Как една грешна монета успя да изгори КГБ в САЩ

Вечерта на 22 юни 1953 г. младо момче-доставчик от „Бруклин Ийгъл“ почуква на вратата на един от много клиенти към 8 часа вечерта. Адресът е жилищна кооперация на 3403 Фостър Авеню в Бруклин. На входната врата се показва дама, която познава своя куриер, но няма дребни, иска да развали един долар, а Джими – куриерът, веднага започва да търси по джобовете си, макар и монетите да подрънкват, не са достатъчно, за да могат да отговорят на цената.

Младежът отива да потърси при съседите, в един от апартаментите знае, че живеят две жени, докато в съседство от тях се крие един от много активните му клиенти, който винаги е зает, но пък може да развали един долар и понякога дава бакшиш. Сделката се осъществява с лекота, но когато Джими напуска сградата, не обръща внимание на една от монетите, по която има странен пръстен, дори усеща, че е много по-лека от стандартното петаче. Докато я оглежда, младежът прави грешката да я изпусне на земята и тя се разделя на две, като от нея излизат много малки, бихме казали микроскопични хартийки.

Само 2 дена по-късно, по време на едно разследване, детектив от Ню Йорк споделя на ФБР, че е открил много странна монета, предоставена на младо момче от Бруклин. Джими има приятелка на неговата възраст, чийто баща също е полицай, та благодарение на нея, полицията успява да открие младият вестникар. След като взимат този интересен артефакт, веднага го изпращат във ФБР, а след един по-подробен анализ,  господата откриват няколко снимки на машинописно напечатани страници с числа. Има около 5 цифри на всеки ред и около 21 колонки с числа.

Очевидно това е един нов код. След като преписват числата, изпращат самата монета за допълнителен анализ. На 26 юни същата се намира при експерти на ФБР. По това време кухите монети не са нещо ново, повечето жители на САЩ имат възможност да ги закупят от магазините, когато се опитват да правят фокуси, много такива се предлагат и като шега, но в нито една, поне не и открита, не присъства шифър. Под микроскоп се забелязва лицето на Джеферсън и малка дупка в думата „Thrust“, която се пада върху буквата R.

Предната част е от 1948 г. и ако обърнем внимание на задната, тя датира между 1942 и 1945 г. Именно тя е излята от мед и сребро, поради простата причина, че през войната никелът се използва другаде. Декодирането на съобщението няма никакъв резултат, как може да се улови идеята на разнообразие от цифри, за които дори няма някаква основа. Най-накрая идва време да се потърси и момчето, което вечерта на 22 юни се сдобива с толкова полезна и интересна информация.

Джими не си спомня кой точно е дал монетата, впрочем е минал през толкова много врати, че няма  как  да бъде сигурен къде в Бруклин се крие оригиналният собственик. Подозренията около него се губят много бързо, все пак младежът съдейства, а още по-важното е, че се опитва да нарисува маршрута за носене на вестници и списания по домовете. Единственият проблем е, че по това време неговият колега е бил болен, та Джими  е обикалял цял Бруклин, разнасяйки цялата си стока. ФБР подозира, че някой се е опитвал да се отърве от нея или я предава по погрешка. Извикани са и други майстори, които ги произвеждат, но никой  не я познава като собствен труд, впрочем и няма как, повечето монети се правят със забележими белези и не е трудно да се видят манипулациите по тях, но тази не е такава.

Тук е имало сериозно старание, за да се прикрие създаването ѝ. Разследването удря на камък още един път, никой не може да определи и машината, на която са написани всички числа, очевидно е от чужбина. И така историята сякаш завършва в задънена улица. Добрата новина е, че между 1953 и 1957 г. много от агентите на КГБ успяват да избягат на запад и заедно с това да разкрият и някои интересни тайни, включително и каква точно е историята на тази монета. Според новодошлите, такива монети се раздават из цяла Америка и много от тях са използвани за  предаването на информация, освен това съществува и банкнота,  в която може да се скрие самата монета – нещо като джоб – и никога да не се обърне внимание на същата, все пак банкнотите от 1 долар са доста големи.

В последствие става ясно, че повечето монети имат идентификационен номер, но отново няма информация какво точно стои зад цифрите. Тайната се разкрива от 36-годишният лейтенант-полковник от бившето КГБ . През май 1957 г. същият прави едно телефонно обаждане до американското посолство в Париж, като малко след това пристига за интервю. Представя се като агент на съветските разузнавателни служби, признава, че е работил в САЩ през последните 5 години и в момента има нужда от помощ. Как се казва? Рейно Хайханен.

