над всички останали. Но подобни твърдения се основават на романтизирани идеи, които до голяма степен са откъснати от историческата действителност. Доказателствата, на които се позовават тези поддръжници, са създадени през XVIII и XIX в., а не през класическия период. Именно тези източници свързват и друидизма със Стоунхендж.

Какво се е случило с друидите?

С разпространението на християнството в Европа друидите постепенно са изтласкани в неизвестност. Към VIII в. от н. е. броят им изглежда е намалял до незначително присъствие в Ирландия. С течение на вековете образът на друида се променя от свещеническа фигура до някакъв вид магьосник или лечител в средновековния фолклор и литература.

Въпреки съвременните възраждания и имитации на въображаемите им практики, историческата реалност зад друидите остава неизвестна и невъзможна за проверка. Всъщност не знаем кои са били те и дали изобщо е възможно да се говори за „друиди“ като за колективна група, а не като за общо понятие, обхващащо всичко – от жреци до бардове, от философи до учители. Археологическите данни са също толкова спорни, тъй като все още не разполагаме с никакви артефакти, които да са недвусмислено свързани с техните мистериозни пътища.

За някои тези пропуски са благодатна почва за тълкуване и адаптиране, но за други те остават дразнещо напомняне колко малко знаем в действителност.