Само дни по-рано получава повиквателна да се върне в Москва, но след 5 прекарани години в САЩ, както и игра на котка и мишка с властите, започва да си мисли, че неговите братя са решили да го изгорят, макар и той самият никога да не е нарушавал кодекса. Нещо още по-страшно е, че отдавна се говори за теч на информация, като погледите са именно към Рейно. И най-глупавият агент ще се замисли за живота си и се очаква най-вероятно да не успее да види краят му. Единственият вариант остава бягство на запад, а за него има нуждата от парижани и американци. Роден е в Ленинград на 14 май 1920 г. Неговите родители са селяни. Има скромно минало, нищо  с което да се похвали,  освен завършването на гимназия с отличие през  1939 г. и получаването на сертификат за преподавател. През същата година отива да преподава в село Липици. Само два месеца след това е потърсен от комунистическата тайна полиция, позната още като НКВД.

Започва да изучава финландски, който щял да се наложи за употреба. Ако проследим информацията и развитието на световната история, не е трудно да открием, че след това е преводач на различни висши членове от тайната полиция, както и на фронта по време на Съветско-финландската война. В края на същия конфликт през 1940 г. е зачислен да дава оценки на съветските работници във Финландия, както и за оформянето на някои по-интересни мрежи от информатори относно поведението и настроенията на населението. Неговата основна задача е да открива онези хора, които не са добронамерени към новият режим. Подозираме, че не е трудно да се открият хората, които разказват политически вицове, възмущават се на новите началници и контрол, те са първата вълна за откриване, а по това време Хайханен се оказва един от експертите в областта.

Рейно Хайханен

През 1943 г. е приет в Съветската комунистическа партия, след Втората Световна война продължава да катери ранговете и да печели вниманието на КГБ,  докато най-накрая не е повикан в село Падани, където започва да идентифицира дисиденти. През 1948 г. е призован в Москва, разузнаването има нова задача – изисква се замразяването на всички връзки със семейството, изучаването на английски език, преминаването на много специална тренировка, умения по фотография, криптиране и дешифриране на тайни съобщения. За да остане далече от семейството и да се отдаде изцяло на партията, Рейно е изпратен като механик в Естония, където под прикритието продължава да се развива.

През 1949 г. е прекръстен на Юджийн Николай Маки – американски работник с финландски произход. Неговото прикритие също е интересно. Юджийн се е родил в малко градче в Идахо през  1919 г. Неговата майка е американка, докато баща му трябвало да дойде в САЩ от Финландия през  1905 г. В средата на 20-те години неговите родители остават впечатлени от подобряващата се обстановка в Русия, продават дома си и се насочват обратно в Европа. Повече от очевидно е, че още тук историята издиша, но какво да се прави, трябва да е правдоподобна. След като семейството на въображаемия агент се озовава в една различна и тъжна утопия, решават да се върнат обратно, като американските съседи получават писма с обяснения, че животът не им допада.

Макар и повечето съседи от Идахо никога повече не си спомнят, че някога са имали съседи от Естония. Но СССР знае и решава да използва семейството, както и самоличността, за да изпрати обратно агент. От юли 1949 до октомври 1952 г. Хайханен живее във Финландия с новата си самоличност, през този период е изключително внимателен и се опитва да не получава ничие внимание, неговите началници искат да се превърне в най-обикновен и напълно нормален работещ гражданин. Това щяло да построи неговата персона и след това  да го превърне в един от водещите шпиони на източния блок. Във Финландия, мъжът се среща с Ханна Курика и се омъжва за  нея. Тя ще го последва по пътя към САЩ. Първи пристига Рейно на 20 февруари 1953 г., а няколко месеца по-късно и неговата съпруга.

Преди да замине, отново е извикан в Москва, където се запознава с Михаил – прекият началник, който ще го контролира през следващите месеци от назначението. Рейно трябвало да се озове в специална таверна в Сентрал Парк,  където да постави карта с червен палец, ако смята, че никой не го следи, а ако смята, трябва да постави карта с бял палец на таблото, това е всичко като неговата начална инструкция. Това разкрива първоначално на посолството в Париж през 1957 г. Властите веднага настояват за проверка и чакат резултатите.

На 10 май 1957 г. е изпратен в тайна квартира, където очаква пристигането на ФБР за разпит. Рейно признава, че Михаил е неговият началник и двамата се срещат рядко и само ако е необходимо на метро станция в Ню Йорк. За  да разменят информация, използвали специални тайници за поставянето на елементи. Например част от оградата на 7-мо Авеню била куха и точно там поставяли предмети с инструкции. Друго място било лампата на Форт Трьон парк. В една такава локация, агентите откриват специален болт,  в който се събира малко листче, гласящо:

„Никой не дойде на срещата в 8 часа и в 9 часа, както бях посъветван да го направя.  Защо? Трябва ли да бъде вътре или отвън? Греша ли времето, мястото изглежда правилно, моля проверете.“

Посланието е оставено много по-рано, но поддръжката на парка зазижда стълбите и съобщението остава завинаги там. В домът на Хайханен е открита куха финландска монета. По същият метод е обработена като другите кухи валути, както и самата монета на Джеферсън в Бруклин. Хайханен е перфектният кадър, който трябва да дешифрира информацията и в това отношение наистина се справя брилянтно. Какво гласи съобщението в монетата на Джими?

“     1. Поздравления за безопасното пристигане. Потвърдихме разписката от писмото, както и адресът.

2. За организирането на прикритие ще преведем около 3000 хиляди в местна валута. Консултирай се в какво да ги инвестираш.
3. По твоя заявка ще предоставим микрофилм и новини отделно, заедно с писмото на майка ти.
4. Твърде рано е да изпратим гамите. Всичката информация за теб, месторабота и адрес, трябва да бъдат предадени в криптирано съобщение отделно.
5. Пакетът е доставен до твоята съпруга лично. Всичко е наред със семейството, желаем ти успех. Поздрави от другарите. Номер 1, 3-и декември.“

Предоставянето на тази информация повдига и очаквания въпрос за Михаил. Рейно е комуникирал с него в продължение на 2 години, като се очаква от същия агент да продължава да е активен и да се занимава с шпионска дейност на територията на страната. Неговата идентификация е ключова. Според Рейно, това е съветски дипломат, който най-вероятно е прикрепен към посолството на ОН. Описва го като мъж на 40-50 години, среден на ръст, висок, с тънък нос и тъмна коса. Това описание е на твърде много хора в дългия списък и първият, върху когото могат да се спрат агентите на ФБР е Михаил Николаевич Свирин. За периода от 1939 до 1956 г. същият човек е напускал САЩ няколко пъти, също така е работил като главен секретар на делегацията на Съветските Обединени Нации в Ню Йорк.

На 16 май 1957 г.  ФБР показват различни фотографии на Рейно. Неговите очи попадат именно на този човек и агентът на КГБ е официално открит. Единственият проблем е, че Свирин се намира много далече от американската юрисдикция – отпътувал е за СССР. Следователно остава да се открие Марк – човекът, който трябва да е наследил поста на Михаил. Според Рейно, това е полковник в КГБ, който работи в сферата на разузнаването от 1927 г. Пристига в САЩ между 1948-1949 г. с преминаването си нелегално през канадската граница. По инструкции на КГБ, Рейно се среща с него в кино салон в Лонг Айлънд през лятото на 1954 г.

Мъжът носил синьо-червена вратовръзка и пушил лула. След това двамата се срещат в парк Проспект, на оживени улици и други интересни  места в Ню Йорк. Оказва се, че всеки един агент обичал да се крие пред погледа на своите противници, като го прави без никакви проблеми. Една от задачите, предоставена от Марк за Рейно, е откриването на американски сержант, който в момента бил зачислен към Американското посолство в Москва. Не си спомня името на американеца, но знае, че кодовото му име е Квебек.

Едва след прихващането на още един микрофилм се оказва, че това е Рой Роудс – рекрутиран от съветски агенти през януари 1952 г. Неговата задача е да дава информация за американската армия и нейното състояние. Осъден е на 5 години затвор и тежък физически труд. Междувременно Марк е описан като мъж на около 50 години или малко  повече, средна височина,  сива коса и нормално телосложение. Агентът се занимавал с фотография, като един път Рейно се озовава именно в неговото малко студио на 4-я или 5-я етаж в сграда в Бруклин. И така една проверка на всички имоти в кадастъра показва, че една от сградите с подобно ателие се намира на Фултън 252. Сред всички наематели е Емил Р. Голдфус, фотограф, който работи там от 1954 година и  преди това е наемал таванското помещение на 5-я етаж. През април 1957 г. с повиквателната на Рейно да се качи на кораб и да се върне в Москва, Голдфус казва на няколко човека от същата сграда, че заминава на 7-седмчина почивка по нареждане на лекарите.

Така щял да се лекува. Изчезва на 26 април 1957 г. 3 седмици по-късно ФБР пристига в района, за да започне издирването на Марк, описанието на въпросния агент съвпада и американските разузнавачи започват да подготвят проследяващите устройства за следенето на непознатия мъж. На 28 май пристига и човек, който отговаря на всички изисквания. По това време Марк изглежда нервен, върти се около близкия парк,  след това се оглежда за някого, опитва се да провери дали някой не го следи. Около 7 часа без 10 минути решава да напусне квартала и никой не го проследява, агентите са сигурни, че не ги е забелязал. Те продължават да чакат спокойно, като междувременно проверяват всички тайници, в които Марк трябва да пуска своята информация.

На 13 юни в 10 часа вечерта, виждат светлина в студиото на заподозрения, след това забелязват и фигура, която се движи в помещението. Светлината изгасва към 12 часа вечерта.  Марк отново излиза  в тъмнината извън сградата, след това е проследен до близката метро станция, където го виждат да се качва и вози до 28-ма улица и се отправя и към хотел Латам. На 15 юни снимка на Голдфус е показана на Хайханен. Съветският агент се усмихва и отговаря „Открихте го. Това е Марк.“. В хотела, съвесткия  разузнавач наема стая и се регистрира на името на Мартин Колинс. Стои там до 21 юни. По това време ФБР се опитва да събере повече доказателства, за да има гаранция, че заловеният агент не може да се измъкне по нито една конвенция. При ареста се оказва, че същият разполага с няколко фалшиви документа за самоличност и 2 сертификата за раждане издадени в Америка.

Първият е на Емил Голдфус, издаден на 2 август 1902 г. в Ню Йорк,  докато вторият е на Мартин Колинс, издаден на 2 юни 1897 г. в Ню Йорк. Сертификатът на името на „Марк“ се оказва, че е на  човек, който умрял още в детството си. Сертификатът на Колинс е подправен и фалшив. Агентът на КГБ е майстор по придобиването на самоличности. През 1948 г. при поредното си завръщане от Москва, той се сдобива с още едно име – Андрю Кайотис. Същият е починал в литовска болница, но е роден на 10 октомври 1895 г. Пристига в САЩ през 1916 г. и получава американско гражданство. През  1947 г. същият мъж получава и паспорт, както и виза за посещение в Европа, защото имал роднини. Един от приятелите на истинския Андрю е получавал писма и след като един ден те спират да пристигат, хората допускат, че най-вероятно е починал. Точно това било времето на Марк и след като се качва на борда на кораб от Франция за Канада, успява да стигне до Квебек и след това изчезва от погледа на аудиторията.

Истинското име на агента е Рудолф Иванович Абел – роден на 2 юли 1902 г. в СССР. Отказва да споделя своите занимания и дейности на територията на САЩ, неговото студио и хотел се превръщат в дом на един изключителен музей от модерно оборудване за воденето на най-различни шпионски игри. Открити са книги с кодове, предавател на къси вълни, няколко камери и устройство за правенето на микроточки. През октомври 1957 г. е изправен на съд и Рейно е призован, за да свидетелства срещу него.  На 25 октомври 1957 г. е виновен по всички обвинения.

Присъдата е издадена на 15 ноември 1957 г. Очаква се да лежи около 30 години в затвор, като към тях се добавят 10 години и 2000 долара глоба за притежаването на секретна информация и още 5 години за работа като агент под прикритие с глоба от още 1000 долара. И така започва една дълга сага, която може да го остави завинаги в затвора. За негово много голямо щастие, той лежи само няколко години, защото през 1962 г. американския пилот на разузнавателен самолет U-2 е свален.

Франсис Гари Пауърс (пилотът) е заменен за Рудолф Абел. След завръщането си в Москва, бившият служител на КГБ работи предимно като светъл пример за социалистическото общество, като разказва най-различни истории пред ученици, дори се снима в съветския филм  „Мъртъв сезон“ и също така консултира сценаристите. Агентът умира на 15 ноември 1971 г., защото е страстен пушач и неговите дробове не издържат.

През 1961 г. Рейно Хайханен умира в автомобилна катастрофа на магистралата по пътя за Пенсилвания. Всички наричат случая инцидент, но за някои автори на мистерии, обстоятелствата са повече от загадъчни. Дали това просто не е било наказанието за неговата дързост и предаването на друг колега, не можем да знаем. По-важното е, че никога повече не се връща  в СССР и остава точно там, където желае.

Снимки: Wikipedia